2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1138 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2010 14:05
johnpilger.com
The Kidnapping of Haiti
/Отвличането на Хаити/
Джон Пилгър
В най-новата си статия за Ню Стейтсман, Джон Пилгър описва „бързото и грубо” присвояване на разрушения от земетресението Хаити от страна на милитаризираната администрация на Обама. Вземайки предвид участието на Джордж У. Буш в „оказването на помощ” и Бил Клинтън, човека на ООН, на ум идва мрачната повест на Греъм Грийн, Комедиантите, която разказва за експлоатацията на Хаити.
Обирането на Хаити се отличава с бързина и грубост. На 22 януари САЩ си осигури „формално одобрение” от страна на Обединените Нации, за да може да превземе всички въздушни и морски портове в Хаити, както и да „обезопаси” пътищата. Никой от страна на Хаити не е подписал съглашението, което няма законова основа. Щатите говорят от позицията на силата, блокирайки морските пътища и изпращайки 13 000 морски пехотинци, спецчасти и наемници, нито един от които не е обучен да оказва хуманитарна помощ.
Летището в столицата, Порт-о-Пренс, се превърна в американска военна база и поради това полетите с хуманитарна помощ се пренасочват към Доминиканската Република. Всички полети бяха спрени за три часа заради пристигането на Хилари Клинтън. Хаитянци с тежки наранявания чакаха безпомощно докато 800 американски жители намиращи се в Хаити бяха нахранени, напоени и евакуирани. Едва след шест дни Въздушните сили на САЩ доставиха бутилирана вода на хората, страдащи от жажда и обезводняване.
Първите ТВ репортажи изиграха решаваща роля, създавайки впечатлението, че на острова бушува криминален хаос. Мат Фреи, репортерът на БиБиСи изпратен от Вашингтон, едва си поемаше дъх гълчейки за „насилието” и нуждата от „сигурност”. Въпреки очевидното достойно поведение на жертвите на земетресението, това че групи от местни жители поради липсата на помощ сами да спасяват хора и дори забележката на американски генерал, че насилието в Хаити сега било забележимо по-ниско отколкото преди земетресението, Фрей твърдеше, че „грабежът е единствената индустрия” и че „достойното минало на Хаити е отдавна забравено”. Тоест миналото на Хаити, изпълнено с насилие и експлоатация от страна на САЩ, беше приписано на жертвите. “Няма съмнение”, докладваше Фрей, във времето след кървавата инвазия на САЩ в Ирак през 2003, „че желанието да се носи добро, да се донасят американските ценности на останалия свят и в частност на Средния Изток сега... в момента все повече се обвързва с военна сила.”
В изместен смисъл той е прав. Никога преди в тъй нареченото мирно време човешките отношения не са били до такава степен милитаризирани от една грабителска сила. Никога досега американският президент не е подчинявал правителството си на военната върхушка на дискредитирания си предшественик, както това направи Барак Обама. Следвайки политиката на война и доминация наложена от Джордж У. Буш, Обама cе обърна към Конгреса искайки безпрецедентен военен бюджет, надхвърлящ 700 милиарда долара. Той стана, фактически, говорителя на истински военен удар.
За хората в Хаити изводите са ясни, ако не гротескни. Освен че войските на САЩ контролират страната им, Обама назначи Джордж У. Буш в процеса на осигуряване на „хуманитарна помощ”: пародия, която със сигурност е взета от произведението на Греъм Грийн, Комедиантите, като мястото на действието е Хаити начело с Папа Док. По време на президентския мандат на Буш, мерките за справяне с последствията от урагана Катрина през 2005 г. се превърнаха в етническа чистка срещу голяма част от чернокожото население на Ню Орлиънс. През 2004 той нареди отвличането на демократично избрания премиер-министър на Хаити Жан-Бертран Аристид и го изпрати в изгнание в Африка. Популярният Аристид би имал смелостта да наложи скромни реформи като например праг на минималните заплати на тези, които полагат тежък труд в мръсните фабрики на Хаити.
Когато бях в Хаити, гледах малки момичета наведени над бръмчащи, съскащи опаковъчни машини в Главната фабрика за бейзболни аксесоари в Порт-о-Пренс. Много от тях имаха възпалени очи и раздрани ръце. Извадих камера и бях изхвърлен навън. Хаити е мястото, където Америка прави принадлежностите за прочутата си национална игра за без пари. Хаити е мястото, където Уолт Дисни произвеждат пижами с Мики Маус за без пари. САЩ контролират хаитянските захар, боксит и суровината от растението агава. Отглеждания на острова ориз беше заменен с вносен от Америка, което принуди хората да се преселват н градовете и да строят паянтови къщи. Всяка година в Хаити нахлуват американски пехотинци, печално известни със зверствата си, което е било тяхна специалност от Филипините до Афганистан.
Бил Клинтън е другият комедиант, самоназначил се за представител на ООН в Хаити. iti. Наричан подмазвачески от БиБиСи като „Г-н Добрия... връщащ демокрацията на една тъжна, измъчена земя”, Клинтън е един от най печално известните предприемачи в Хаити, настояващ за дерегулация на икономиката в полза на фабричните барони. Напоследък той предлага сделка на стойност 55 млн. долара, която да превърне северната част на острова в анексирана от щатите „туристическа игрална площадка”.
Не заради туристите САЩ строят в Порт-о-Пренс петото си по големина посолство. Във водите на Хаити преди десетилетия бе открит нефт и САЩ го поддържаха като запасен ход до момента, в който Средния Изток не започне да пресъхва. По-належащата стратегическа важност на Хаити се крие в плановете на Вашингтон за „общо намаление на цените” в Латинска Америка”. Целта е смяната на популярните режими във Венецуела, Боливия и Еквадор, контрол над богатите петролни залежи на Венецуела и саботаж на растящото регионално коопериране, което дава на милиони първия им допир с икономическата и социална справедливост, дълго време отхвърляна от спонсорираните от САЩ режими.
Първият успех в това начинание дойде миналата година чрез свалянето на президента на Хондурас Хосе Мануел Зелая, който също посмя да предложи праг на минималното заплащане и плащане на данъци от страна на богатите. Тайната подкрепа на Обама към водачите на незаконни режими е ясно предупреждение към уязвимите правителства в централна Америка. Миналия октомври режимът в Колумбия, в който Вашингтон дълго време наливаше пари и биваше подкрепян от отрядите на смъртта, предостави на САЩ седем военни бази с цел, съдейки по документи на въздушните сили на САЩ, с цел “въоръжена борба с антиамериканските правителства в региона”.
Медийната пропаганда постави основата на това, което вероятно може да се окаже следващата война на Обама. На 14 декември изследовател в Университета на Уест Инглънд публикува първите открития от 10-годишното изследване на репортажите на БиБиСи относно Венецуела. От 304 репортажа само три споменаваха нещо за историческите реформи на правителството на Чавес, докато болшинството хулеше необичайния демократичен рекорд на Чавес, в един момент сравнявайки го с Хитлер.
Подобно изопачаване и слугуването на западната мощ се ширят сред англо-американските корпоративни медии. Хората, които се стремят към по-добър живот, или просто за живот, от Венецуела до Хондурас, заслужават нашата подкрепа.