Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
21.03.2010 18:51 - Отвличането на Хаити
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.03.2010 14:05


www.globalresearch.ca/index.php
johnpilger.com

The Kidnapping of Haiti
/Отвличането на Хаити/  

Джон Пилгър

В най-новата си статия за Ню Стейтсман, Джон Пилгър описва „бързото и грубо” присвояване на разрушения от земетресението Хаити от страна на милитаризираната администрация на Обама. Вземайки предвид участието на Джордж У. Буш в „оказването на помощ” и Бил Клинтън, човека на ООН, на ум идва мрачната повест на Греъм Грийн, Комедиантите, която разказва за експлоатацията на Хаити.

Обирането на Хаити се отличава с бързина и грубост. На 22 януари САЩ си осигури „формално одобрение” от страна на Обединените Нации, за да може да превземе всички въздушни и морски портове в Хаити, както и да „обезопаси” пътищата. Никой от страна на Хаити не е подписал съглашението, което няма законова основа. Щатите говорят от позицията на силата, блокирайки морските пътища и изпращайки 13 000 морски пехотинци, спецчасти и наемници, нито един от които не е обучен да оказва хуманитарна помощ.   

Летището в столицата, Порт-о-Пренс, се превърна в американска военна база и поради това полетите с хуманитарна помощ се пренасочват към Доминиканската Република. Всички полети бяха спрени за три часа заради пристигането на Хилари Клинтън. Хаитянци с тежки наранявания чакаха безпомощно докато 800 американски жители намиращи се в Хаити бяха нахранени, напоени и евакуирани. Едва след шест дни Въздушните сили на САЩ доставиха бутилирана вода на хората, страдащи от жажда и обезводняване.

Първите ТВ репортажи изиграха решаваща роля, създавайки впечатлението, че на острова бушува криминален хаос. Мат Фреи, репортерът на БиБиСи изпратен от Вашингтон, едва си поемаше дъх гълчейки за „насилието” и нуждата от „сигурност”. Въпреки очевидното достойно поведение на жертвите на земетресението, това че групи от местни жители поради липсата на помощ сами да спасяват хора и дори забележката на американски генерал, че насилието в Хаити сега било забележимо по-ниско отколкото преди земетресението, Фрей твърдеше, че „грабежът е единствената индустрия” и че „достойното минало на Хаити е отдавна забравено”. Тоест миналото на Хаити, изпълнено с насилие и експлоатация от страна на САЩ, беше приписано на жертвите. “Няма съмнение”, докладваше Фрей, във времето след кървавата инвазия на САЩ в Ирак през 2003, „че желанието да се носи добро, да се донасят американските ценности на останалия свят и в частност на Средния Изток сега... в момента все повече се обвързва с военна сила.”    

В изместен смисъл той е прав. Никога преди в тъй нареченото мирно време човешките отношения не са били до такава степен милитаризирани от една грабителска сила. Никога досега американският президент не е подчинявал правителството си на военната върхушка на дискредитирания си предшественик, както това направи Барак Обама. Следвайки политиката на война и доминация наложена от Джордж У. Буш, Обама cе обърна към Конгреса искайки безпрецедентен военен бюджет, надхвърлящ 700 милиарда долара. Той стана, фактически, говорителя на истински военен удар.  

За хората в Хаити изводите са ясни, ако не гротескни. Освен че войските на САЩ контролират страната им, Обама назначи Джордж У. Буш в процеса на осигуряване на „хуманитарна помощ”: пародия, която със сигурност е взета от произведението на Греъм Грийн, Комедиантите, като мястото на действието е Хаити начело с Папа Док. По време на президентския мандат на Буш, мерките за справяне с последствията от урагана Катрина през 2005 г. се превърнаха в етническа чистка срещу голяма част от чернокожото население на Ню Орлиънс. През 2004 той нареди отвличането на демократично избрания премиер-министър на Хаити Жан-Бертран Аристид и го изпрати в изгнание в Африка. Популярният Аристид би имал смелостта да наложи скромни реформи като например праг на минималните заплати на тези, които полагат тежък труд в мръсните фабрики на Хаити.

Когато бях в Хаити, гледах малки момичета наведени над бръмчащи, съскащи опаковъчни машини в Главната фабрика за бейзболни аксесоари в Порт-о-Пренс. Много от тях имаха възпалени очи и раздрани ръце. Извадих камера и бях изхвърлен навън. Хаити е мястото, където Америка прави принадлежностите за прочутата си национална игра за без пари. Хаити е мястото, където Уолт Дисни произвеждат пижами с Мики Маус за без пари. САЩ контролират хаитянските захар, боксит и суровината от растението агава. Отглеждания на острова ориз беше заменен с вносен от Америка, което принуди хората да се преселват н градовете и да строят паянтови къщи. Всяка година в Хаити нахлуват американски пехотинци, печално известни със зверствата си, което е било тяхна специалност от Филипините до Афганистан.                         

Бил Клинтън е другият комедиант, самоназначил се за представител на ООН в Хаити. iti. Наричан подмазвачески от БиБиСи като „Г-н Добрия... връщащ демокрацията на една тъжна, измъчена земя”, Клинтън е един от най печално известните предприемачи в Хаити, настояващ за дерегулация на икономиката в полза на фабричните барони. Напоследък той предлага сделка на стойност 55 млн. долара, която да превърне северната част на острова в анексирана от щатите „туристическа игрална площадка”.

Не заради туристите САЩ строят в Порт-о-Пренс петото си по големина посолство. Във водите на Хаити преди десетилетия бе открит нефт и САЩ го поддържаха като запасен ход до момента, в който Средния Изток не започне да пресъхва. По-належащата стратегическа важност на Хаити се крие в плановете на Вашингтон за „общо намаление на цените” в Латинска Америка”. Целта е смяната на популярните режими във Венецуела, Боливия и Еквадор, контрол над богатите петролни залежи на Венецуела и саботаж на растящото регионално коопериране, което дава на милиони първия им допир с икономическата и социална справедливост, дълго време отхвърляна от спонсорираните от САЩ режими.

Първият успех в това начинание дойде миналата година чрез свалянето на президента на Хондурас Хосе Мануел Зелая, който също посмя да предложи праг на минималното заплащане и плащане на данъци от страна на богатите. Тайната подкрепа на Обама към водачите на незаконни режими е ясно предупреждение към уязвимите правителства в централна Америка. Миналия октомври режимът в Колумбия, в който Вашингтон дълго време наливаше пари и биваше подкрепян от отрядите на смъртта, предостави на САЩ седем военни бази с цел, съдейки по документи на въздушните сили на САЩ, с цел “въоръжена борба с антиамериканските правителства в региона”.

Медийната пропаганда постави основата на това, което вероятно може да се окаже следващата война на Обама. На 14 декември изследовател в Университета на Уест Инглънд публикува първите открития от 10-годишното изследване на репортажите на БиБиСи относно Венецуела. От 304 репортажа само три споменаваха нещо за историческите реформи на правителството на Чавес, докато болшинството хулеше необичайния демократичен рекорд на Чавес, в един момент сравнявайки го с Хитлер.

Подобно изопачаване и слугуването на западната мощ се ширят сред англо-американските корпоративни медии. Хората, които се стремят към по-добър живот, или просто за живот, от Венецуела до Хондурас, заслужават нашата подкрепа.  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2423398
Постинги: 1036
Коментари: 1618
Гласове: 1404
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31