Постинг
25.07.2017 06:22 -
Коментари - Апология на суджука
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5569 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2017 14:49
Прочетен: 5569 Коментари: 13 Гласове:
22
Последна промяна: 30.07.2017 14:49
25.07.2017г.
Докато дядо ми беше жив гледахме прасе. В края на годината прасето се заколваше и от него се приготвяха разни неща – осолена сланина, кървавица, суджук, който беше най вкусен. Истински деликатес.
Баща ми донасяше от града телешко месо и телешки черва, които бяха сухи и надути като продълговати балончета. Месото в съотношение свинско – 60% и телешко – 40% се смилаше на кайма в кухнята на килимарския цех, където имаше голяма електрическа месомелачка.
След това на каймата се поставяха подправки – сол, стрит черен пипер и други, които не помня, след което се омесваше хубаво за равномерно разпределение на съставящите я компоненти. Ароматът излъчван от каймата беше неописуем.
После каймата се натъпкваше в домашната месомелачка, на която бяха свалени ножчето и решетката. На мястото на решетката се поставяше специално изработена тенекиена фунийка. На тясната част на фунийката се нанизваше червото, вързано на края с канап. Винтът на месомелачката избутваше каймата и червото се пълнеше и навиваше в една тава. На определена дължина червото се прерязваше и завързваше с другия край на канапа. Изработването на суджуците представляваше творчество и свещенодействие.
След завършване процеса на формиране на суджуците, същите се нанизваха на един дълъг прът и закачаха под стрехата на къщата за да съхнат и да не могат да ги достигат котките. А за да не ги кълват врабците се покриваха с дебела хартия. Закачени на пръта суджуците добиваха форма на дъга и много наподобяваха конска подкова. Жаргонното им наименование беше именно "подкови". Гледката на висящите на пръта суджуци е два пъти неописуемо естетически кулинарна. Ако напролет беше останала някоя "подкова", което рядко се случваше, тя се приплескваше с едно шише и ставаше плоска, заприличваше съвсем на подкова. Дупчеше се с игла за да излезе въздухът от суджука, след което се овалваше в брашно. В този си вид суджукът ставаше твърд и беше подходящ само за мезе.
Няма по-вкусно месно произведение от домашния суджук. Това е изделие на висшата гастрономия. Който не е вкусвал това божествено ястие е много загубил и не може да се смята, че е познал вкуса на живота. Суров или печен на жар, домашно приготвения суджук носи в себе си вкусът на вечността. Още помня, четиридесет и пет години, аромата и вкуса на суджука изпечен на машата на жарта в печката. Той просто се топи в устата и оставя усещането за олимпийска храна. Боговете жестоко са наказали Прометей задето е дал на простосмъртните огъня и така е лишил боговете от удоволствието единствени да се наслаждават на печен домашно приготвен суджук. Консумирането на домашен суджук е три пъти неописуемо. И каквито и колбаси да съм опитвал и опитвам, вкусът и ароматът на домашно приготвения суджук не могат да бъдат заличени. Мисля си, че ако Адам беше вкусил печен домашен суджук, нямаше да се изкуши от ябълката на Ева, а щеше да иска суджук. И че древните са принасяли в жертва на боговете домашен печен суджук, затова боговете са били благосклонни към тях. Ех, какво ли не бих дал днес за една "подкова" нашенски суджук, само и само да опитам отново божествения вкус и аромат. Истинските гастрономи поне веднъж са опитвали от тази превъзходна храна. Този колбас е извор на живот, източник на мъдрост, афродизиак, лечебно средство и интелектуално изкушение.
Обръщам се към българите : Не позволявайте домашния суджук да се погуби! Записвайте рецепти за домашно приготвяне на суджук, съхранявайте ги и предавайте на деца и внуци. При възможност сам си приготвяйте и се наслаждавайте на превъзходния вкус.
Промишлено изработените суджуци и каквито и да са други колбаси, въобще не могат да се сравняват с домашния суджук от нашия край. Тези сурогати, бъкани с подобрители, оцветители, набухватели, Е-та, киселини, основи, нитрати, фосфати, карбонати и прочие химически съединения са по-скоро отровни, отколкото полезни и вкусни. Дори станалият много популярен напоследък "добрички гербав суджук", въпреки че придоби и политически привкус, не притежава атрибутите на домашно приготвения незаменим суджук.
Докато дядо ми беше жив гледахме прасе. В края на годината прасето се заколваше и от него се приготвяха разни неща – осолена сланина, кървавица, суджук, който беше най вкусен. Истински деликатес.
Баща ми донасяше от града телешко месо и телешки черва, които бяха сухи и надути като продълговати балончета. Месото в съотношение свинско – 60% и телешко – 40% се смилаше на кайма в кухнята на килимарския цех, където имаше голяма електрическа месомелачка.
След това на каймата се поставяха подправки – сол, стрит черен пипер и други, които не помня, след което се омесваше хубаво за равномерно разпределение на съставящите я компоненти. Ароматът излъчван от каймата беше неописуем.
После каймата се натъпкваше в домашната месомелачка, на която бяха свалени ножчето и решетката. На мястото на решетката се поставяше специално изработена тенекиена фунийка. На тясната част на фунийката се нанизваше червото, вързано на края с канап. Винтът на месомелачката избутваше каймата и червото се пълнеше и навиваше в една тава. На определена дължина червото се прерязваше и завързваше с другия край на канапа. Изработването на суджуците представляваше творчество и свещенодействие.
След завършване процеса на формиране на суджуците, същите се нанизваха на един дълъг прът и закачаха под стрехата на къщата за да съхнат и да не могат да ги достигат котките. А за да не ги кълват врабците се покриваха с дебела хартия. Закачени на пръта суджуците добиваха форма на дъга и много наподобяваха конска подкова. Жаргонното им наименование беше именно "подкови". Гледката на висящите на пръта суджуци е два пъти неописуемо естетически кулинарна. Ако напролет беше останала някоя "подкова", което рядко се случваше, тя се приплескваше с едно шише и ставаше плоска, заприличваше съвсем на подкова. Дупчеше се с игла за да излезе въздухът от суджука, след което се овалваше в брашно. В този си вид суджукът ставаше твърд и беше подходящ само за мезе.
Няма по-вкусно месно произведение от домашния суджук. Това е изделие на висшата гастрономия. Който не е вкусвал това божествено ястие е много загубил и не може да се смята, че е познал вкуса на живота. Суров или печен на жар, домашно приготвения суджук носи в себе си вкусът на вечността. Още помня, четиридесет и пет години, аромата и вкуса на суджука изпечен на машата на жарта в печката. Той просто се топи в устата и оставя усещането за олимпийска храна. Боговете жестоко са наказали Прометей задето е дал на простосмъртните огъня и така е лишил боговете от удоволствието единствени да се наслаждават на печен домашно приготвен суджук. Консумирането на домашен суджук е три пъти неописуемо. И каквито и колбаси да съм опитвал и опитвам, вкусът и ароматът на домашно приготвения суджук не могат да бъдат заличени. Мисля си, че ако Адам беше вкусил печен домашен суджук, нямаше да се изкуши от ябълката на Ева, а щеше да иска суджук. И че древните са принасяли в жертва на боговете домашен печен суджук, затова боговете са били благосклонни към тях. Ех, какво ли не бих дал днес за една "подкова" нашенски суджук, само и само да опитам отново божествения вкус и аромат. Истинските гастрономи поне веднъж са опитвали от тази превъзходна храна. Този колбас е извор на живот, източник на мъдрост, афродизиак, лечебно средство и интелектуално изкушение.
Обръщам се към българите : Не позволявайте домашния суджук да се погуби! Записвайте рецепти за домашно приготвяне на суджук, съхранявайте ги и предавайте на деца и внуци. При възможност сам си приготвяйте и се наслаждавайте на превъзходния вкус.
Промишлено изработените суджуци и каквито и да са други колбаси, въобще не могат да се сравняват с домашния суджук от нашия край. Тези сурогати, бъкани с подобрители, оцветители, набухватели, Е-та, киселини, основи, нитрати, фосфати, карбонати и прочие химически съединения са по-скоро отровни, отколкото полезни и вкусни. Дори станалият много популярен напоследък "добрички гербав суджук", въпреки че придоби и политически привкус, не притежава атрибутите на домашно приготвения незаменим суджук.
Домашен суджук – Да се слави името му! Той ще пребъде през вековете!
Писмо от малкото индианче Цъфнал Герб до...
Не много скръбна вест.
Проф. Антоний Тодоров: Започва процес на...
Не много скръбна вест.
Проф. Антоний Тодоров: Започва процес на...
Доколкото си спомням дупченето на суджука с игла при "мерданенето" в по-късни времена се считаше за погрешна операция заради създаването на възможност за гранясване на крайния продукт. Така или иначе до гранясване не се е стигало поради своевременното изконсумирване на суджука.
На това му казвам стойностен постинг !
цитирайНа това му казвам стойностен постинг !
Терминът "мерданене" не ми беше известен. Една от основните функции на блога е да научаваме неща, които не знаем, но някои го използват за груба политическа пропаганда.
цитирай Здрав дух чрез здрава храна .
цитирайМерданенето е много важна операция и се извършва всяка вечер. Суджукът се полага на масата и се мачка с двете ръце с бутилка , която се върти напред- назад върху суджука. Целта е от една страна да се достигне правилната форма, а от друга страна да се уплътни каймата и се отстрани въздуха от нея. Хубава вечер, Краси !
цитирайТочно така - Ранъта праи борбъта.
цитирайПоздравления за прекрасния постинг, kvg55!
От прочетеното успях да усетя и да се насладя и на вкуса,
и на аромата на домашно направения суджук!
Приятен дъждовен ден!
цитирайОт прочетеното успях да усетя и да се насладя и на вкуса,
и на аромата на домашно направения суджук!
Приятен дъждовен ден!
Благодаря за поздравленията!
Радвам се, че съм ти доставил гастрономическо удоволствие.
цитирайРадвам се, че съм ти доставил гастрономическо удоволствие.
Преди този постинг, прочетох постинга "Цар Соломон и неговата формула за щастие" на feq.
Най-ероятно по времето на Соломон домашният суджук още не е бил открит и затова не е възхваляван от него, като безспорен носител на щастие.
На автора- благопожелания!
цитирайНай-ероятно по времето на Соломон домашният суджук още не е бил открит и затова не е възхваляван от него, като безспорен носител на щастие.
На автора- благопожелания!
е направо "ода за суджука".:)
Постингът ти не е за гладни хора.
Хубаво си го написал.
цитирайПостингът ти не е за гладни хора.
Хубаво си го написал.
Благодара за пожеланието!
Соломон е живял твърде отдавна, така че възможно е. А и едва ли е ял свинско.
Впрочем домашният суджук май е българско изобретение.
цитирайСоломон е живял твърде отдавна, така че възможно е. А и едва ли е ял свинско.
Впрочем домашният суджук май е българско изобретение.
Бетовен е написал "Ода на радостта", но не е уточнил от какво е радостта.
От суджука е.
цитирайОт суджука е.
Докато чета ми замириса и в устата ми се появи усещане, за току що наряязан суджук... Страхотна идея- Суджукът е венец на българската национална традиция- продукт, който се приготвя във всяка селска къща ... допреди демокрацията, която го замени с либерални ценности... Знаем,
Боговете жестоко са наказали Прометей задето е дал на простосмъртните огъня и така е лишил боговете от удоволствието единствени да се наслаждават на печен домашно приготвен суджук. Консумирането на домашен суджук е три пъти неописуемо. И каквито и колбаси да съм опитвал и опитвам, вкусът и ароматът на домашно приготвения суджук не могат да бъдат заличени. Мисля си, че ако Адам беше вкусил печен домашен суджук, нямаше да се изкуши от ябълката на Ева, а щеше да иска суджук."
Ето, брюкСелските бюрократи успяха да ни ограбят, докато нареждат душове за прасетата, китка, на ухото на... кокошките- управляващи държавата...
Успешни дни ...
цитирайБоговете жестоко са наказали Прометей задето е дал на простосмъртните огъня и така е лишил боговете от удоволствието единствени да се наслаждават на печен домашно приготвен суджук. Консумирането на домашен суджук е три пъти неописуемо. И каквито и колбаси да съм опитвал и опитвам, вкусът и ароматът на домашно приготвения суджук не могат да бъдат заличени. Мисля си, че ако Адам беше вкусил печен домашен суджук, нямаше да се изкуши от ябълката на Ева, а щеше да иска суджук."
Ето, брюкСелските бюрократи успяха да ни ограбят, докато нареждат душове за прасетата, китка, на ухото на... кокошките- управляващи държавата...
Успешни дни ...
Благодаря за пожеланието! Същото е и с производството на домашна ракия и вино. Натискаха ни за да купуваме от корпорациите. Същото е и с православието - унижават го, унищожават го. За мен управниците на САЩ и ЕС са антихристи - пречат на естественото предначертано развитие на човечеството.
Всичко добро!
цитирайВсичко добро!
Търсене
За този блог
Гласове: 34378