Вече съм на Втори тунел, един от късите, от влака слязох на Четвъртия при с. Скакавица. Всичките тунели от Земен до Раждавица са шест, красотата на пролома обаче е между Земен и Скакавиица.  За да не се разминавам с влаковете в тунелите се запознах с разписанието им. Трети и Четвърти тунел са доста дълги и не може да се преминат без фенерче. Голяма красота е когато ж. п. линията излиза от тунел и преминава по мост доста високо над реката. Местата по моста за пешеходци са в лошо състояние, дъските са прогнили.
     Постепенно излизам от най-тясната част на пролома с острите скали, но остават още доста.



































Когато минах покрай тази скала се провеждаше изпитание - Делян Пеевски изпробваше, подскокнувайки от върха й здравината на подсилени въжета за
алпинисти и кобалтови клинове на фирмата "Скалолаз". 























































                        Скалната целувка



































                                    Приматът с фалоса



                                            Кучето























                             Приматът мислител

чудни места. Одухотворени скали.

Като малка имах неописуем страх от тунели. Винаги се боях, че влакът ще спре по средата на тунела и няма да можем да излезем.
Затова пък сега вече не ме е страх и дори ми се иска да мина в тунел, от единия до другия край, естествено, когато не минава влак...

И интересен.

Заслужава си вниманието, което си му посветил.