Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
14.07 18:02 - Как Грузия напсува Путин, но се изплаши от последствията
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 206 Коментари: 0 Гласове:
3



Част от републиките в бившия соцлагер смятат, че единствената правилна политика е постоянно да се конфронтират с Русия в угода на САЩ в очакване на благословия и икономическо благополучие. Тази политика не се променя с десетилетия въпреки че не носи никакви ползи, още по-малко пък икономическо благополучие.

Най-пресния случай, показващ вредността на тази политика, е Грузия. Бившата съветска република влезе в новинарските емисии в края на юни след като местната опозиция организира протести в столицата в опит да свали правителството. Стигна се до кървави сблъсъци, но в крайна сметка властите удържаха ситуацията. При това чуждите медии бяха привлечени не от боричкането между местните политически сили, а от това че проблема пак се завъртя около Путин и Русия. Всичко започна от това, че в Тбилиси се провеждаше международна асамблея, посветена на православието, под председателството на руската страна. Асамблеята се провежда от години и в нея участват представители на православните страни, включително и Грузия. Председател на организацията е руски депутат, който беше поканен да седне на стола на председателя на грузинския парламент (мястото му бе посочено именно от грузинската страна). Малко след като руския депутат зае централното място, грузинската опозиция нахлу в залата и започна да скандира антируски лозунги и да размахва плакати със съответните послания. Събитието бе провалено, а в центъра на грузинската столица постепенно се събра тълпа от подготвени протестиращи и се стигна до сблъсъци с полицията. Главния аргумент на протестиращите бе, че сядайки на главния стол в парламента, руският депутат бил нарушил грузинския суверенитет(!), а властите са се продали на Москва (руския депутат бе заемал председателския стол и в гръцкия парламент, но там това не направи впечатление на никого). Куриозното в случая е, че и властите и опозицията взаимно се обвиняваха, че са путински агенти.

image

Характерно е и това, че грузинските опозиционери масово развяваха знамената на САЩ и ЕС, като често се забелязваха и украински флагове (група украински активисти дейно участваше в събитията в Тбилиси). Лозунгите и плакатите на грузинците също почти стопроцентово копираха по съдържание онези, които се използват в Украйна (при това повечето от тях бяха изписани не на грузински, а на английски език). „Русия – агресор”, „Русия – окупатор”, „Путин е ***” – това бяха основните скандирания на протестиращите, за които насъщен проблем явно не са например пенсиите и заплатите, а Путин.

В резултат на буйните действия на грузинците, Москва отмени полетите до Тбилиси, което фактически провали летния сезон в бившата соцрепублика. Провали го именно защото руските туристи са основните клиенти на грузинските курорти. Тук грузинците няма на кого да се сърдят, тъй като те самите скачаха и викаха „агресор” и „Русия – вън!”. Е, получиха каквото искаха. След като туристическия поток от Русия секна, в Тбилиси изведнъж осъзнаха, че туристическия сектор в страната е пред колапс и се лишава от стотици милиони долари приходи. Агресивната риторика леко се попромени, но по доста парадоксален начин – грузинските власти продължиха да наричат Русия окупатор, но я призоваха да продължава да харчи парите си в Грузия.

САЩ също не останаха равнодушни към политическия живот в Грузия и още преди началото на православната асамблея в Тбилиси започнаха да пращат недвусмислени сигнали към кавказката република. Първо предупредиха, че икономическото сближаване с Москва може да има „непредсказуеми последици” (което бе възприето като сигнал за действие от грузинската опозиция), после нарекоха руските туристи „скрити агенти на ФСБ”, а руснаците, които купуват имоти в Грузия, хибридни окупатори, които накрая ще изкупят и завземат цялата страна.

Що се отнася до лозунгите, че Русия била окупирала Южна Осетия и Абхазия, то трябва да напомним, че Тбилиси фактически не контролира двата региона от 1992 година насам. Тези земи не принадлежат на Грузия и исторически, тъй като те влизат в състава на грузинската република по времето на Сталин. През 2008г. Саакашвили се опита чрез бърза и победоносна война, подстрекавана от Вашингтон, да си върне контрола върху въпросните територии, но се провали.

Смешно е да чета глупостите на родните писачи, които твърдят, че Русия била започнала войната през 2008г., за да не позволи на Грузия да влезе в НАТО. Първо, че руските войски влязоха в Южна Осетия, когато там вече се водеха бойни действия и бяха загинали първите руски миротворци, атакувани именно от грузинските военни. Второ, в момента нищо не пречи на Тбилиси да влезе в НАТО, но самия Алианс за момента няма намерение да включва Грузия в състава си. Трето, натовска база може да бъде построена и без страната да става член на организацията. Така че тук Русия няма за какво да бъде обвинявана, пък и ЕС бяха организирали разследване на събитията от август 2008г. и стигнаха до извода, че действията на руснаците са били правомерни.  

Историята обаче не се ограничи само със сблъсъците пред грузинския парламент и отменените туристически полети от страната „агресор”. В началото на юли един от главните опозиционни грузински канали „Рустави 2” организира доста грозна провокация по адрес на Путин. Водещият нарочно премина на руски език и напсува руския президент, обиждайки не само него, но и семейството му. Евтината провокацията бе доста очевидна, тъй като водещия не само нарочно заговори на руски, но и явно четеше псувните от екрана на лаптопа си. Не беше трудно да се досети човек, че тази простотия целеше остър отговор от страна на Кремъл и нови санкции, които да разклатят грузинското правителство в интерес на опозицията, зад която търчат ушите на Саакашвили и поддръжниците му.

Руския парламент в отговор подготви проект за санкции, които включваха забрана на вноса на грузинско вино и минерална вода и ограничаване на паричните преводи на грузинските гастарбайтери. Ако тези мерки бяха предприети, то това щеше да е много тежък удар по грузинската икономика, тъй като руснаците не само са основни туристи в страната, но и основни купувачи на грузинското вино.

Усещайки какво може да се случи, пред офиса на телевизията се събра тълпа от протестиращи, които търсеха сметка на ръководството на канала, позволил си подобна умишлена простотия. Забележителното в случая е, че псуващият водещ не беше уволнен, а просто отстранен за два месеца, което подсказва, че командата за действие е дошла от ръководството на Рустави 2 (собственик на телевизията е братът на бившия началник на разузнаването по времето на Саакашвили).

Кремъл обаче явно не се хвана на въдицата на опозиционерите и Путин не въведе санкции срещу Грузия, което беше положително възприето както от грузинското общество, така и от властите, чийто тон внезапно се промени. Първо две седмици подред наричаха Русия агресор и окупатор, после пък заявиха, че трябва да се води взаимен диалог и дори похвалиха руския президент за великодушието му.

Докога ще продължават политическите боричкания в Грузия предстои да видим, както предстои да видим дали на местния политически елит няма да му дойде на ум още някоя провокация срещу Москва. Последните действия на грузинците показаха, че резултатът от тях е доста болезнен и удря по джоба им. САЩ, по чиято свирка играят грузинците (както и украинците), нямат намерение да компенсират загубите на васалите си и ще продължават да използват Грузия в геополитическата си стратегия срещу Москва. Русия е главен икономически партньор на Грузия в региона, който няма с кого да бъде заместен – американците и европейците нямат интерес към грузинските курорти и не се нуждаят от грузински стоки. Единствената стока, към която проявяват интерес Вашингтон и Брюксел, е русофобията, но за самата Грузия тази стока излиза прекалено солено.

Колкото по-скоро това бъде осъзнато от грузинското общество, толкова по-добре за самото него, защото търпението на Кремъл не е безгранично и накрая наистина могат да бъдат въведени санкции. А мечтите за светло европейско бъдеще и членство в НАТО надали са способни да нахранят редовия грузинец.                      



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2160156
Постинги: 998
Коментари: 1542
Гласове: 1201
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031