Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.04 16:10 - Тръмп не е кремълски агент, Ердоган ще купува руски самолети и още…
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове:
4



Колко време западните медии (начело с американските) ни убеждаваха, че Тръмп е агент на ФСБ/ГРУ/КГБ/Путин. И ето пред няколко дни Комисията на Мюлър представи финалния доклад по многострадалното си двегодишно разследване, което трябваше да докаже, че руснаците по някакъв начин са се намесили в президентските избори в САЩ.

Уви, сензацията, на която се надяваха милиони, така и не се случи. Гръмки разобличения не чухме, но пък чухме това, което и без това беше известно предварително – сговор между Тръмп и Кремъл няма, доказателства за две години така и не се намериха.   

Междинните доклади, които предхождаха финалния, също не съдържаха никакви конкретни факти и бяха в стил „няма доказателства, че е виновен, но все пак е виновен”.

Що се отнася до Тръмп, той обяви доклада и края на разследването като своя политическа победа. Това също означава и че не го заплашва импийчмънт и агент Доналд ще може да довърши поне първия си мандат. Победата му обаче не е пълна, тъй като политическите му противници няма да се откажат от нападките си и ще продължат да го наричат путински агент дори въпреки факта, че Тръмп води много по-агресивна политика срещу Москва дори от Обама. Новата щатска администрация продължава да въвежда все нови и нови санкции срещу Русия, а също и да увеличава военното си присъствие край руските граници. На всичкото отгоре САЩ решиха да излязат от ракетния договор, подписан още по времето на СССР, и да попълнят ракетния си потенциал, взимайки на прицел Русия и Китай. Кое от всички тези действия свидетелства, че щатския президент е кремълска марионетка не ми е ясно.

Говорейки за тръмповите неволи, не може да пропуснем и турския въпрос, по-точно сагата около руските зенитни системи С-400 и щатските изтребители F-35. Проблемът тук е комплексен, тъй като между САЩ и Турция продължават да съществуват сериозни противоречия по кюрдския въпрос. Ердоган иска Вашингтон да престане да подкрепя кюрдските въоръжени организации, които турския президент смята за терористични. САЩ не искат да го правят, тъй като кюрдите им са нужни като инструмент в Сирия и Ирак. Ердоган от своя страна се опитва да се пазари и заплашва в отговор да купи руските системи С-400 вместо американските Пейтриът. За Щатите подобно нещо е недопустимо (както по финансови, така и по репутационни причини) и те също отправят заплахи по адрес на Анкара, опитвайки се да направят турците по-сговорчиви. Турското ръководство обаче показва завидна упоритост и явно не се притеснява от американските ултиматуми (пък и Ердоган не е забравил, че Щатите косвено подкрепиха неуспешния опит за преврат срещу него). От Вашингтон първо намекнаха за санкции, след това заплашиха да не продадат F-35 на Ердоган, който пък отвърна, че в такъв случай може да купи руски Су-35. Заплахите Турция да бъде изгонена от НАТО може да считаме за несериозни – нито САЩ, нито Турция имат интерес страната да напусне алианса, пък и няма юридически механизъм за гонене на страни-членки (турците могат да напуснат алианса само по свое желание). И не на последно място, ако Турция реши да напусне организацията, то тя самата би могла да се превърне в мишена за НАТО и потенциален обект за „хуманитарна” интервенция. Ясно е, че на турското ръководство подобна перспектива не е по вкуса.

 Друго знаменателно събитие, случило се наскоро, бе решението на САЩ да признаят Голанските възвишения като територия на Израел. Тръмп в случая не се смути от факта, че според ООН тази територия принадлежи на Сирия и от десетилетия се намира под израелска окупация. Оказа се, че едно съобщение в туитър е достатъчно, за да бъде решен този толкова сложен въпрос. Това всъщност не е първия подарък, който Тръмп прави на ционисткото лоби във Вашингтон. Месеци по-рано той също през туитър призна Йерусалим за столица на Израел, което още повече подля масло в огъня и усили напрежението в региона. Що се отнася до Голан, то това решение бе важно за премиера Нетаняху, който има амбиции отново да стане израелски премиер (въпреки че срещу него в момента текат няколко разследвания за корупция), затова и услугата на американците е важна за избирателната му кампания, която иначе рискува да се провали.

Тук отново опираме до двойните стандарти и западното лицемерие. Щатите хем постоянно твърдят, че защитават международното право, хем вече на няколко пъти сами го нарушават. Когато на САЩ им е изгодно, те без да се замислят газят всякакво международно право и резолюциите на ООН. Така беше с Косово, така е сега с Йерусалим и Голанските възвишения. Но има и друг пресен пример – Международният трибунал в Хага искаше да започне разследване срещу престъпленията на американската армия в Афганистан. Реакцията на САЩ? От Вашингтон заявиха директно – никой няма право да съди американски войници или да търси сметка на щатското правителство. САЩ не признават съда в Хага и ако съдиите му посмеят да започнат съдебни процедури, на тях ще им бъдат наложени санкции и други ограничения. Тоест когато трибуналът в Хага взима „правилни” решения, той е демократичен съд, а когато решенията му не са изгодни на Вашингтон, този съд е недемократичен и заслужава санкции. Впрочем в Хага явно възприеха доста сериозно санкционните заплахи отвъд океана и официално заявиха преди дни, че няма да разследват престъпленията на американските военни. Ето нагледен пример за това колко струва тъй нареченото международно право и натрапваната от Запада „демокрация”.  

Междувременно Либия се завърна като тема в новините заради избухването на активни бойни действия там (макар че хаосът в бившата джамахирия не спира от 2011г. насам). Някои отново се опитват да обвиняват Русия без дори да могат да определят в какво точно е виновна този път. Пък и ако някой трябва да бъде обвиняват заради либийската бъркотия, то това трябва да са САЩ, Британия и Франция, които премахнаха Кадафи и разрушиха страната чрез „хуманитарната” си интервенция преди осем години. Дори и ЕС не можа да излезе с някаква единна позиция по конфликта, тъй като Франция и Италия се конкурират, подкрепяйки двете враждуващи либийски правителства.

И накрая ще завършим с Украйна, където в момента се провеждат президентски избори. Предстои балотаж и отговор на въпроса дали олигарха Порошенко ще успее да запази креслото си или шоуменът Зеленски, когото смятаха за аутсайдер в началото, ще заеме мястото му. Порошенко може да спечели само с някаква грандиозна фалшификация, тъй като изоставането му от Зеленски е двойно ако съдим по статистиката на украинските социолози. Вчера двамата дори направиха шоу на един от футболните стадиони в Киев, но на него те не казаха нищо ново, придържайки се към познатия си сценарий и реплики. Съответно и някакви особени промени след изборите, без значение кой ще спечели, няма смисъл да чакаме. Украйна ще си остане инструмент в ръцете на Вашингтон, чиято задача ще е да вреди на Русия (доколкото може), социално-икономическата ситуация ще продължи бавно да деградира. Съответно може да предвидим и усилване на военната дейност по руските граници и особено в Черно море, дори и да спечели комикът Зеленски, когото грешно някои смятат за проруски. Той всъщност е толкова прозападен, колкото и олигарха-президент Порошенко.
 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1975186
Постинги: 989
Коментари: 1514
Гласове: 1146
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031