2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
3-ти март е действително велика дата в българската история, без значение как към нея се отнасят едни или други хора. Имайки предвид в какво време живеем, особено в политически смисъл, закономерно възниква въпроса: а наистина ли сме свободни? И ако да – колко точно?
Свободата по принцип е доста относително понятие и може да се тълкува доста разнообразно. Най-просто казано свободата е възможността самостоятелно да решаваш съдбата си и да взимаш решения. Свободна ли е България в политически смисъл? Уви, не е. Формално сме свободна страна, но повечето политически (а и икономически) решения се взимат в зависимост от настроенията във Вашингтон и Брюксел. Най-яркия пример е ситуацията около газопровода „Южен поток”. Първоначално искахме да участваме в проекта, даже започнахме да строим тръбата, но в Брюксел решиха, че трябва да спънат руските енергийни проекти в Европа и ни накараха да се откажем. Това обаче не навреди особено на руската енергетика и Южен поток се превърна в Турски, а руския газ все пак си намери път до европейския континент. Ние пък останахме с пръст в устата. Нито газопровод, нито европейски компенсации, на каквито наивно се надяваше родния премиер. Внезапно българските власти осъзнаха, че да строиш газопровод е изгодно и решиха пак да подпишат с Москва, плахо поглеждайки към Европа и САЩ да не би пак да им забранят.
Една свободна страна щеше ли постоянно да се оглежда преди да вземе някакво външнополитическо решение? Очевидно не.
Но тук всичко е закономерно. Все пак страните, които могат да се нарекат наистина суверенни и способни да отстояват интересите си, се броят на пръстите на едната ръка. На нас исторически ни се е паднала участта да сме от категорията на малките и зависимите. Справедливо е да се отбележи, че все пак не сме единствени, повечето държави са в подобно положение, включително западноевропейските, които на думи твърдят, че са независими от САЩ, но в крайна сметка продължават да са геополитически васали на Вашингтон.
Но да се върна на 3-ти март и защо смятам, че има някакъв проблем. Всъщност проблемът се създава изкуствено, защото политическата конюнктура така диктува. Както знаем Освобождението настъпва в резултат от една от поредните руско-турски войни през онази епоха. Конфликтът затрогва не само Руската и Османската империи, но и другите Велики сили в Европа, които подкрепят именно турците.
Да, България тогава е освободена именно от Русия и това е очевиден факт. Българското опълчение също изиграва своята роля, но основния и решаващ принос извършва именно руската армия, която губи над 20 хил. души във войната.
Имайки предвид, че в момента срещу Русия се води активна информационна война и европейците и американците я демонизират с всички сили, дори една положителна дума по адрес на руснаците е просто недопустима. Това демонизиране е възприето и от американските васали в Източна Европа, включително България. Тук в медийното пространство също се стараят да не казват добра дума по адрес на Русия и основно се преповтарят обвиненията, съчинявани от западната пропаганда.
Новинарската емисия на БиТиВи от 3-ти март също е доста показателна. В репортажа по случай празника нито един път не беше спомената Русия и ролята ѝ във войната, въпреки че именно тя воюваше с Османската империя, а не някой друг. Вместо това авторите на репортажа изцяло фокусираха вниманието върху българското опълчение, умишлено избягвайки споменаването на прилагателното „руски”. Всъщност това е и тактика от последните години – ролята на Русия да се омаловажава като се изтъкват народите и етносите, населявали Руската империя. Затова и през последните години в новини и официални речи чуваме, че на 3-ти март са ни освободили чехи, литовци, поляци и дори… финландци. Руснаците са някъде на последно място ако изобщо ги споменат. Финландия по онова време между другото още не е държава, а провинция на Руската империя, но и в такъв случай не ми е ясно колко финландеца все пак са ни „освободили” – двама, петима или цяла дузина? Логиката тук е доста интересна, да не кажа извратена. Тъй като повечето източноевропейски страни в момента са или в НАТО или в сферата на влияние на САЩ, то се получава, че ни е освободило НАТО (при това още преди да е съществувало), а не Русия. Просто гениално.
Имайки предвид как се преподава днес историята и практическата липса на елементарни знания у младежта, то подобни евтини пропагандистки номера минават лесно. След някое и друго десетилетие много от младите българи вероятно искрено ще мислят, че ги е освободила Америка. И това, уви, съвсем не е шега.
По-рано много популярни бяха две тези: че българите можеха да се освободят и без Русия и че сме били освободени не от чист алтруизъм, а защото Русия коварно била преследвала своите си интереси.
Първо, как малобройното и лошо въоръжено българско опълчение можеше да се справи с редовната турска войска, която е труден противник дори за руската армия? Ако подобен вариант бе възможен, защо тогава не се бяхме освободили сами още преди 1878г.? Така че варианта „щяхме да се освободим и сами” е просто нелеп и лишен от логика.
Втората теза също е изсмукана от пръстите. Как точно руснаците е трябвало да освободят България, че критиците и хейтърите да са доволни? И с какво точно Русия е длъжна на България? Има някакво странно убеждение у някои наши сънародници, че Русия трябва да се отнася към нас по-особено и че ни дължи нещо. И защо руснаците трябва да го правят при положение, че ние така усърдно прислужваме на Запада и плюем по адрес на Русия? А що се отнася до това, че „Русия е била задължена да ни освободи” то това е доста спорно твърдение, имайки предвид как активно се опитваме да омаловажим ролята на руснаците в Освобождението ни и дори да я зачеркнем. Кой уважава такива неблагодарници?
Между другото, да не забравяме и че сегашните ни европейски „началници” и „верни съюзници” – англичани, германци и французи по онова време подкрепяха Османската империя и бяха против пълното освобождение на всички български земи. Европейците (както и днес) се бояха от възникването на голяма и независима държава на Балканите, която да е съюзнически настроена спрямо Русия. Затова и получихме Княжество България и Източна Румелия, а Македония така и не се присъедини към освободената част от България. Впрочем за изминалите почти век и половина хищническата политика на Запада не се промени особено. Но, уви, мнозина са твърде слепи, за да погледнат назад в историята.
Действително, политиката и парите са способни да развалят и омърсят всеки празник. 3-ти март не е изключение. Наше задължение е въпреки всичко да помним кой наистина проля кръв в името на това страната ни да е свободна. Дори и сънародниците ни да не изпитват благодарност или някакво особено чувство към Русия, то те поне трябва да уважават паметта на руските воини, загинали за свободата на българите и да не се опитват да четат историята наопаки.
Честит празник!
Тагове:
© Трети март не ни разделя – разделят ни...
© Приносът на една евроколхозна чиновнич...