Войната в Сирия стана подходяща площадка за демонстрация на военните системи и технологии на САЩ и Русия. Без съмнение руските оръжейни системи получиха доста добра реклама благодарение на ефективността и надеждността си, докато ефективността на американското оръжие е под въпрос, особено след ракетната атака от 14 април. Тръмп обяви атаката като военна победа, но съмнителните резултати на операцията накараха дори някои щатски медии да нарекат операцията театър. Бяха изстреляни 105 ракети, които обаче не насесоха никакви сериозни поражения на сирийците. Единствените доказателства за успеха на американците бяха 3 снимки на разрушени сгради, въпреки че обикновено Щатите демонстрират и видеозаписи на ударите си. Този път видео нямаше.

Що се отнася до сирийската ПВО, то повечето щатски „томахавки” бяха свалени в районите на сирийските авиобази, а не около трите „химически обекта”, както твърди Вашингтон. Въпросните сгради бяха успешно поразени от американците именно защото се намираха в периферията на сирийската ПВО и не представляваха особена важност от гледна точка на отбраната за разлика от авиобазите.

Но ако американците се представиха слабо, то за французите тази операция бе истински провал. Френските ракети се оказаха още по-малко „умни” от американските. Три френски кораба и подводница успяха да изстрелят общо едва… 3 ракети. 5-те изтребителя на французите пък, носещи общо 10 управляеми ракети SCALP, не можаха да направят нито един успешен пуск. По данни на френските медии 7 ракети паднаха в морето по технически причини, 2 ракети не достигат целта заради дефекти на двигателя, а 1 ракета не е изстреляна пак по технически причини и се наложило да я хвърлят от самолета, за да се избегне инцидент.

По-долу давам за пример няколко от зенитните системи, които помогнаха на сирийците да се справят с „умните” и „красиви” крилати ракети на Тръмп.        

С-125 „Печора”

Приет на въоръжение през 1961г. Комплексът е разработен за борба с низколетящи пилотирани и безпилотни обекти в диапазона 20 – 18 000 метра на разстояние от 3,5 до 25км. За поразяването на една цел, летяща със скорост до 560м/с (1000м/с за последната модификация на комплекса), комплексът изстрелва 2 ракети (вероятността за успешно поразяване на целта достига 0,98). Според руското МО сирийските С-125 изстреляха 13 ракети и поразиха 5 американски „томахавки”. 

ЗРК „Куб”

Първата му модификация с индекс 2К12 е приета на въоръжение през 1967 (произвежда се до 1983г., има няколко модификации). Експортната му версия се нарича 2К12Е „Квадрат”. Самата система се състои от няколко машини – самоходна установка за разузнаване и насочване, кабина за приемане на целеуказанията (монтирана върху шаси на камион) и 4 самоходни пускови установки, всяка от които носи по 3 ракети. „Куб” се е разработвал като средство на ПВО за защита на танковите и пехотни дивизии на СССР.

Комплексът е способен да засича въздушни цели на разстояние до 65км и да води стрелба на дистанция от 4,5 до 23,5км на максимална височина до 14 000 метра. Основните цели на „Куб” са самолетите и крилатите ракети със скорости до 600 метра/сек.

Според данните на руското военно министерство сирийските комплекси „Квадрат” са изстреляли общо 21 ракети, поразявайки 11 цели.

Стрела-10

Постъпва в армията през 1976г. Основният елемент на системата е мобилната бойната машина, разработена на базата на МТЛБ. Пусковата ѝ установка носи до 4 ракети (още 4 ракети се транспортират в бойното отделение на машината), способни да поразяват цели със скорост до 415 м/с в диапазон до 15км. По данни на руското МО сирийските комплекси Стрела-10 съумяха да поразят 3 цели, изстрелвайки по тях 5 ракети.

Бук М1

Наред с комплекса „Панцир” Бук се оказа най-ефективния елемент от сирийската ПВО. Комплексът е приет на въоръжение през 1979 с индекс 9К37. Системата претърпя няколко модификации през годините (най-новата версия, Бук-М3, бе представена през 2016г.) и се предлага за износ. Комплексът е със среден обсег на действие (25-40км) и е способен да се бори както със самолети, така и с крилати ракети на височини до 25км. ЗРК Бук е способен да обстрелва едновременно от 18 до 24 цели със скорост от 800 до 1100 м/с в зависимост от модификацията, при което вероятността за поражение на целта е от 0,5 до 0,8. Доколкото е известно Сирия разполага с до 20 единици Бук-М1 и Бук-М2. По данни на руското МО сирийските комплекси Бук са изстреляли 29 ракети, поразявайки 24 цели (за сравнение – комплексите Панцир С-1 поразиха 23 от 25 цели).       

С молби към алаха- те от друго не разбират. Ако ги питаш след години как са ги свалили,точно така ще ти отговорят- алах им е помогнал,никой друг!