Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
01.02.2018 15:39 - Сирия: Сочи, Ердоган и кюрдите
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1182 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Голямата геополитическа игра в Сирия и Близкия Изток продължава и картината на моменти се променя толкова рязко, че сварва някои експерти и аналитици неподготвени. Освен борбата между Русия и САЩ на заден план се прояви и турския президент, който сериозно се зае с кюрдския въпрос. Между другото доста от анализаторите, чиито материали чета преди да пиша в блога, бяха сигурни, че Ердоган няма да започне операция срещу сирийските кюрди в северозападна Сирия. Той обаче я започна напук на прогнозите.

Освен събитията в Африн, другата голяма новина от последните дни бе започналата в руския град Сочи конференция, на която се обсъжда следвоенното устройство на Сирия. На събитието присъстваха както представители на сирийските власти, така и различни опозиционни групи. Отсъстваха само обичайните заподозрени – групировките, спонсорирани от Саудитска Арабия, както и кюрдите, които се намират под влиянието на Щатите.

Между другото конференцията в Сочи за пореден път демонстрира, че проблемите в Близкия Изток могат да се решават и без участието на великия глобален хегемон САЩ. Всъщност американците и европейските им съюзници си имат своя площадка за преговори в Женева, на която канят така наречената „умерена опозиция”, състояща се от различни радикални ислямистки групировки (основно финансирани от Саудитска Арабия). Но единственото, за което могат да се договорят там, е продължаването на кръвопролитието. Имайки предвид, че сирийското правителство практически спечели войната, „умерените” главорези няма как да диктуват условията си и ролята на Женева е доста слаба. Дори и лозунгът „Асад трябва да си ходи” вече стана абсурден, въпреки че преди Русия да се намеси в сирийската война той беше доста актуален.

Русия междувременно демонстрира успехи не само на бойното поле, но и на дипломатическия фронт. Москва има явен стремеж да намери изход от войната, който да донесе дългосрочна стабилност в Сирия. Поне досега действията на руската дипломация са доста последователни и ефективни. Главната пречка за окончателното прекратяване на конфликта обаче са Щатите. За разлика от Русия, те с всички сили се опитват да продължат войната.

Целите на американците са доста очевидни – те искат войната да продължава и с нея да оправдават военното си присъствие в Сирия. Съдейки по последните заявления от Белия дом, американските военни бази в арабската страна ще останат неопределено дълго време. От това особена стратегическа полза няма, но вашингтонските ястреби не могат да се откажат от любимата си тактика. Това е и причината янките да продължават да подкрепят част от ислямистките групировки и дори няколко пъти, според съобщенията в пресата, да евакуират с хеликоптери главатари на ИДИЛ (образно казано спасявайки кадровия резерв, който може да потрябва по-късно на някой друг участък). Американските либерали и нео-консерватори чрез контролираните от тях медии продължават да прокарват идеята САЩ още по-сериозно да се намеси в сирийския конфликт и дори да нанесе удар по руските бази (фактът, че това накрая може да доведе до ядрена война явно не притеснява вашингтонските ястреби, заслепявани от вярата в собствената си изключителност).

Ясни перспективи в Сирия американците нямат. Те окупираха част от сирийската територия, но така и не можаха да свалят сирийския президент Асад и влиянието им в близкоизточния регион слабее. Явно е, че стратегията „разделяй и владей” не работи и няма да им донесе успех в борбата с Русия и Иран, пък и присъствието на американските военни в Сирия е незаконно – те нямат разрешение от сирийските власти, нямат и мандат от ООН. Най-логичният изход би бил просто да се изтеглят от Сирия (имайки предвид, че самите те заявяват, че са победили ИДИЛ) и да прекратят безсмислената окупация, но за Вашингтон това е просто неприемливо. Първо, това би изглеждало като унизително поражение и още повече би ослабило геополитическата тежест на САЩ, второ – това е в разрез с принципите на американската глобална хегемония, изразяващи се в постоянното водене на войни и военно присъствие във всички стратегически региони на планетата. Така че Щатите продължават да се придържат към единствената тактика, която владеят – да спонсорират различни терористи и да продължават да воюват, дори това да не им носи никакъв успех.

В момента главната интрига е свързана с кюрдите. Именно те в момента останаха единствения инструмент на влияние за Вашингтон в Сирия. Американците ги използват като параван за военните си бази на сирийска земя и именно кюрдския въпрос може теоретично да послужи като спусък на бъдещ локален конфликт (ИДИЛ и ал-Кайда загубиха войната срещу Асад, така че те вече не са толкова полезни на янките).

Но не всичко е толкова лесно за американците. Проблемът е, че кюрдите имат свой антагонист в лицето на турците. И двете страни формално са съюзници на Щатите, но проблема е, че Вашингтон се опитва да носи две дини под една мишница, при това двете дини постоянно се борят една с друга. Опитите на САЩ едновременно да използват и двете страни в крайна сметка се провалиха – в края на януари Ердоган започна военна операция срещу кюрдския кантон Африн в северозападната част на Сирия. За началото на тази операция са виновни отчасти и самите американци, които малко по-рано бяха обявили, че ще създават трийсет хилядна групировка по границите на контролираните от тях територии в Сирия, в частност кюрдските райони по границата с Турция. Това решение само по себе си е незаконно, тъй като фактически обявява разделянето на страната, въпреки че поне официално Щатите поддържат териториалната цялост на Сирия.

Подобно решение естествено няма как да бъде прието от турците, без значение дали начело е Ердоган. Анкара смята кюрдските сили за самоотбрана YPG за терористи, тъй като са свързани с ПКК, които водят партизанска война на територията на Турция. Между другото, макар и да бяха против действията на Турция, американците не направиха нищо за да спасят кюрдските си съюзници в Африн (ЕС и ООН също решиха да си затворят очите и да не се месят в конфликта). Това е вторият пореден случай в рамките на по-малко от половин година, при който кюрдите се оказват предадени от „верния” си съюзник САЩ (първи усетиха горчивия вкус на предателството иракските кюрди). Явно кюрдите упорито не искат да си отворят очите и да разберат, че Щатите нямат нито приятели, нито съюзници – янките забравят за обещанията си в момента, в който съюзът вече не им е изгоден. Някои от кюрдските лидери побързаха да обвинят Русия в предателство, но това е абсурдно – руснаците бяха предложили сделка на кюрдите в Африн, която можеше да предотврати турската операция, но кюрдите се отказаха от офертата и предпочетоха да се доверят на американските си покровители. И това отново се оказа грешка.

Показателен бе и смелият тон на Ердоган, който даже си позволи да отправя ултиматуми на „глобалния хегемон” САЩ (Щатите вече не плашат никого? Къде се дяна всемогъществото им?). Повод за недоволството на турците бе, че Щатите не изпълниха обещанието си да престанат да въоръжават кюрдите (американците нямаха и намерение да изпълняват обещанието си, типично в техен стил).

В момента турската операция „Маслинова клонка” продължава, но се развива с доста бавни темпове, тъй като турците действат предпазливо, стараейки се да избягват излишни жертви сред турската войска (срещу кюрдите те използват основно протурските групировки от Сирия, което им позволява да занижават количеството убити и ранени свои войници). Операцията се развива бавно и поради други два фактора – сложния релеф в Африн и ниската ефективност на протурските групировки, които се проявиха слабо и срещу ИДИЛ по време на операцията „Ефратски щит” отпреди година. Така или иначе, имайки предвид оскъдните ресурси на кюрдите, рано или късно турците трябва да превземат Африн. Ердоган обаче има и по-амбициозни планове, свързани с пълното зачистване на турско-сирийската граница и създаването на буфер между турските и сирийски кюрди. Турската авиация дори нанесе удари по Манбидж, намиращ се на изток от Африн и прикриван от американците. Щатите реагираха веднага и предупредиха Ердоган да не пипа Манбидж. Дали тези предупреждения ще спрат турците предстои да разберем. Предстои да разберем и как янките занапред ще могат едновременно да разиграват турската и кюрдска карта.

Събитията в Африн поне засега са изгодни на Москва, за която кюрдския фактор е проблем поради силната зависимост на кюрдите от САЩ. Така или иначе Русия поддържа контакти с част от кюрдските лидери и винаги е готова да преговаря (в случай че ответната страна е готова на компромиси). Колко още кюрдите ще продължат да вярват сляпо в американската помощ не е ясно, но в крайна сметка неизбежно ще им се наложи да търсят компромис с Москва и Дамаск. Колкото по-рано кюрдите осъзнаят това, толкова по-добре за тях самите.

Междувременно продължават операциите на сирийската армия (активно подкрепяни от руската авиация) в северните провинции Хама и Идлиб. Като цяло сирийците се справят успешно, но сравнително бавно, тъй като „умерените” главорези оказват ожесточена съпротива. Така или иначе към средата на 2018 сирийската войска би трябвало да освободи и самия Идлиб (тук основно влияние имат Турция и Саудитска Арабия), който се бе превърнал в столица на сирийската ал-Кайда, наричана от западната пропаганда „умерена опозиция”.

Общо взето в близките седмици ще наблюдаваме как се развива борбата на Ердоган с кюрдите в северна Сирия и какви действия ще предприеме Вашингтон. Естествено, ще следим и какви ходове ще предприеме руската дипломация, за да тушира противниците си. Но съдейки по развитието на конфликта в Сирия през последните две години, Москва знае как да се измъква от заплетени ситуации, било то с военни или дипломатически средства.



Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3216210
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031