Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 13:50 - Могат ли американците да се справят с руската база в Хмеймим?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове:
6



Още от края на 2017-а руската военна база в Хмеймим стана обект на повишен интерес не само от страна на терористите, но и международните им спонсори. Базата се наложи да отразява както залповете на джихадистите, така и координираните информационни атаки в западните медии.

С приближаването на президентските избори в Русия през март провокациите и атаките срещу базата в Хмеймим естествено ще се усилят. Тук възниква и логичния въпрос – ще може ли охраната на базата да се справи със задачите си?

Да напомня, че базата съществува вече две години и до 31 декември миналата година срещу нея нямаше нито едно успешно нападение. Това, разбира се, не значи, че „умерената опозиция” (тоест ал-Кайда) и ИДИЛ не правеха опити да нанесат щети на руските военни. По думите на руския военен министър за 2 години ПВО отбраната на базата успя да унищожи 16 вражески безпилотни апарата и 53 снаряда РСЗО (ракети от системата „Град” и различни самоделни снаряди, направени обикновено от газови бутилки или пожарогасители).

На 31 декември обаче успешната серия бе прекъсната и базата понесе първия сериозен удар за цялото време на съществуването си. Данните за жертвите и щетите, които попаднаха в пресата, обаче се оказаха доста противоречиви. За съжаление доста неприятно впечатление направиха някои руски журналисти, например либералния в-к „Комерсант”, който съобщи за 10 унищожени машини, взривен склад и двама убити руски военни. Източникът на информацията, естествено, бе „анонимен”. Трябва да се отбележи, че дори пропагандата на терористите обяви по-скромни цифри и даже никоя от групировките не взе отговорност за атаката. Данните на „Комерсант” в крайна сметка така и не се потвърдиха (освен 2-та убити военни, което бе потвърдено и от военното министерство). По други данни са били повредени общо 3 машини, които по-късно са били ремонтирани.

Никакъв склад явно не е бил взривен иначе над базата щеше да се вее черен дим и щяхме да видим снимки и видео, а американците щяха да пуснат спътникови снимки на Хмеймим. Нищо подобно не видяхме, така че всички складове в руската база са в нормално състояние. Друг руски журналист пък пусна в интернет снимки с повреден Су-24, твърдейки че бойния самолет е бил поразен от минохвъргачка на 31-ви декември. На снимките се виждаше и бортовия номер на самолета – „29”. Но в репортаж от Хмеймим на 5 януари в кадър попадна Су-24 със същия бортови номер, който бе в изправно състояние и кацаше на пистата. Така че в този случай или става въпрос за фалшива новина, или бомбардировачът е понесъл леки щети и механиците са успели да го ремонтират бързо.

Поведението на медиите (особено руските) трябва да бъде сигнал за руското министерство на отбраната винаги да е нащрек, защото дори и най-малкия инцидент или грешка в Сирия незабавно се използва за антируска пропаганда, която цели да подкопае успехите на руските военни. Веднага след инцидента на 31-ви декември някои руски опозиционери и либерали обявиха едва ли не, че Русия губи войната и трябва бързо да се изтегля от Сирия.

Обстрелът от 31 декември обаче не беше последния подобен инцидент. На 6 януари бе предотвратена атака на 13 дрона срещу руските бази в Хмеймим и Тартус. 7 безпилотни апарата са били свалени от комплекса „Панцирь”, 6 са били неутрализирани със средства за радиоелектронна борба (3 дрона са били принудително приземени, 3 други са били отклонени и са се взривили на безопасно разстояние).

Този случай се оказа доста необичаен по ред причини. Първо, че атаките съвпаднаха по време с началото на операциите на сирийската армия в провинциите Хама и Идлиб (тъкмо започна и президентската кампания в Русия), второ, никога преди не е имало такива масирани атаки срещу Хмеймим. Трето, подозрително изглеждат и безпилотните апарати, използвани от бунтовниците.

Действително, ислямистите и преди се опитваха да използват дронове срещу руската база, но ставаше въпрос за обикновени квадрокоптери с дистанционно управление и малък радиус на действие, достъпни във всеки интернет магазин. Дроновете от 6 януари обаче бяха доста по-сложни и бяха снабдени с автопилот и спътникова навигация, тоест са били настроени да стигнат до Хмеймим, да хвърлят заряда си и самостоятелно да се върнат обратно (обсегът им на действие е бил около 100 километра). На пръв поглед безпилотните апарати, прихванати от руските военни, изглеждат като гаражни самоделки, направени с подръчни средства. Но дори и в такъв случай подобна груба самоделка трябва първо да бъде проектирана, при това от човек с инженерни познания (той трябва например да изчисли площта на крилата и да балансира конструкцията, за да може да лети нормално). Естествено, че ако джихадистите бяха използвали серийно произвеждани дронове, то веднага щеше да стане ясно кой е поръчителя и спонсора на атаката.

По „случайност” на 6 януари край бреговете на Сирия също така е патрулирал американски разузнавателен самолет, който е наблюдавал момента на атаката и е събирал данни. Остава открит въпросът дали американците са контролирали дроновете или просто са следели дали атаката ще е успешна. А откъде изобщо са имали информация за намеренията на терористите?

Друга интересна подробност е взривното вещество, използвано в мини-бомбите, с които са били въоръжени дроновете (всеки от показаните екземпляри носеше по 10 заряда). Руските военни специалисти заявиха, че взривното вещество в зарядите е било фабрично произведено и не е могло да бъде извлечено от снаряд или бомба, тоест то е било специално предназначено за производството на мини-бомби. От руското МО не посочиха конкретния доставчик, но намекнаха, че подобно взривно вещество се произвежда серийно и в Украйна. Американците пък веднага отрекоха всякакви обвинения по свой адрес и се оправдаха, че дроновете са били самоделни, следователно те нямат никакво отношение към тях и не са давали технологии на ислямистите.

Факт е обаче, че американски и натовски инструктори обучават „умерени опозиционери”, въоръжават ги и ги пращат в Сирия, а когато „опозиционерите” попаднат на сирийска територия, те изведнъж се превръщат в радикални ислямисти и се сливат с ИДИЛ и ал-Кайда. Американското оръжие и специални знания се оказват в ръцете на терористите, а от Вашингтон повдигат рамене и казват, че нищо не могат да направят.

Преди два дни пък руските военни обявиха, че са открили извършителите на атаката и са ликвидирали подполната фабрика, в която са били сглобени дроновете. Стана известно, че безпилотните апарати са били изстреляни от провинция Идлиб, на около 50км от руската база в Латакия. При това е била замесена една от протурските радикални групировки, която в момента води боеве със сирийската армия. Путин преди дни даде интервю, в което намекна, че службите имат информация кой е поръчал провокацията и това не е Ердоган. Но ако Ердоган не е основния поръчител, то остава само още един вариант – Вашингтон (което би обяснило присъствието на щатския разузнавателен самолет).

И така, щом можем да очакваме нови провокации срещу руската база в Хмеймим, то възниква въпроса дали тя е достатъчно защитена? Най-просто казано – да, базата е добре защитена, дори въпреки инцидента от 31-ви декември. Основната отбрана е поверена на самоходните зенитни комплекси „Панцирь С-1” и средствата за радиоелектронна борба. Между другото радиоелектронната борба е една от сферите, в които руснаците имат технологична преднина пред американците (щатските военни сами признават този факт). Янките дори се оплакваха, че руснаците са създали радиоелектронен мехур над Сирия, които им пречи нормално да шпионират действията на руските военни. Освен това се оказа, че „невидимите” американски самолети последно поколение прекрасно се виждат на екраните на руските радари.

Що се отнася до „Панцирь”, то именно с негова помощ бяха свалени 7 от дроновете на терористите. Колкото и изтъркано да звучи, този комплекс наистина няма преки аналози по света. Някои от членките на НАТО имат подобни машини (обикновено това са бронетранспортьори, допълнително снабдени с ракети Стингър), но те са с доста по-слаби показатели. „Панцир” е не само многофункционален, но и благодарение на модулната си конструкция може да се монтира върху автомобилни шасита, верижни машини или кораби. Снабден е с две 30-милиметрови оръдия и 12 ракети и може да стреля дори в движение. Доколкото е известно, в Хмеймим има 3 подобни установки (радиусът им на действие е 20км и те защитават непосредствено самата база, системите С-400 покриват цялата територия на Сирия).

image

Машината е способна едновременно да обстрелва до 4 цели, като ракетите се изстрелват с интервал 1,5 сек. (за да се приведе машината в бойна готовност са необходими 5 мин.), радарът ѝ пък може да следи до 15 цели едновременно. Наличието на оръдия не е случайно – стрелбата с ракети не винаги е оптимална, особено ако целта е самоделен безпилотен апарат (електрониката на машината може автоматично да избира подходящия тип оръжие в зависимост от конкретната цел). Друг плюс на „Панцирь” е това, че той може да унищожава не само дронове, реактивни снаряди, ракети и летателни апарати, летящи със скорост до 1000м/сек, но и наземни обекти, например бронирани машини. Съответно огневата мощ на комплекса е достатъчна да отрази и по-масирана атака от тази, извършена на 6 януари.

Разбира се, отличните показатели на „Панцирь” не дават абсолютни гаранции за сигурност, както доказа инцидента от 31 декември, нужно е да се повиши и ефективността на наземните служби и разузнаването. Трябва да се отбележи, че минометния обстрел е бил извършен от зоната, която е трябвало да се охранява от сирийските войски (базата се намира близо до населено място). Този факт накара руските военни да разширят своята зона на безопасност и сами да поемат контрола над въпросния участък.

Ясно е, че именно САЩ са с най-голям интерес руската база Хмеймим отново да се окаже под ударите на терористите, така че можем да сме напълно уверени, че в съвсем близко бъдеще отново ще се случи някаква провокация. От бдителността на руските военни зависи дали тя ще е успешна или не. Всъщност за американците даже не е важно дали атаката ще е успешна – във всички случаи веднага ще последва медийна кампания, целяща да принизи успехите на руската авиация и сирийските войски, а руските либерали като по команда ще почнат да хленчат, че „Русия губи войната, дави се с кръв, трябва да се изнасяме от Сирия”. Същите хора преди две години уверяваха, че Русия я чака „втори Афганистан”. В крайна сметка обаче излезе точно обратното и даже някои западни медии огорчено отбелязаха, че Русия и Иран все пак спечелиха войната.

Както се казва, недей да копаеш гроб другиму (особено край Хмеймим), защото сам може да паднеш в него.                  




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1669161
Постинги: 932
Коментари: 1343
Гласове: 1077
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031