Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 15:26 - Олимпийският удар по Русия: достигна ли Западът целта си?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 17.12.2017 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В последните седмици една от най-популярните теми е допинг скандалът с руските олимпийци. Основното послание на кампанията е до болка елементарно – за всичко каквото се случва (или не се случва) са виновни Русия и Путин.

При това тук става въпрос не толкова за спорт, колкото за геополитика. Олимпийския спорт е просто поредния повод за информационни атаки срещу Москва. Атаката се провежда с масирани медийни залпове, подкрепяни от западната политическа и бюрократична пехота. При това темата се поднася така все едно само руснаците ползват допинг, а всички останали нации даже не са чували тази дума и са чисти като бебешка сълза. Да ама не.

Десетки руски спортисти бяха лишени от състезателни права, някои от тях дори без някога да са давали положителни проби, просто защото така са решили в МОК. Руската антидопингова агенция бе лишена от лиценз, олимпийския отбор на Русия бе отстранен, а вместо него в Корея ще може да се явят „руски олимпийски атлети” (без знаме, химн, екипи и каквато и да е руска символика).

Това всъщност не е наказание ами очевидна и цинична разправа. Целта тук естествено не е борбата с допинга, защото ако олимпийските бюрократи наистина искаха да се борят за чистотата на спорта, то те щяха да се борят с всички нарушители без значение на национална принадлежност и със справедливи методи.

Това че отстраниха толкова руски спортисти значи ли, че спортът е вече чист и на игрите няма да се появи нито един състезател с допинг? Сигурно и фармацевтичните компании изведнъж престанаха да разработват нови препарати? Сигурно и нови рекорди няма вече да бъдат поставяни, щом вече няма допинг. Разбира се, че не. Всичко ще си продължи по старому. Всички ще гълтат стероиди и амфетамини, а от телевизора нонстоп ще ни разказват колко е лоша Русия и как нечестно печели медали.

Целта на тази медийна допинг-кампания е също толкова елементарна, колкото и всички кампании преди нея – Русия трябва постоянно да се демонизира . Ту Путин сваля самолети над Донбас, ту се намесва във всички избори по света, ту храни с допинг спортистите. НАТО строи бази около руските граници и едновременно обвинява Русия, че е… агресивна. Кой е виновен? Естествено Путин.

 При това всеки път западните пропагандисти казват, че вината на Русия е „очевидна” (няма значение по какъв въпрос). Когато попитат Щатите могат ли да подкрепят обвиненията си с доказателства, от Вашингтон казват, че имат доказателства, но няма да ги покажат на никой, защото са секретни. САЩ вярват, че обвиненията им са истина, следователно тази вяра е достатъчно доказателство, че са истина. Абсурд…

С последните си действия МОК и антидопинговата агенция WADA тотално погребаха олимпийските принципи (всъщност заедно с него закопаха и основните принципи на правосъдието). Ако спортът беше само бизнес, циничен и не особено честен, то някак си можехме и да го преглътнем. Но спортът се превърна и в политика, което съвсем го съсипа. Вместо да гледаме спортни битки, сега все по-често ще наблюдаваме политически игри и информационни удари под кръста. Спортът е масово явление, а значи удобно средство за разпространение на пропаганда сред масите.

Имайки предвид, че Западът практически няма възможност да нанесе болезнен удар на Русия в другите сфери – санкциите са неефективни, в Европа няма единство, а войната в Сирия завърши успешно за Путин – то остава само пропагандата. Било в политиката, било в спорта. Времето за поредната допингова истерия не е избрано случайно – през март в Русия ще се проведат президентски избори, така че олимпийската тема ще продължи да циркулира в западните медии още поне три месеца. Предполагам, че през март ще се завърне темата с малайзийския боинг, свален над Донбас през лятото на 2014-а, и западните експерти за пореден път ще „докажат”, че виновна е Русия. За изминалите 3 години холандските следователи обаче така и не можаха да измислят никакви доказателства, затова и финала на „разследването” продължава да се отлага за неопределено време.

Но да се върна на олимпийския скандал. Срещу Русия бяха хвърлени няколко тежки обвинения относително олимпийския ѝ спорт. Главните обвинения са две – че руските власти поощряват употребата на допинг и че руските спортисти масово ползват забранени стимуланти и печелят медалите си нечестно. Първото обвинение е доста сериозно – държавната подкрепа за подобни неща си е голямо петно на репутацията на страната. Естествено, за да усилят ефекта, олимпийските босове забъркаха в тази афера Путин и ФСБ (без тях не може да мине нито една подобна жълта история).

Действително, обвиненията са доста тежки и изискват сериозни доказателства, иначе това веднага се превръща в мръсна клевета (не че западняците имат някакви скрупули по този повод). Под шапката на МОК и WADA бяха създадени две спецкомисии и докладите им направиха голям шум в медиите. Първия доклад бе известен като „доклада на Макларън”, втория (излязъл в началото на декември) стана по-известен като „доклада на Шмит” (разследващата комисия на МОК бе оглавявана от бившия швейцарски президент С. Шмит).

Комисията на WADA, водена от канадския спортен юрист Макларън, първа хвърли бомбата и директно обвини руските власти, че са създали държавна система за подкрепа на допинга. Макларън също така твърдеше, че над хиляда руски спортисти употребявали забранени вещества. Доклада вдигна голям шум, западните медии го цитираха постоянно, поднасяйки го като доказателство за вината на коварната Русия и ФСБ. Но доклада имаше един сериозен проблем – в него липсваха доказателства. Вътре имаше много подозрения, намеци, предположения и обвинения, но нямаше доказателства.

Главният свидетел и обвинител на МОК бе бившия глава на руската антидопингова лаборатория Григорий Родченков, който впоследствие избяга в САЩ и в момента се намира там под зоркото око на ФБР. Интересното с Родченков е, че той е търгувал с допинг препарати и ги е продавал на някои руски спортисти, подменяйки и част от пробите им (купувал ги е в Щатите и ги е пренасял в багажа си). Той между другото избяга в чужбина в момент, когато срещу него вече се водеше разследване и го грозеше арест. Известно е, че сестра му също се е занимавала с такава незаконна дейност (тя обаче не можа да избегне съдебна отговорност за действията си).

Но да се върна на най-новия доклад на Шмит, която окончателно трябваше да докаже вината на руските олимпийци и да ги закопае. Изводите му, всъщност, бяха известни предварително, интригата се запазваше само около въпроса дали Русия напълно ще бъде отстранена от игрите или все пак някаква част от руските спортисти (под неутрален флаг) ще получат достъп до олимпиадата в Корея. В крайна сметка олимпийските босове решиха да вземат сравнително компромисно решение и да допуснат част от руските олимпийци (макар и с доста скандални ограничения), тъй като се бояха, че Москва в крайна сметка може да бойкотира игрите. От МОК дори предварително предупредиха руснаците, че евентуален бойкот би бил неправилно решение. Подобни притеснения естествено са предизвикани на първо място от страх да не бъде загубена част от приходите на олимпийската машина. Все пак босовете в Европа и Щатите ревностно се борят за всеки милион, който влиза в олимпийската каса (и джобовете им). Парите в спорта, както винаги, са по-важни от самия спорт. Във високите олимпийски кабинети се води ожесточена битка за това кой да държи телевизионните права на Олимпиадата и да дели милиардните приходи от тях. Така че преди да ми говорят за „чистотата на спорта”, европейските и американски босове би било редно първо да разчистят собственото си корупционно блато.

Със своите доклади МОК тотално погреба не само всички възможни олимпийски принципи (включително принципа, че спортът е извън политиката), но и основите на правото. Първо че руските спортисти понесоха колективна отговорност, дори тези, които никога не са ползвали допинг, второ, обвиненията срещу някои от тях са голословни и не са подкрепени с фактически доказателства. Няколко руски олимпийци бяха отстранени от спорта само защото Родченков ги бил посочил в дневника си, въпреки че допинг пробите им са абсолютно чисти. По тази логика Родченков може да посочи който си иска и МОК ще отстрани спортиста ако ще той да е абсолютно чист и да е минал хиляда допинг теста.

Направих си труда да прочета доклада на Шмит, за да разбера какви са основанията на МОК така да се гаври с руските олимпийци. Общо взето, не намерих там нищо изненадващо. Документа отново е пълен с общи приказки и витиевати фрази, които подхвърлят обвинения в адрес на Русия и Путин, но го правят доста обтекаемо, така че да не може да обвинят МОК в клевета. Все пак може да направим и някои изводи по отношение на шумните нападки в предшестващия доклад на Макларън, който завъртя маховика на антируската олимпийска кампания.

Първо, обвиненията, че руските власти са създали държавна система за подкрепа на допинга. В доклада на Шмит пише, че не са намерени доказателства за подобно нещо. А щом доказателства за това няма, обвиненията, че Путин и ФСБ са създали допинг система са клевета. Някои хора в блога и разни форуми преподнасят тези обвинения като доказана истина, но това не е така. Доказателства няма.

Второ, Макларън твърдеше, че „над 1000 руски олимпийци употребяват допинг”. Доклада на Шмит опровергава и тези обвинения със същата формулировка – няма достатъчно доказателства. Пък и уличените в употреба на допинг руски спортисти според последното разследване са много по-малко от хиляда и количеството им не надхвърля средното количество нарушители в която и да е друга страна.

Трето, в доклада на Шмит подробно са описани пробите на руските олимпийци още от Сочи 2014-а и, по-конкретно, бурканчетата, в които е съхранявана урината на подозираните в употреба на допинг спортисти. Тук фантазията на МОК се развихря в доста интересна посока, показваща как олимпийските бюрократи направо си изсмукват доказателства от пръстите. Да започна с това, че според разказите на Родченков, той бил подменял пробите на спортистите, подавайки бурканчетата с кръв и урина в дупка (!) в стената. А от другата страна, в коридора,  коварно се криел човек от ФСБ и ги отнасял със себе си. Въпросната дупка в стената на руската лаборатория никой така и не намери, макар че тази история и без това звучи твърде абсурдно, че да е истина.

Именно бурканчетата (по точно мистериозните Т-образни одрасквания по вътрешната им страна) служат за основно доказателство, че пробите на руските олимпийци са били подменяни чрез афера, в която са замесени руските власти. При това от МОК твърдят, че руснаците взимали бурканчетата, подменяли пикнята в тях с чиста и пак ги затваряли (с това разследващите се опитват да обяснят защо пробите на обвиняемите спортисти са чисти въпреки обвиненията срещу тях).

Да започнем с това, че пробите на атлетите се съхраняват в Швейцария, тоест никакви руснаци не са могли да се доберат до тях и да ги отварят. Или от МОК искат да кажат, че и WADA е замесена в тази афера? Второ, бурканчетата, в които се съхраняват пробите, са със специална конструкция и след като се запечатат, те не могат да бъдат отворени без да се повредят и това да е очевидно. Тоест, ако някакви агенти на ФСБ все пак са били успели да се доберат до пробите, те нямаше да могат да ги отворят и затворят повторно. Специално влязох и в сайта на фирмата Berlinger, която произвежда въпросните консумативи и там се твърди, че бурканчетата са 100% защитени от всякакви опити за манипулация. Фирмата има и сертификати от МОК и WADA, които удостоверяват, че бурканчетата са абсолютно защитени. Тоест излиза, че Berlinger произвеждат боклуци, а сертификатите им са фалшиви? Според версията на МОК и WADA Родченков им предоставил самоделен шперц, с който той успял да отвори безопасно бурканчетата.

Специалистите на МОК прекрасно знаят, че бурканчетата не могат да бъдат отворени с никакъв инструмент (ако ще Родченков да е някакъв гениален изобретател на шперцове), затова те малко видоизмениха историята си, за да ѝ предадат достоверност – според новата им версия бурканчетата не са били плътно затворени, затова е можело да бъдат отворени със самоделния инструмент на Родченков. Тук обаче пак възниква противоречие – защо олимпийските комисари са приели пробите, след като те не са били запечатани правилно? Как те не са обърнали внимание, че бурканчетата не са затворени правилно? Може би във WADA работят криворъки и кьорави некадърници или там е пълно с агенти на Путин? Защо това нещо се разкри чак след 2 години?

В доклада се описва и още една характерна, но също противоречива особеност, свързана с бурканчетата. Според разследването 13 от общо 127 проби на руски спортисти, взети по време на олимпиадата в Сочи през 2014-а, не са редовни. Според доклада на Шмит в тези 13 проби има прекалено голям процент сол, което е сериозно отклонение от нормата. Именно повишените нива на сол разследващите посочват като доказателство, че бурканчетата са били отваряни от руснаците! Забележете, те го поднасят като доказателство, че пробите са отваряни, а не, че вътре е имало допинг. Каква е причинно-следствената връзка между солта и отварянето на бурканчетата, които са специално проектирани, за да не може да се отворят, не ми е ясно. Но и тук експертите на МОК си противоречат – според доклада 1 от 13-те проби няма никакви Т-образни надрасквания по вътрешната страна на гърловината (тоест не е била отваряна), а 2 други имат изолирани Т-образни следи (тоест най-вероятно не са отваряни). Щом една от „осолените” проби не е отваряна, логично следва, че наличието на сол в пробите не може да доказва, че те са манипулирани. Това явно несъответствие обаче е убягнало на авторите на доклада.

В заключителната част на доклада се разказва, че в Русия има „широко разпространена култура на употребата на допинг” (widespread culture of doping in Russia) и че в допинговите схеми са замесени ред чиновници от руското министерство на спорта (споменава се дори името на зам. министъра на спорта), но няколко реда по-нататък авторите пишат, че комисията на МОК не може фактически да определи организатора и участниците на допинговите схеми! Тоест в доклада се изреждат имената на разни заподозрени, раздават се обвинения наляво и надясно, но в крайна сметка МОК не може да каже кой е виновен. И в същото време МОК настоява Русия да покрие разходите по това тъй наречено разследване в размер на 15 милиона долара! Тоест 15 милиона са били изхарчени само за да напишат, че не могат да определят кой е виновен и не са събрали достатъчно доказателства?!

Общо взето можем да посочим само един персонаж, за чиято вина има очевидни доказателства – Григорий Родченков. Той е продавал допинг и е манипулирал пробите. Но Родченков не е обвиняем, а свидетел и „информатор” на WADA, който в момента се намира под чадъра на американските служби. ФБР не допускат до него олимпийския разследващ екип и те не могат да му зададат никакви въпроси. Ако Родченков беше подложен на реален разпит, то версията му щеше веднага да бъде разнищена, опровергавайки изводите на МОК и WADA. Вместо това щатското ФБР от името на Родченков пуска разни „доказателства” на западните медии, които ги използват за антируска пропаганда. Между другото от руското спортно министерство са искали да уволнят Родченков още преди скандала с него да набере сила, но от WADA казали, че ако това се случи, на мястото на Григорий ще трябва да бъде назначен човек на WADA от чужбина. От WADA естествено са имали информация за машинациите на Родченков, но явно са го прикривали, което ме кара да подозирам, че е имало предварителни планове той да бъде използван като провокатор срещу Москва.

Що се отнася до обективността на МОК и заявения стремеж за борба с допинга, то и тук ставаме свидетели на откровено лицемерие и двойни стандарти. Руските олимпийци например са най-проверяваните атлети преди зимната олимпиада през 2018 в Корея. Досега са им направени общо 1240 допинг теста, докато американците са преминали едва 433 проверки. В същото време над 450 щатски атлети имат официално право да приемат допинг по медицински показания. Тоест те взимат забранени стимуланти, печелят медали, но тъй като имат бележки от доктора WADA и МОК си затварят очите.

Един от най-куриозните случаи бе този на Джил Робъртс отпреди няколко месеца, който бе хванат със забранения препарат пробенецид. Спортистът обяснил, че приятелката му взимала лекарство, съдържащо въпросния пробенецид, и го била целунала точно преди допинг теста. Колкото и нелепо и неправдоподобно да звучи оправданието на Робъртс, той не понесе наказание и не бе дисквалифициран.

Помни се и скандала около гимнастичката Симона Байлз, която още от ранно детство лекува „синдром на дефицит на внимание и хиперактивност” с допинг препарати (риталин и метилфенидат), а през 2016 закономерно спечели 4 златни медала на Олимпиадата в Рио.

Списъкът с подобни „болни” атлети (не само американски), които се блъскат с допинг и печелят златни медали е доста дълъг, така че борбата с допинга си остава просто фикция. В този смисъл е удобно да се сипят обвинения върху руснаците, тъй като това отвлича вниманието от реалните проблеми в големия спорт. Прекалено много хора са заинтересувани в това да се запази статуквото – включително и самите фармацевтичните корпорации, които произвеждат гореспоменатите стимуланти и лекарства.

Заинтересовани са и американците – печеленето на медали е както добра реклама, така също и ефективен инструмент за пропаганда, особено срещу Русия. Естествено, Русия тук е в изначално неизгодна позиция – организациите, които контролират международния спорт, са разположени основно в САЩ и Западна Европа, така че Москва трудно може да повлияе на политиката им. Няма как и Русия да създаде свой паралелен МОК или Олимпиада. Затова и ще продължаваме да наблюдаваме подобни мръсни номера, а спортът ще си остане заложник на големия бизнес и политиката. Да видим обаче дали МОК ще може да се измъкне от кризата, която сам забърква. По-важното е, че Русия печели битките в геополитиката, а олимпийския спорт в сравнение с нея е много по-маловажен въпрос и няма такава ценност като например победата в Сирия.  

За олимпийските принципи и понятието справедливост може да забравим. Благодарете за това на хората във Вашингтон.          




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1686001
Постинги: 937
Коментари: 1354
Гласове: 1081
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728