Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
06.12.2017 19:08 - Победи ли Русия в Сирия?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1982 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 06.12.2017 19:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Щом и българските медии пишат, че коалицията на Русия и Иран побеждава в Сирия, то значи Москва наистина отново води по точки пред Вашингтон. Събитията от последните две седмици говорят в полза на това твърдение. Накратко ще опиша най-интересните моменти, които се случиха в този период.

Първото и най-важно събитие беше освобождението на сирийския град Абу-Кемал, намиращ се на юг от Дейр-ес-Зор, близо до границата с Ирак. Боевете около последната „столица” на ИДИЛ  в Сирия (терористите няколко пъти местеха виртуалната си столица, отстъпвайки от поредния голям сирийски град) обаче продължават и в момента – сирийските войски и съюзниците им са заети с изтласкването на джихадистите от околностите на Дейр-ес-Зор и Абу-Кемал. Руската авиация осъществява всекидневни полети, поддържайки операциите на сирийците.

От Кремъл вече заявиха, че основната фаза на войната завърши и че руския контингент се справи със стратегическите си задачи. Това общо взето е така, макар че западните пропагандисти изтълкуваха съобщението като знак, че Русия скоро ще се изтегли от Сирия и ще остави Асад на произвола на съдбата. Руснаците обаче имаха предвид съвсем друго.

Първо, руските военни не се канят да се изтеглят никъде. Контингентът в Сирия (авиация + наземни сили) ще бъде частично намален, когато интензивността на бойните действия спадне, а остатъците на ИДИЛ преминат към партизанска тактика. В тези условия съответно ще са нужни и по-малко самолети. Второ, руските бази в Хмеймим и Тартус ще останат още десетилетия в страната и никой няма намерение да ги затваря (има вероятност дори да бъдат построени допълнителни бази). Трето, Асад може да е спокоен, че никой няма да го остави на произвола на съдбата, пък и вече е ясно, че никой не може да го свали от власт (нито ислямистите, нито американците).

Рефренът „Асад трябва да си ходи” вече не е актуален и всички се смириха с очевидната реалност. Либийският сценарий не проработи в Сирия въпреки политическия натиск на САЩ и Израел и милиардите на Саудитска Арабия. Действително, ИДИЛ вече не е онази мощна терористична организация, която заплашваше да покори половината Близък Изток. През последните две години (основно благодарение на руските военни) тя понесе ред сериозни поражения, които фактически сложиха край на проекта „Ислямска държава”. Въпреки това за окончателна победа е рано да се говори – „черните” имат все още достатъчно привърженици в Сирия, част от отрядите под шапката на ИДИЛ все още продължават да са активни и създават доста проблеми на сирийската армия. Пълната им ликвидация ще отнеме месеци, а тези които оцелеят, ще преминат в нелегалност и ще започнат да се занимават с тероризъм в доста по-малък мащаб. Това обаче вече няма да е гражданска война, както е в момента, а контра-терористична операция (политическата ситуация също ще претърпи сериозни промени в близките месеци).

Все по-близо е и моментът, когато битката ще се пренесе от бойните полета на дипломатическия фронт. Предстоят преговори в Женева и обсъждането на следвоенното устройство на Сирия.

Преди седмица Сочи стана домакин на цяла серия международни срещи (малко преди това пък саудитския престолонаследник посети Москва, за да преговаря с Путин). В Русия с еднодневна визита пристигна сирийския президент Асад (западните медии бяха много огорчени по този повод) и, съдейки по доброто му настроение, той явно не се безпокои за бъдещето си. Пък и как иначе след като армията му побеждава. След това Путин се срещна и с делегациите на турците и иранците, с които обсъждаха ситуацията в Сирия. Южният руски град Сочи също така бе посетен и от суданския президент, който дори предложи на Русия да отвори своя военна база в африканската страна. При това ал-Башир имаше смелостта да критикува САЩ, нещо което надали можеше да си представим примерно преди десетина години.

На този фон доста смешно звучат приказките за това, че Русия е изолирана. Толкова е изолирана, че Путин почти всяка седмица се среща с някой чужд лидер и обсъжда глобалните проблеми. Също така вече няколко страни от близкоизточния и северноафриканския регион предложиха на Русия да отвори свои военни бази на тяхна територия. И от Либия постъпи подобно предложение (от ген. Хафтар, който контролира източната част на Либия и по ирония на съдбата е бивша креатура на американците), и от Египет (преди дни двете страни подписаха споразумение за взаимно използване на въздушното пространство и военните летища на двете страни), и от Судан. Разбира се всички тези предложения са резултат от успешната операция на Москва в Сирия и очевидно отслабващите позиции на Вашингтон в Близкия Изток (и Северна Африка). Щатите не могат да предложат в момента нищо на бившите си и настоящи сателити (освен може би поредния преврат в стил Кадафи и неизбежна гражданска война). Да не говорим и за навика на Вашингтон цинично да предава и продава тъй наречените си съюзници. Затова и пред Кремъл се нарежда такава опашка от чужди делегации, защото те разбират, че Русия е последователна и си държи на думата и че Москва е винаги готова на взаимен компромис за разлика от американците, които действат по принципа „ние сме най-великите, всички трябва да ни се подчиняват”.

На дипломатическия фронт Москва също маневрира по-ефективно от противниците си. Преговорите в Астана под егидата на Русия се оказаха по-действени от женевския формат и те фактически определяха хода на войната в Сирия. В Женева се събираше тъй наречената „умерена опозиция”, в която на практика влизаха групировките, спонсорирани от Саудитска Арабия и САЩ, и неколцина сирийски имигранти, играещи ролята на политици, които по идея трябваше да вземат властта в Дамаск и впоследствие да изпълняват ролята на щатски марионетки. Естествено бе, че на женевските срещи не можеше да се реши нищо, тъй като „умерените” опозиционери нямат собствено лице и не могат да издигнат дори един кандидат за сирийски президент. Умерените опозиционери, които понякога се мяркат пред камерите, при по-внимателна проверка се оказват свързани или с ал-Кайда, или с друга бандитска организация (което не пречи на американците да ги спонсорират и снабдяват с оръжие). В такива условия е очевидно, че Асад е с голям процент доверие сред сирийците, тъй като негова единствена алтернатива са терористите. Друга алтернатива САЩ още не са измислили.

Бойните действия в Сирия продължават и в момента. След окончателното зачистване на провинция Дейр-ес-Зор и западния бряг на Ефрат до иракската граница (районите на източния бряг на Ефрат са контролирани от американските проксита в лицето на кюрдите и местните сунитски групировки, които преди това бяха в съюз с ИДИЛ), сирийската армия ще трябва да се заеме и с останалите райони, все още удържани от ислямистите.

Остават още три главни зони, които сирийците трябва да освободят. Едната е на юг, около границата с Йордания, където американците контролират граничния ал-Танф и околностите му. Там се намира база с американски спецчасти и идеята на Вашингтон бе да я използва като плацдарм за нахлуване и окупиране на южна Сирия с помощта на тренираните в Йордания ислямисти. Тези планове бяха осуетени през изминалото лято, но американците въпреки това не искат да се изтеглят от ат-Танф, продължавайки да оказват подкрепа на бандитските групировки в района и забавяйки прогреса на сирийците и съюзниците им.

Втората зона включва районите около Дамаск, които все още са под контрола на „опозицията”, и районите около границата с Израел (Израел оказва активна помощ на местните главорези и често нанася ракетни удари по територията на Сирия).

Третата и също толкова важна зона е провинция Идлиб в северозападната част на Сирия. Тук са събрани основните сили на „умерените” главорези и групировките, спонсорирани от Саудитска Арабия. Тъй като сравнително оскъдните ресурси на сирийската армия (да не забравяме, че тя воюва вече шеста година) бяха разпръснати по останалите участъци от фронта, въпросът с Идлиб бе отложен и предстои да бъде решаван в близките месеци. В момента се водят боеве в провинциите Хама и Хомс на юг от Идлиб, но засега с променлив успех. Между другото бунтовниците воюват не само със сирийските войски, но и едни с други, водейки ожесточена борба за власт. Въпреки упорната съпротива на джихадистите в тази част на страната се очаква по-големите банди да бъдат ликвидирани в първата половина на 2018. Сирийския Кюрдистан не броя, тъй като той на практика е под пълния контрол на американските проксита в лицето на кюрдите.

Що се отнася до Идлиб, през септември Турция, Русия и Иран се споразумяха да разделят провинцията на т.нар. зони на де-ескалация (на първоначален срок от 6 месеца). Споразумението задължаваше Турция чрез контролираните от нея протурски бунтовници да ликвидира спонсорираната от саудитите Хаят Тахрир ал-Шам (бившата Джебхат ал-Нусра) в отредения ѝ сектор. Другите два сектора съответно преминават под контрола на Русия и Иран. От една страна договорката поставя под контрол протурските групировки, които евентуално биха могли да създадат проблеми на сирийските войски, от друга – с подписа си Анкара гарантира и териториалната цялостност на Сирия, въпреки че само допреди година-две Ердоган активно участваше в опитите за раздробяване на страната. Оттогава обаче ситуацията се промени и влиянието на Русия и Иран сериозно се повиши, което пък накара турския президент да смени политиката си и да се откаже от конфронтацията с Москва (особено имайки предвид, че Щатите не могат да му предложат нищо по-изгодно). Между другото споразумението бе още един удар по самолюбието на Вашингтон, тъй като то бе достигнато без негово участие, още веднъж демонстрирайки, че американците в момента слабо влияят на събитията в Сирия.

Ако въпросът с ИДИЛ и останалите ислямистки групировки ще бъде решен сравнително скоро, то около кюрдите продължава да се плете интрига.

След разгрома на ИДИЛ кюрдския фактор остава единствения инструмент на САЩ, който им позволява да въздействат върху ситуацията в Сирия. Естествено, американците няма да се откажат от разпространяването на ислямския радикализъм в региона, но тъй като ал-Кайда и компания търпят поражение на фронта се налага да се постави ударение върху кюрдския въпрос.

Щатите вече успяха да нивелират успеха на сирийците в Дейр-ес-Зор, завземайки с помощта на тъй наречените SDF (този съюз включва сирийските кюрди и някои сунитски групировки, които преди това бяха верни на ИДИЛ) нефтените полета на източния бряг на Ефрат. Американците също искаха да стигнат първи до иракската граница и да я блокират, но сирийската армия ги изпревари, превземайки Абу-Камал. С Абу-Камал между другото се случи интересна история, която отново демонстрира, че за Щатите терористите са по-скоро съюзници, а не заплаха.

Руските военни официално обвиниха американците, че янките оказват помощ на ИДИЛ, пречейки на руската авиация да нанася удари по терористите, отстъпващи от сирийския град. Щатските военни намериха просто гениално обяснение на действията си – терористите се били предавали (!) на американските сили, което автоматично ги правело военнопленници и съответно те попадат под закрилата на женевската конвенция и не може да бъдат бомбардирани. Това е пълен абсурд и противоречи на заявленията на самите американци, които твърдят, че водят безкомпромисна борба с ИДИЛ (Пентагона стигаше до там, че да обвинява руснаците, че не били бомбардирали правилните терористи). Да не говорим, че въпросните „военнопленници” не само не се разоръжават, ами се прегрупират на териториите, контролирани от Щатите, и после отново атакуват сирийската армия. Пък и откога световно признатите терористи са под закрилата на женевската конвенция?!

Всъщност  това не е първия пример за връзките на Вашингтон с терористите, наскоро даже западните медии писаха, че американците сключили сделка с ИДИЛ и извозили с автобуси няколко стотин терористи от Ракка (след което Щатите гръмко обявиха, че са освободили града).

Най-цинично обаче звучат заявленията, че именно САЩ са победили ИДИЛ, а Русия не прави нищо (между другото руската авиация не спира даже за ден да нанася удари по базите на терористите). Всъщност можем да разберем американците – имайки предвид, че в последно време те не могат да се похвалят с никакви успехи и дори щатските медии обявяват Путин за победител в Сирия, то подобни заявления поне отчасти трябва да оправдаят пред американския електорат присъствието на САЩ в Сирия.

Тук обаче също възниква противоречие – щом Щатите почти са победили ИДИЛ, то значи те вече нямат оправдание за оставане в Сирия. В същото време щатските генерали дават да се разбере, че нямат намерение да се изтеглят от страната. За това свидетелства и укрепването на щатските бази в северна Сирия, както и строежа на военна база край Ракка (обяснението е, че американците „помагат” на съюзниците си от SDF). Ясно е, че няма как Вашингтон да напусне Близкия Изток без да обяви геополитическо поражение, пък и военното присъствие в Сирия позволява да се блокират конкурентните енергийни коридори (особено тези с китайско участие) в този стратегически регион.           

През 2018 година на Русия ѝ предстои да решава и кюрдския въпрос в Сирия и да не позволява на американците да разиграват тази карта и евентуално да провокират нова локална война с участието на кюрдите. Подобен сценарий би бил изгоден само на Щатите и Израел, но не и на останалите регионални играчи, още по-малко пък на самите кюрди, които така или иначе няма да получат своя държава. Колкото по-скоро те осъзнаят, че са просто пешка за американците, толкова по-добре за самите тях.

Русия има няколко варианта за действие, Москва също така се опитва да включи кюрдите в преговорния процес за следвоенното устройство на Сирия. По такъв начин Русия се надява поне малко да намали американското влияние над кюрдите и да ги натовари с определени задължения. Турците обаче са против това, тъй като ако Ердоган седне на една маса с кюрдите ще излезе, че Анкара ги признава. Москва търси баланса в този въпрос, тъй като на нея не е изгодно прекаленото усилване нито на турците, нито на кюрдите.

Остава да видим и каква стратегия ще изберат американците и дали ще продължават да усилват конфронтацията в Сирия. Проблемът за тях е, че те нямат дългосрочен план и действат ситуативно, без да могат ясно да формулират какво искат да постигнат в крайна сметка. Тактиката на контролирания хаос явно закъса, а други идеи ястребите и глобалистите във Вашингтон явно нямат. Тръмп вероятно би искал да завърши сирийската кампания, но политическите му противници в никакъв случай няма да му позволят да го направи, така че всичко ще си продължи по старому – война, война и отново война в името на американската глобална хегемония. Само дето тази хегемония все повече се клати.  

Друг възможен източник на напрежение е Ливан – проиранската Хезбола продължава да усилва позициите си благодарение на успешните действия в Сирия, което пък не се харесва на Саудитска Арабия и Израел, опитващи се да преборят Иран. Хибридната война между Иран и Саудитска Арабия продължава и поне засега иранците уверено печелят схватката, укрепвайки влиянието си в региона. Израел и саудитите традиционно се опитват да попречат на строителството на тъй наречения „шиитски полумесец” начело с Иран, виждайки в това едва ли не смъртна заплаха. Затова и Хезбола в момента е разглеждана като главна мишена от антииранската коалиция. Дали израелската армия отново ще нахлуе в Ливан предстои да видим (за последен път това се случи през 2006, но не донесе особени успехи на ционистите).                       

Общо взето пред Русия стоят няколко достатъчно сложни задачи, които предстои да бъдат решавани догодина. Имайки предвид, че на прага са и президентските избори, на руската дипломация няма да ѝ е никак лесно. Така или иначе, съдейки по умелите ѝ действия и успехите, които постига в Близкия Изток, можем да сме оптимистични за развитието на ситуацията в Сирия. Не се оправдаха прогнозите, че руснаците ги чака втори „Афганистан” в Сирия (самите американци вече 16 години седят в Афганистан и са практически в задънена улица). Само за 2 години и то с ограничени ресурси Москва успя не само кардинално да промени хода на войната, но и да се върне на голямата геополитическа сцена.

Глобалното противостоене със САЩ продължава и по събитията в Сирия в близките месеци ще можем приблизително да определим бъдещите рамки на тази борба и военните конфликти, които може да произтекат от нея.                        




Гласувай:
6



1. ferhunde - путинизмът е фашизъм
06.12.2017 19:23
Изхвърлиха фашистка Русия от световния спорт!

Русия не беше допусната до зимните олимпийски игри в Пьончан през 2018 г. Руски спортисти ще могат да участват, но под неутрален флаг, обяви Международният олимпийски комитет (МОК).

За да бъдат допуснати до игрите, състезателите от Русия ще трябва да докажат, че са "чисти от допинг".


До решението на МОК се стигна след 17-месечно разследване, водено от бившия президент на Швейцария Самуел Шмид. Той ръководеше независима комисия, която беше натоварена със задачата да провери разкритията на бившия директор на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков за държавно спонсорирана схема за употреба, разпространение и прикриване на допинг по време на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.

цитирай
2. 1997 - "Най-цинично обаче звучат заявленията, че именно САЩ са победили ИДИЛ"
06.12.2017 21:07
Ще бъдем съвременници, в учебниците да се пише именно това. Империята определя правилата.
цитирай
3. jelezov - Почти не гледам ТВ сериали, в т. ч. и ...
08.12.2017 12:23
Почти не гледам ТВ сериали, в т. ч. и турски, въпреки че съм израсъл в смесено българо-турско село и към турците питая най-добри чувства. Изключение е сериалът "Листопад", много от сериите на който гледах с истинско удоволствие както заради сюжета, така и най-вече заради прекрасните артисти, сред които особено блести Дениз Чакър - Ферхунде.
Но тази Ферхунде, която тук е осрала виртуалното пространство, по нищо - предполагам, нито по красота, нито по интелект - не може да се сравнява с онази другата Ферхунде. Колко духом паднал трябва да бъде човек, за да си избере за никнейм такъв прекрасен образ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3217442
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031