Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
10.11.2017 14:59 - Русия все по-близо до победа в Сирия?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 3919 Коментари: 5 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Битката за Сирия продължава, победата над ИДИЛ вече се вижда на хоризонта и вече може да се направят някои обобщения, особено по един от главните въпроси – кой побеждава в двубоя между САЩ и Русия?

Ще започна обаче с кратък обзор на ситуацията на сирийския фронт. Преди броени дни сирийската армия успя да поеме пълен контрол върху Дейр-ес-Зор. Терористите бяха окончателно изтласкани от града, сега остава улиците му да бъдат зачистени и разминирани. Разминирането е особено важно, тъй като преди няколко дни група руски журналисти и сапьори пострадаха в резултата на дистанционно задействано взривно устройство. Няколко журналисти и военни бяха ранени, но за щастие всички са живи. Пострадалите бяха спешно доставени в Москва на борда на специален транспортен самолет. Както и в случая с Палмира, с разчистването на минираните участъци се занимава отряд руски сапьори, които разказват, че някои от взривните устройства са явно поставяни от професионалисти, което подсказва, че в подготовката на терористите участват и западни военни инструктори.

Последното не е за учудване (тази традиция датира още от войната в Афганистан през 1980-те), тъй като ИДИЛ, както и Ал-Кайда преди това, е по-скоро геополитически инструмент за САЩ, отколкото реален враг или заплаха. Щатите дори на няколко пъти пряко оказваха помощ на терористите (американската авиация на два пъти бомбардираше сирийския гарнизон в Дейр-ес-Зор и то точно в момент, когато това бе изгодно на ИДИЛ).

image
Август 2017, Ирак. Иракските сили са наобиколили американски Джавлин, открит на една от позициите на ИДИЛ. Как това скъпо и рядко оръжие е попаднало в ръцете на терористите е интересен въпрос... 

Но това не е единствения пример за сътрудничеството между американците и „враговете” им. Преди време руските медии, позовавайки се на дипломатически източници, съобщиха, че през август тази година американски военни хеликоптери са евакуирали над 20 главатари на ИДИЛ и семействата им от района на Дейр-ес-Зор (това е станало два пъти, на 26 и 28 август). Американците естествено опровергаха тези съобщения и заявиха, че с всички сили се борят с терористите. Преди дни отново се появиха съобщения, че американски хеликоптери пак са евакуирали главатари на ИДИЛ, спасявайки ги от настъпващите сирийски войски. Това е станало край сирийския град Маядин, който беше обявен от терористите за тяхна „втора столица” след загубата на Рака.    

След това пък руското МО пряко обвини САЩ, че янките използват ИДИЛ и не се борят реално с терористите, подкрепяйки обвиненията си със спътникови снимки. На снимките, направени от руски спътници и дронове, се вижда, че базите на американските спецчасти се намират на територии, контролирани от ИДИЛ, и че между тях няма никакви сблъсъци (става въпрос за зоните между Рака и Дейр-ес-Зор). Американците дори използвали укрепленията, построени от джихадистите. В този случай от Вашингтон не отговориха с нищо и продължиха да разказват за усърдната си борба със световното зло.

Именно със таен сговор можем да обясним как американските проксита от SDF (в този съюз влизат кюрдите и различни сунитски групировки), движейки се на юг от Рака, успяха без бой и много бързо да превземат нефтените полета на източния бряг на Ефрат. Дори и рафинериите в района бяха оставени непокътнати. Американците успяха да подкупят местните сунитски кланове, които преди това действаха под флага на ИГИЛ (което от терористи веднага ги превърна в „умерена опозиция”).

Тази тактика донесе успех на Щатите и благодарение на нея те успяха (чрез кюрдите) да изпреварят сирийските войски в надпреварата за нефтените полета на Дейр-ес-Зор. Американците изначално имаха преимущество, тъй като на техните марионетки не се налагаше да форсират Ефрат. Сирийските войски пък не само че трябваше първо да пробият блокадата на Дейр-ес-Зор, ами и след това да пресекат реката, водейки в същото време ожесточени боеве с ИДИЛ. На практика се оказа, че ИДИЛ и Вашингтон отново са съюзници. Терористите оказваха съпротива на сирийските войски, спъвайки настъплението им, по такъв начин правейки услуга на проамериканските групировки.

И не само това – на няколко пъти Ал-Кайда и ИДИЛ координираха действията си, атакувайки сирийците едновременно на няколко участъка от фронта. Това временно забавяше сирийската армия, но в крайна сметка не можа да промени баланса на силите. Настъплението в провинция Хама през септември, когато обкръжени бяха 29 руски военни полицаи, беше една от тези координирани атаки. За щастие руските военни успяха да се измъкнат от приготвения им капан, попътно унищожавайки няколко стотин джихадисти от Джебхат ал-Нусра и съюзните ѝ групировки (значителна роля и в този случай изигра руската авиация).

Що се отнася до надпреварата за сирийската нефт, която се активизира след освобождението на Дейр-ес-Зор, то тук уви засега печелят подкрепяните от САЩ кюрди. Сирийците нямаше как да поддържат високо темпо, тъй като хем срещаха ожесточена съпротива от страна на ислямистите, хем се налагаше да разпределят достатъчно оскъдните си сили на няколко фронта. Този факт естествено не е в полза на сирийското правителство, което по такъв начин се лишава от допълнителен източник на доходи, нужен за възстановяването на страната, но и не е фатален. На кюрдите, които отдавна излязоха отвъд рамките на автономията си, във всички случаи ще се наложи да търсят компромис с Дамаск при посредничеството на Москва. Така че на Щатите им е рано да празнуват победа по този повод.

Що се отнася до референдума в иракския Кюрдистан (Израел подкрепиха кюрдския сепаратизъм, надявайки се да въвлече арабите в нов конфликт, а също проявявайки интерес към евентуални нефтени сделки с кюрдите в бъдеще), то там кюрдите също се надяваха да откъснат богатия на нефт Киркук и с него да финансират политическата си авантюра. Барзани, вече бившия президент на иракския Кюрдистан, обаче явно надцени възможностите си и в крайна сметка загуби. Иракските власти изначално бяха против референдума и отделянето на Кюрдистан и заплашваха, че ще използват сила, ако контрола над Киркук не бъде върнат под контрола на иракските власти. В крайна сметка Багдад изпълни заканата си и буквално за една нощ възстанови контрола върху нефтените полета и зачеркна резултата от кюрдския референдум.

Киркук бе върнат и с посредничеството на Иран, благодарение на което между иракските власти и кюрдите, контролирани от клана на Талабани, бе сключена сделка. В следствие на това хората на Барзани останаха сами и се наложи да отстъпят. Доста ярки бяха кадрите, на които се виждаха плачещи кюрдски мъже, проклинащи Америка задето ги е предала. На следващия ден в Кюрдистан последва вълна от протести, на които горяха американски флагове. Куриозно е, че и кюрдите и иракските правителствени сили са въоръжавани от САЩ.

В крайна сметка кюрдите отново се разминаха с мечтата си за собствена държава и осъзнаха горчивата истина – на САЩ не може да се разчита, защото американците ще продадат и най-верния си съюзник ако това им е изгодно. Между другото кюрдската Пешмерга превзе нефтените полета на Киркук, възползвайки се от настъплението на ИДИЛ и невъзможността на иракската армия да се намеси (по същия начин кюрдите си присвояваха територии и в Сирия). Кюрдите могат да се сърдят само на себе си, тъй като липсата на единство сред конкурентните кюрдски кланове, алчността и дипломатическата незрялост на лидерите им, които прекалено много разчитат на американската помощ, е главната причина те да нямат своя държава. А съдейки по ситуацията в региона, държава Кюрдистан скоро няма да се появи на картата.     

Инцидента с иракския Киркук демонстрира и нарастващото влияние на Иран в региона, особено в Ирак. Ирак над десетилетие бе окупиран от американците, правителството в Багдад е щатска креатура и въпреки това влиянието на Иран продължава парадоксално да расте (един от иранските генерали е съветник на иракското правителство). И не само това – иракските сили координират действията си със сирийската армия, което също нервира Вашингтон.

Междувременно сирийската армия продължава да освобождава нови територии. Боеве се водят в провинциите Хама и Хомс (догодина предстои да се решава въпроса с „умерените” терористи в Идлиб), сирийците също така продължават движението си на юг от Дейр-ес-Зор покрай западния бряг на Ефрат. Вчера сирийските части, подпомагани от Хезбола, успяха да се съединят с иракската армия на границата на двете страни. В момента сирийците щурмуват Абу-Камал, последния голям сирийски град, контролиран от ИДИЛ в този район.

След отстъплението на ИДИЛ сирийците често откриват огромни оръжейни складове, пълни с оръжие от целия свят (включително българско). Трябва да се отбележи, че ислямистите в Сирия не страдат от липса на оръжие и провизии благодарение на щедрите си международни спонсори, същите спонсори които всекидневно твърдят, че се „борят” с тероризма.            

Действително, проектът ИДИЛ е пред закриване. „Халифатът” стремително губи територии и вече няма ресурси, за да си ги върне. Централна и южна Сирия (както и голяма част от Ирак) скоро ще бъдат напълно зачистени от присъствието на „черните” и остатъците от групировката ще трябва да преминат към партизанска война с много по-малък обхват. Фактът, че американците евакуираха част от главатарите на ИДИЛ показва, че Вашингтон не се е отказъл от идеята да използва радикалните ислямисти (Ал-Кайда и др.) и в бъдеще. САЩ ще правят всичко възможно, за да удължат състоянието на хаос в Близкия Изток, затова и джихадистите ще продължат да съществуват и да получават финансиране. Между другото, американците винаги категорично отричат да спонсорират по какъвто и да е начин ИДИЛ, въпреки че „черните” са въоръжени и с американско оръжие. Но на Щатите не се налага да ги финансират пряко – американското оръжие попада първо в ръцете на „умерените” ислямисти (подготвяни обикновено на територията на Йордания), които после го препродават на ИДИЛ или директно се присъединяват към терористичната организация. Американците знаят за това, но си затварят очите и се правят, че не могат да направят нищо. Борбата им с ИДИЛ също изглежда доста интересно – на един участък от фронта американците наистина бомбардират терористите, а на съседния умишлено не ги пипат и даже ги евакуират при необходимост. Когато ИДИЛ триумфално завземаше територии в Ирак и Сирия, американците не правеха нищо, но когато видяха, че операцията на руснаците е успешна, чак тогава започнаха бурно да имитират война с тероризма.   

На фона на двубоя САЩ-Русия в Сирия си съперничат и регионалните играчи, в частност Иран и Саудитска Арабия. В този регионален двубой засега иранците печелят. Саудитските радикални марионетки в Сирия и Ирак губят, военната интервенция в Йемен също е неуспешна (йеменските хусити тези дни изстреляха балистична ракета по столицата ал-Рияд), а опитите за изолация на Катар се провалиха (от което спечелиха Турция и Иран). В самото саудитско кралство се води задкулисна борба за власт, един принц загина в злополука с хеликоптер, друг бе застрелян при опит за арест, сериозни чистки има и сред висшите чиновници. На всичкото отгоре саудитската хазна е сериозно опразнена заради ниските цени на нефта и разходите по войните в Сирия и Йемен, които не носят никакъв успех. За капак на всичко саудитите решиха да обявят война на Хезбола (тази стъпка бе подкрепена от Израел), което може да доведе до конфликт в Ливан и нова война в региона (от което пък ще опитат да се възползват САЩ). Най-вероятно опитите за борба с Хезбола ще завършат по същия начин като с Катар, съответно Иран пак ще се усили, а Саудитска Арабия ще запише поредния дипломатически и военен провал.

Като цяло в Сирия в момента нещата за Русия и сирийското правителство се развиват достатъчно успешно. Само за две години и то с минимални ресурси Русия успя коренно да промени ситуацията в Близкия Изток, обърквайки плановете на Щатите и съюзниците им и превръщайки се в най-влиятелния геополитически играч в региона. Сирийските войски постепенно довършват остатъците от ИДИЛ, слагайки край на американския проект за създаване на ислямски халифат на територията на Сирия и Ирак. Естествено, окончателната победа над терористите в Сирия ще отнеме години, но най-важните цели вече са достигнати – сирийското правителство устоя и замисълът на САЩ, Израел и Саудитска Арабия се провали въпреки милиардите долари, инвестирани в сирийската война.

Догодина сирийците ще трябва да се заемат с провинция Идлиб и останалите райони на страната, все още контролирани от „умерените” главорези. Наред с това ще се решава въпроса със сирийските (и иракски) кюрди – дали американците ще заменят ИДИЛ с кюрдския проект с цел да продължат войната в региона и да запазят състоянието на хаос или пък Русия ще намери дипломатически изход от ситуацията и отново ще надиграе Вашингтон. Предстои да видим. Между другото допреди две години мнозина прозападни „експерти” предричаха, че сирийската кампания ще донесе на Русия втори Афганистан, но тези прогнози се оказах грешни. Благодарение на умелата си дипломация Москва успя да извлече максимални резултати от военната операция в Сирия и е очевидно, че Русия има дългосрочни планове в арабската република. Също така Путин успя да избегне военен конфликт с Турция (американците се надяваха на именно такъв сценарий след свалянето на руския Су-24 край сирийско-турската граница) и в крайна сметка принуди Ердоган да се съобразява с действията на Москва и Техеран в Сирия.   

Вариантите за американците не са много – явно е, че те не могат просто да си тръгнат от Сирия, защото това ще означава поражение за тях и влиянието на САЩ в Близкия Изток ще намалее още повече. Така че янките ще продължават да финансират джихадистите в Сирия, попътно опитвайки се да спъват действията на Русия и да ограничават влиянието на Иран (което засега не им се получава). Финансирането на тези кървави авантюри очевидно ще продължи да идва основно от Саудитска Арабия, в случай че в нея самата не избухне военен конфликт (имайки предвид рискованите и не особено умелите действия на саудитските монарси, това не е невъзможно).

Ясно е едно – мир в Близкия Изток скоро няма да настъпи, тъй като САЩ отчаяно се опитват да запазят изплъзващата им се глобална хегемония. А те могат да го направят единствено с помощта на хаоса и разпалването на нови войни, попътно разказвайки на всички как те носят демокрация навред и се борят със световното зло.           




Гласувай:
8



1. pando - NATO=BLATO
10.11.2017 16:08
BLATO=NATO!
цитирай
2. allbatros - Касапинът путин плюс Сатаната Асад ...
11.11.2017 07:09
Касапинът путин плюс Сатаната Асад - два дявола.
цитирай
3. 4huddovi6teto - Руското лайно е най вкусно, топи ми ...
11.11.2017 09:34
Руското лайно е най вкусно, топи ми се в устата. Чу
цитирай
4. yootova - нали задникът ми е красив?
11.11.2017 09:38
нали задникът ми е красив?
цитирай
5. yootova - Захариада е говедо, трие ми коме...
11.11.2017 10:57
Захариада е говедо, трие ми коментарите.
И е луд, все се помпи и виси на първа.
Гади ми се от него!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3217208
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031