Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2017 14:38 - Защитава ли Бойко националните интереси?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 576 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Всяка страна има национални интереси, дори и България. Някои страни могат да си позволят лукса да отстояват интересите си, други пък, уви, са лишени от тази възможност (по ред причини). А в коя от двете категории попада България, особено под „блестящото” управление на вечния премиер Бойко Б.?

Последния езиков скандал в Украйна, забъркан от киевските власти, е нагледен пример. Украинските власти от край време се борят с руския език и култура, опитвайки се да изкоренят всичко руско в страната. Правят го дори въпреки факта, че за повече от половината украинско население руският език е основен, мнозина дори не владеят добре украински. Причината за това е доста прозаична – руският е по-удобен и практичен в ежедневната употреба и общуване. Дори и доста от украинските нацисти говорят основно на руски, а не на родния си украински език. Да не говорим и, че доста от тях са неграмотни и езика, който използват, е смесица от руски и украински диалект. Борбата с руския език и култура в Украйна между другото се води от десетилетия, руските училища постепенно се затваряха, часовете по руски език и литература се намаляваха или съвсем премахваха от училищата, учебниците по история се писаха в стил „украинската цивилизация е най-древната в света, украинците са изкопали Черно море и украинците са жертви на Руската империя и СССР”.

След преврата от 2014-а борбата с руското в Украйна придоби съвсем шизофренично-радикален вид. Толкова радикален, че под удар попаднаха дори езиците на малцинствата, които населяват „демократична” Украйна – унгарци, румънци, молдовци и бесарабски българи.

И ето тук изведнъж се оказа, че украинските власти нарушават правата на човека и съвсем не са демократични. Когато потискат руския език и бомбардират жителите на Донбас, европейците си мълчат, а скочиха само когато засегнаха пряко техните интереси. Но и това е по-добре от нищо.

Унгарските власти проявиха най-много активност и веднага заплашиха да бойкотират европейските амбиции на Украйна, ако киевските власти приемат образователния закон, който би направил образованието на украински задължително за сметка на всички останали регионални и малцинствени езици. Киевските националисти се оправдават, че другите езици пречели на украинския и затова не всички украинци го знаят добре. Но тази логика е неправилна – един език не може да пречи на друг. Хората избират този език, който им е по-удобен и използваем. А украинския език не винаги е такъв.  Унгарците даже не гледат какво ще кажат от Брюксел и твърдо отстояват позицията си. И в крайна сметка това накара украинските власти да се огънат и да обещаят да променят закона.

А българските власти в лицето на Бойко какво направиха? Първоначално реакция нямаше, но в крайна сметка София се наложи да вземе позиция по скандала. Но и тук реакцията на родните политици беше доста половинчата. Както обикновено те първо чакат инструкции от Брюксел, защото ги е страх да не проявят прекалена инициатива, от друга – те не искат да се карат с Киев, защото фактически не могат да направят нищо. Пък и нали Украйна се „стреми в Европа” под опеката на САЩ, тоест не трябва да и пречим. А това че интересите на българското малцинство може да пострадат не е голям проблем. То интересите на българите вътре в България властите не могат нормално да отстояват, камо ли някъде в чужбина.

Бойко заяви, че сериозно ще си поговори с Порошенко, все едно украинския олигарх-президент ще се впечатли от мутренския чар на премиера. Все пак Петя и по-големи бабаити е виждал.

Добре че унгарците и румънците се оказаха по-настоятелни, та покрай тях българите в Украйна получават шанс да запазят езиковите си права. Ако всичко зависеше от българското МВнР, досега да са ги изгубили.

Бойко е много смел, когато трябва да се перчи на Москва и да се прави на голяма работа, но накрая подвива опашка и казва, че трябва да водим диалог с Путин. Първо твърдо заявяваше, че ще спре Южен поток защото така са му казали „шефовете в Европа”, а когато Русия се отказа от проекта и се зае с Турски поток, българските власти изведнъж се сепнаха и решиха, че искат да работят с Русия. И така България се лута между Брюксел и Москва и чака да ѝ кажат какво да прави. Само дето национални интереси не се защитават така. Макар че ако нямаш интереси, то съответно и няма какво да защитаваш. Както е в българския случай.

Какво бъдеще в такъв случай я чака България? Бидейки просто буфер в борбата на Запада с Русия, който няма право на собствено мнение, то явно няма как да чакаме благополучие. А факта, че българското население е недоволно, никой не го интересува, даже българските власти. Все пак главната им цел е да прислужват на Вашингтон и Брюксел, а не да защитават интересите на хората, които гласуват за тях.

Всяка страна има национални интереси, дори и България. Някои страни могат да си позволят лукса да отстояват интересите си, други пък, уви, са лишени от тази възможност (по ред причини). А в коя от двете категории попада България, особено под „блестящото” управление на вечния премиер Бойко Б.?

Последния езиков скандал в Украйна, забъркан от киевските власти, е нагледен пример. Украинските власти от край време се борят с руския език и култура, опитвайки се да изкоренят всичко руско в страната. Правят го дори въпреки факта, че за повече от половината украинско население руският език е основен, мнозина дори не владеят добре украински. Причината за това е доста прозаична – руският е по-удобен и практичен в ежедневната употреба и общуване. Дори и доста от украинските нацисти говорят основно на руски, а не на родния си украински език. Да не говорим и, че доста от тях са неграмотни и езика, който използват, е смесица от руски и украински диалект. Борбата с руския език и култура в Украйна между другото се води от десетилетия, руските училища постепенно се затваряха, часовете по руски език и литература се намаляваха или съвсем премахваха от програмата, учебниците по история се писаха в стил „украинската цивилизация е най-древната в света, украинците са изкопали Черно море и украинците са жертви на Руската империя и СССР”.

След преврата от 2014-а борбата с руското в Украйна придоби съвсем шизофренично-радикален вид. Толкова радикален, че под удар попаднаха дори езиците на малцинствата, които населяват „демократична” Украйна – унгарци, румънци, молдовци и бесарабски българи.

И ето тук изведнъж се оказа, че украинските власти нарушават правата на човека и съвсем не са демократични. Когато потискат руския език и бомбардират жителите на Донбас, европейците си мълчат, а скочиха само когато засегнаха пряко техните интереси. Но и това е по-добре от нищо.

Унгарските власти проявиха най-много активност и веднага заплашиха да бойкотират европейските амбиции на Украйна, ако киевските власти приемат образователния закон, който би направил образованието на украински задължително за сметка на всички останали регионални и малцинствени езици. Киевските националисти се оправдават, че другите езици пречели на украинския и затова не всички украинци го знаят добре. Но тази логика е абсурдна – един език не може да пречи на друг. Хората избират този език, който им е по-удобен и използваем. А украинския език не винаги е такъв.  Унгарците даже не гледат какво ще кажат от Брюксел и твърдо отстояват позицията си. И в крайна сметка това накара украинските власти да се огънат и да обещаят да променят закона.

А българските власти в лицето на Бойко какво направиха? Първоначално реакция нямаше, но в крайна сметка София се наложи да вземе позиция по скандала. Но и тук реакцията на родните политици беше доста половинчата. Както обикновено те първо чакат инструкции от Брюксел, защото ги е страх да не проявят прекалена инициатива, от друга – те не искат да се карат с Киев, защото фактически не могат да направят нищо. Пък и нали Украйна се „стреми в Европа” под опеката на САЩ, тоест не трябва да и пречим. А това че интересите на българското малцинство може да пострадат не е голям проблем. То интересите на българите вътре в България властите не могат нормално да отстояват, камо ли някъде в чужбина.

Бойко заяви, че сериозно ще си поговори с Порошенко, все едно украинския олигарх-президент ще се впечатли от мутренския чар на премиера. Все пак Петя и по-големи бабаити е виждал.

Добре че унгарците и румънците се оказаха по-настоятелни, та покрай тях българите в Украйна получават шанс да запазят езиковите си права. Ако всичко зависеше от българското МВнР, досега да са ги изгубили.

Бойко е много смел, когато трябва да се перчи на Москва и да се прави на голяма работа, но накрая все пак подвива опашка и казва, че трябва да водим диалог с Путин. Първо твърдо заявяваше, че ще спре Южен поток защото така са му казали „шефовете в Европа”, а когато Русия се отказа от проекта и се зае с Турски поток, българските власти изведнъж се сепнаха и решиха, че искат да работят с Русия. И така България се лута между Брюксел и Москва и чака да ѝ кажат какво да прави. Само дето национални интереси не се защитават така. Макар че ако нямаш интереси, то съответно и няма какво да защитаваш. Както е в българския случай.

Какво бъдеще в такъв случай я чака България? Бидейки просто буфер в борбата на Запада с Русия, който няма право на собствено мнение, то явно няма как да чакаме благополучие. А факта, че българското население е недоволно, никой не го интересува, даже българските власти. Все пак главната им цел е да обслужват Вашингтон и Брюксел, а не да защитават интересите на хората, които гласуват за тях.

Ето това и представлява демокрацията, която ни сервираха преди две десетилетия. Приятен апетит!        




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1837206
Постинги: 968
Коментари: 1463
Гласове: 1115
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930