Спорът в българския сегмент на интернет дали руските бойни самолети са по-добри или лоши от американските/европейските е безмилостно жесток и сигурно ще продължи вечно. Противниците на руското машиностроене обичат да злорадстват и да разправят, че руските машини били стари, ръждясали, Русия е кенеф, а Америка е най-велика. Само че тези работи ги говорят хора, които от авиация не разбират, и за тях Русия винаги е лоша.

Да, ако гледаш лъскавите реклами на американците, то наистина оставаш с впечатлението, че оръжието им е най-съвременно и останалите само могат да им дишат праха. Но ако наистина щатското оръжие беше толкова велико, то тогава никой нямаше да купува руско оръжие.

Пък и не винаги рекламата на янките отговаря на действителността – ето например „най-съвършения и съвременен” изтребител 5-то поколение F-35 все още е пълен с проблеми и не може да лети както трябва. В същото време бюджетът на проекта продължава да расте, при това не е ясно кога най-накрая този изтребител ще може да лети както трябва. Дори и в момента проекта е толкова скъп, че ако направят самолета изцяло от злато, той ще се окаже по-евтин от истинския F-35. Но това не е единствения подобен проект, който гълта парите на американските данъкоплатци и накрая се оказва, че не работи както трябва.

Всъщност ако при нас има понятия като конфликт на интереси, корупция и бюджетни злоупотреби, то при американците има думата „лобизъм”. При това лобизмът в Щатите си е официално разрешен и никой не се възмущава от това. Демокрация бе, бате!

Но да се върна на руската авиация. Според соросоиди, хейтъри и тролове руските изтребители за нищо не стават и като излетят, от тях почват да падат разни железарии. Да не говорим, че пилотите са винаги „на градус”.

Най-очевидния пример, който опровергава всички тези русофобски простотии, са събитията в Сирия. Преди няколко дни впрочем се навършиха точно две години от началото на руската войскова операция в арабската република.

Ако в края на 2015-а сирийските власти контролираха не повече от 15% от територията на страната, то днес, две години по-късно, Асад контролира вече почти 90% от Сирия. И това естествено е именно благодарение както на „ръждясалите” изтребители, така и на руските военни специалисти и спецчасти. Именно руските военни специалисти участваха в планирането на най-важните операции на сирийската армия и сериозно поработиха върху ефективността на сирийското командване. Плодовете на този усърден труд първо бяха събрани в Алепо, след това централна Сирия, а после и в Дейр-ес-Зор.

От друга страна, ако руските военни са пияни, но се справят толкова добре, то какво ли щяха да правят трезвени? Сигурно чудеса.

Макар, че и това, което постигна Русия до момента, си е почти чудо. И в дипломатически, и във военен план. Първо, че тотално обърка плановете на американците и Асад остана на власт, второ, Русия избегна военен сблъсък с Турция и дори успя да я привлече на своя страна, карайки Ердоган да се съобразява с Москва и Техеран. Катар също беше настроен много войнствено, но в крайна сметка и на катарците се наложи да подвият опашка и да нарекат ролята на Русия в Сирия „продуктивна”. Не, че го мислят наистина, но просто са принудени от обстоятелствата.

Още преди година Саудитска Арабия и Катар заплашваха Русия, че ще нахлуят в Сирия и ще свалят Асад. Сега ситуацията е диаметрално противоположна. Катарците и саудитците тотално смениха риториката и вече не отправят заплахи към Путин и Асад. В момента дори саудитския монарх е в Москва и преговаря с Путин. И не само това, саудитския министър даже заяви, че е за съхранението на териториалната цялостност на Сирия! А именно ал-Риад  е един от основните спонсори на сирийските „умерени” главорези и настояваше Асад да си ходи. Но Асад не само, че никъде не си отиде, ами е на път да спечели войната. Факт, който с прискърбие отбелязват спонсорите на сирийската война (глътнала вече няколко милиарда в зелено).

И всички тези успехи Русия постигна със сравнително ограничени ресурси. Дори и щатските аналитици отбелязват ефективността на руския въздушен контингент в Сирия и способността на Москва да се адаптира към променливите условия на фронта. Дори и с по-малко сили Русия се оказва 4 пъти по-ефективна от американците.


"Сухой" Су-35С - западните специалисти винаги дават доста високи оценки на тази машина. И не намират нито грам ръжда по нея...
 

Също така не се оправдаха прогнозите, че Русия ще получи втори Афганистан в Сирия и ще се наложи да праща наземни войски в арабската република. Въздушният контингент и минималното количество спецчасти и частни военни се оказаха достатъчни, а основната работа се върши от сирийската армия и съюзните ѝ формирования.

Дейността на руската авиация демонстрира и високата надеждност на бойните машини. Сериозни дефекти или повреди не бяха отбелязани и не доведоха до аварии. Бяха изгубени 3 самолета – един Су-24М бе свален от турците, другите два самолета аварираха при опит да кацнат върху палубата на самолетоносача „Адмирал Кузнецов”. И в двата случая виновни бяха не пилотите и самолетите, а металните въжета на палубата, изпълняващи ролята на спирачки. Скъсването на тези въжета и предизвика катастрофите (за щастие без човешки жертви). Също така бяха изгубени и 5 хеликоптера, основно в резултат на огън от земята. Впрочем нито една машина не бе поразена от преносими зенитни ракети („Стингер”, „Игла” и др.), въпреки че джихадистите ги използват достатъчно често.

Ефективността си показаха и руските крилати ракети и бомби. Ислямистите сами могат да кажат дали руската авиация е ръждясала. Имайки предвид какви щети им нанасят руските пилоти всекидневно (днес бе нанесен поредния масиран удар с крилати ракети по базите на ал-Кайда), терористите никога не ги подценяват и не им викат пияници.

Единствената дисциплина, в която руските военни леко изостават, са тежките ударни дронове, способни да носят ракети и бомби. Руският аналог на американските Reaper и Predator все още се разработва и тепърва предстои да постъпи в армията. Трябва да отбележа, че САЩ се занимават с тази технология от десетилетия и ударните безпилотни системи са важна част от военната им доктрина. Русия пък, имайки предвид кризата от 1990-те години, изоставаше в тази сфера пък и военната ѝ доктрина поставяше ударение върху управляемата авиация, не на безпилотните системи.

Активната намеса в Близкия Изток обаче накара руските военни да внесат някои промени в отбранителната доктрина на страната и съответно да увеличат процента на управляемото и високоточно оръжие. Подобни разработки руснаците имат достатъчно и дори ги изнасят активно, така че тук нещата повече опират до военния бюджет.

Има естествено и категории, в които руснаците изпреварват конкурентите си, на първо място американците разбира се. Става въпрос за хиперзвуковите ракети. Самите американци вече изказват тревога, че са изостанали в тази област и спешно трябва да се направи нещо иначе няма да успеят да догонят Путин.

Успешно се развива и проекта на изтребителя 5-то поколение Сухой Т-50, който трябва да е готов догодина. При това той е хем по-евтин от щатския си конкурент, хем е по-добър по всички показатели. Същото може да се каже и за танка Армата, който се оказа една технологична стъпка пред конкурентите си, които в момента са на въоръжение в натовските армии.

Общо взето слуховете за ръждясалите руски машини са силно преувеличени. Събитията в Близкия Изток го доказват всекидневно. Макар че разните тролове и хейтъри не може да ги убедиш дори и с най-очевидните факти...          

Потвърждение на основната идея на статията е противоборството във въздуха между съветската и американската бойна авиация в Корейската война. Въпреки че са минали само 5 години от края на ВСВ, жестоко пострадалата съветска икономика можа да произведе изтребители и да подготви летци, които решително доминираха над американските.