Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2017 14:39 - Застрашава ли някого Северна Корея и какво искат САЩ
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 422 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 19.09.2017 14:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

По телевизора всеки ден говорят за Северна Корея и човек остава с впечатлението, че този проблем е толкова глобален, че всяка бабичка и в най-далечното село трябва да е запозната с него и да се вълнува от корейската ядрена програма.

При това медиите описват проблема с едни и същи шаблони всеки ден и се занимават с промиване на мозъци вместо да обяснят на зрителя за какво наистина става въпрос и кой е виновен.

Я журналистите умишлено игнорират няколко важни факта, които ще посоча по-долу.

И така, да започнем с главния въпрос – кани ли се Северна Корея да нанесе ядрен удар първа?

Отговор е ясен – НЕ. За това си има няколко причини.

Първо, главната задача на корейския ядрен арсенал е да предотврати удар по самата Северна Корея, тоест ракетите на Пхенян имат отбранителна функция. Второ, около границите на Северна Корея постоянно се провеждат провокационни военни учения, на които се отработва нахлуване в страната. При това в ученията са задействани щатски самолети, които могат да носят ядрени заряди. Да не говорим, че Щатите постоянно отправят заплахи по адрес на Пхенян. При такова положение Северна Корея очевидно няма интерес да се откаже от ядрените си разработки. И очевидно не иска да повтори съдбата на Ирак и Либия.

Не е вярно също така, че Пхенян не е готов на компромиси. Корейците предлагаха няколко пъти компромиси още по времето на Обама, но Щатите винаги игнорират тези предложения и нарочно повишават напрежението. Пхенян с посредничеството на Китай предлагаше да замрази ракетната си програма, ако американците и южнокорейците престанат да провеждат учения и провокации по границата. Но Вашингтон подобна сделка не иска и продължава да провокира корейците.

Всъщност главната мишена тук не е Северна Корея, а Китай. Американските ракетни установки THAAD, разполагани в Южна Корея, са насочени не срещу Пхенян, а именно срещу китайците. Изобщо цялата истерична история с корейските ракети е част от американската стратегия по борба с Китай. Също както и постоянното присъствие на щатския боен флот в Южно китайско море. Между другото наскоро срещу Пхенян бяха въведени нови международни санкции. Китай също се подписа под решението, очаквайки че в замяна САЩ ще намалят конфронтацията с Пекин. И какво получиха китайците в замяна? Вашингтон въведе санкции и срещу Китай.

Самите санкции се оказват доста неефективни, въпреки това САЩ ги раздават наляво и надясно. В отговор на новия санкционен пакет (който по-скоро удря по китайските компании, които работят със Сев. Корея) корейците проведоха нови ракетни изпитания на 15 септември. Срещу тях могат да въведат нови санкции и в отговор Ким Чен Ун очевидно ще изпробва някоя нова балистична ракета. И всичко ще си продължи по старому.  

Действията на Тръмп не може да се каже, че са особено умни (макар че ако ги разглеждаме като елемент от борбата с Китай, тези действия имат определена логика). Щатския президент обича да прави политика през туитър и откровено заплаши да унищожи Сев. Корея. Корейците обаче не цепят басма на никой и отговориха в същия стил, забравяйки за всякаква политкоректност.

Може ли да доведат тези взаимни обвинения до ядрена война? По-скоро не. Американците явно нагнетяват обстановката, превръщайки това в политически пазарлък с китайците, но по нищо не личи да имат намерение да започнат истинска война. Корейците също нямат интерес в гореща война и продължават медийната обмяна на любезности с Вашингтон. Ако Пхенян нямаше ракети, то американците вече можеха и да нанесат удари по корейците (по примера на Ирак и Либия).

Има и друга причина корейците да не искат да се откажат от ракетите си. Северняците много добре помнят колко разрушителна бе корейската война от началото на 1950-те години. Тогава американската авиация буквално изравни със земята Северна Корея. Американците тогава устройват истински геноцид, унищожавайки 1/3 от населението на страната. Пък и когато казват, че северняците са изостанали технически, не трябва да забравяме и че щатските бомбардировачи целенасочено ликвидират и индустрията на региона, унищожавайки всички предприятия, заводи и сгради (изостанали, но в същото време севернокорейците се научиха да строят собствени ракети). Целта на войната в периода 1950-1953 също е банална – Щатите по онова време не искат обединена Корея под управлението на социалистическо правителство, затова провокират войната с цел да отделят поне юга. Затова днес имаме разделена на две Корея с произтичащите от това проблеми.

Редовите граждани на Южна Корея съвсем не са във възторг от действията на Щатите, защото осъзнават, че Вашингтон играе своите си игри и ги превръща в мишена. Пристигането на американските ракети в страната бе съпроводено от протести, а американските машини бяха целени с камъни и бутилки. Но обикновените граждани никой естествено не ги пита, когато става въпрос за разнасяне на американска демокрация по света.

На територията на Южна Корея между другото има цели 15 щатски бази, при това 2 от тях са разположени точно на границата със Севера. Тъй че не е за учудване, че Пхенян е недоволен от това нежелателно съседство.

Медиите също обичат да казват, че корейския лидер е „непредсказуем”. Интересно, а колко предсказуем е Вашингтон? Някой може ли да даде гаранции, че Тръмп другата седмица няма да бомбардира Сирия или някоя друга мишена? Не знаем и дали все пак американците няма да ударят Пхенян, въпреки че това би било абсолютно безсмислен акт на военна агресия. Те могат да вкарат още санкции срещу Севера, но и това също няма да донесе резултат.

Междувременно борбата на американците с Китай ще продължава, съответно ще продължават и провокациите срещу Пекин, включително ще се подгрява и напрежението около Северна Корея. Тъй че моята прогноза, е че корейската криза няма да доведе до обмяна на ракетни удари. Въпреки това медийната истерия ще се запази и американците ще продължават да спекулират с темата, опитвайки се да въздействат върху Китай.

Що се отнася до остров Гуам, когото постоянно цитират в новините, то севернокорейците го разглеждат като потенциална мишена поради простия факт, че от острова излитат част от самолетите, участващи в редовните провокации срещу Пхенян. При това не само изтребители, но и бомбардировачи, способни да носят ядрени боеприпаси. Но западните медии тази подробност естествено пропускат, представяйки щатската военна база на остров Гуам едва ли не като невинна жертва на комунистическата агресия.                 

Общо взето, както се вижда от написаното по-горе, Северна Корея не е толкова страшна и непредсказуема, колкото ни я описват журналистите. Страшни и непредсказуеми са именно носителите на демокрация по света САЩ. Външната им политика явно няма да се промени в близко бъдеще и ще продължава да се крепи върху един основен въпрос: „кой е следващия за бомбардиране?”.           




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1746822
Постинги: 953
Коментари: 1415
Гласове: 1097
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031