За мен 6-ти септември е важен по три причини: първо, на тази дата се чества деня на Съединението на България, второ, това историческо събитие се случва в родния ми град и трето – това е рождения ден на майка ми.

Тоест, тази дата аз няма как да игнорирам или забравя. А, предполагам, тя е важна не само за мен, но и за тези, които ще прочетат тези редове. Пък и как иначе при положение, че съединението е съдбоносна страница в историята на многострадалната ни държава. Кой знае как щеше да изглежда България днес, ако обстоятелствата в онзи момент се бяха стекли по друг начин, а хората, сторили съединението, не бяха проявили решителност и смелост.

Няма да изброявам исторически факти и да се впускам в подробности, по скоро искам да обърна внимание на символизма на случилото се.

Именно благодарение на това, че група хора решават да се обединят в името на общото дело и да поемат отговорността в свои ръце, Съединението успява. И дори въпреки огромния риск начинанието да се провали и тази авантюра да не се оправдае, организаторите на обединението на разделените български земи не се отказват от замисъла си. Някои казват, че съдбата помага на смелите. Е, възможно е в онзи септемврийски ден на 1885-а съдбата наистина да е била благосклонна.

По принцип на българите винаги им е било трудно да се обединяват в името на някаква обща кауза. В исторически план разделението винаги ни е носило огромни проблеми. На българите им е по-лесно да се обединят един срещу друг, отколкото в името на някаква обща цел. Не случайно фразата „съединението прави силата” краси Народното събрание. Тази проста и винаги актуална мисъл се оказва изключително трудна за постигане в реалния живот. Обединението е трудно, разделението лесно. А разделението значи слабост и поражение.

Но за какво да се обединяваме днес, 132 години след Съединението? По идея би трябвало да се обединим в името на България. Звучи доста логично (макар и малко патетично). Но, чакайте. Медиите и западните ни „партньори” казват, че трябва да се обединяваме в името на демокрацията. А какво е това демокрация? Никой не знае. А може би трябва да се обединяваме в името на „Европа” и европейските „ценности”? А това нещо „ценности” какво е? Пак няма кой да ни обясни. „Европейското”обединение най-общо се изразява в безропотното изпълняване на командите, пращани от Брюксел (и Вашингтон), и затриване на собствения суверенитет. На България от това става ли ѝ по-добре? Категорично не. Само на Бойко му става добре, защото той винаги е много горд, когато европейските „шефове” (както сам ги нарича) го похвалят за изпълнителността. Погледнато отстрани това изглежда доста унизително обаче.

Действително, какво ли да искаме повече – вече сме в Евросъюза и НАТО, демокрация сме, магазините са пълни, можем да пътуваме в чужбина. Направо капиталистически рай настана!       

Само дето този див капитализъм с демокрация струва твърде скъпо на страната ни – и икономически, и в социален план. Половината от населението официално е бедно, синонима за успех при младите е емиграцията. И каква тогава полза от тази демокрация? Голяма гордост ли е факта, че станахме стартова площадка за щатските ракети?

Ако някой наистина желае да направи България велика, то ще трябва да го разочаровам. Съдбата на България и останалите страни от източна Европа се състои в това да изпълняват ролята на буфер между Запада и Москва. Икономическото изоставане на източноевропейците ще се запази – на германската промишленост не са и нужни конкуренти. Единствено полза може да има от евтините работници, но и тук си има предел и не за всички има място на западния трудов пазар.

Какво да прави България в такава ситуация не е ясно. Суверенитет страната няма, както няма възможност да отстоява интересите си (благодарете Вашингтон и Брюксел за това). Много тежък проблем е обезлюдяването на страната и демографската катастрофа, която е надвиснала над нас. За мен бе изненада да установя, че по статистика България се топи по-бързо от Украйна, която за 20 години „демокрация” изгуби почти 10 милиона население!

И въпреки, че е повече от очевидно, че демократичния експеримент се провали и под евро-американския ботуш продължаваме да деградираме, доста хора продължават искрено да вярват, че с европейците ни чака светло бъдеще. Как изглежда това светло бъдеще обаче никой не знае.

Действително, единството е много важно за успеха на всяко начинание. Още по-важно е да се обединиш в решителния момент. А в нашия случай разделението исторически води до национални катастрофи. Не искам да звуча като лош пророк или мрънкащ песимист, но се боя, че „европейския път”, който ни натрапиха, рано или късно ще ни докара до поредната катастрофа…