Западните медии се опитват да ни докажат, че Русия е слаба, изолирана и изнемогваща под гнета на санкциите.

А какво видяхме на срещата на G20 в Германия в петък и събота? Оказа се, че гвоздея на програмата бе срещата между Тръмп и Путин, президентите на двете страни, които имат най-голяма тежест в глобалната политика. Климата и икономиката бяха обсъждани от останалите страни и общо взето нямаха кой знае какво значение. Всички гледаха към Путин и гадаеха как ще мине срещата му с Тръмп.

Тук общо взето ярко се проявява разликата между големите страни и малките. Да вземем за пример Черна гора и премиера ѝ. На срещата на НАТО в Брюксел през май Тръмп го избута като мръсно псе и застана пред него за протоколната снимка. Премиера Маркович прие това със смутена усмивка и кротко застана на отреденото му от господаря място. Черногорския глава не само не се възмути от подобно презрително отношение ами после даже каза, че се радва на случката, защото това било направило реклама (!) на страната му. Е, явно на човека му харесва да се унижава, но проблема е, че заедно с това унижиха страната му и показаха къде ѝ е мястото. Разбира се, подобна робска психология и подлизурство е характерна за цяла източна Европа, затова и положението на източноевропейците не е особено цветущо. Американците обаче знаят как да баламосат слугите си и да си поиграят със самолюбието им – назначават на някоя не особено важна европейска длъжност източноевропеец, продават на новите „европейци” по-скъп газ и въглища и пращат в страните им американски танкове и самолети.  А източноевропейците подскачат от радост заради това, че господаря им е обърнал внимание. И после същите се бият в гърдите и твърдят, че са независими...

Съвсем друго обаче е отношението на Тръмп към Путин, с него подобни номера не минават. Ето и в Хамбург Тръмп първи дойде при руския президент и уважително му стисна ръката. Всъщност Владимир Владимирович успя да се здрависа с доста хора и да проведе най-много срещи от всички. На неговата работоспособност и дипломатични умения могат да завидят доста други световни политици, които на негов фон изглеждат като аморфни същества без лице и собствено мнение.

Между другото наскоро украинския президент се хвалеше, че се е срещнал с Тръмп преди Путин. Само дето срещата на Порошенко с американския му шеф продължи едва 6 минути, което стигна само за официална снимка и обяснения в любов от страна на украинския олигарх-президент. Вероятно ако му бяха дали още минута, то той щеше да успее и да излиже подметките на Тръмп.

С Путин срещата продължи два часа и половина вместо планираните 30 минути и на нея се решаваха истински въпроси. На японския премиер заради това удължаване му се наложи да чака Путин, но надали японеца силно се е възмутил. На руския президент по принцип не му се сърдят в такива случаи (а вероятно и не смеят да се сърдят).

Оказа се, че по време на срещата Тръмп е питал колегата си дали руснаците не са се намесвали в щатските избори. Общо взето въпросът звучи доста абсурдно – според западните медии Тръмп е руски агент и е станал президент с помощта на руснаците. Какъв тогава е смисълът „руският агент” Тръмп да пита Путин дали е спечелил изборите благодарение на Москва?! И каква би била реакцията му ако Путин беше казал: „Да, Доналд, ти спечели благодарение на нас”? Западната пропаганда едновременно рисува два взаимоизключващи се образа на Русия – на американския зрител говорят, че Путин е всемогъщ и управлява целия свят, а на руснаците същите медии внушават, че Русия е слаба, изостанала и трябва да се затвори в границите си.

Много интересна беше реакцията на западните медии, за които новината, че в Москва задържали участниците на някакъв несъгласуван протест, се оказа по-важна от безредиците в Хамбург. В Москва пожари, безредици и пострадали като в Германия нямаше, но тази случка беше поднесена като едва ли не събитието на годината. Един от журналистите в Хамбург дори попита Путин защо руския президент не обръща достатъчно внимание на Навални. Интересно защо ли руския президент трябва да прави реклама на този дребен мошеник? Западната пропаганда представя Навални едва ли не като конкурент на Путин и главен руски опозиционер. Този образ естествено се поднася на лековерния западен зрител, който си няма никаква представа кой всъщност е този „борец” с Кремъл. Навални дори не е политик и нищо не разбира нито от политика, нито от икономика. Бива го единствено да прави провокации и да снима клипчета в ютуб. Дори самите опозиционери в Русия не го взимат на сериозно и смятат, че той само им пречи. Затова в момента на глупостите му се хващат само разни наивни малолетни, които се вдъхновяват от клипчетата му в интернет, в които той обещава да вдигне двойно заплатите и да пребори корупцията. Само дето Альоша никога не обяснява как ще постигне подобно чудо.         

Сирия

Както стана известно на срещата Путин-Тръмп е била обсъждана сирийската ситуация и двете страни се договориха за създаване на зони на безопасност в югозападната част на Сирия (виж картата по-долу) около границата с Израел и Йордания.

Американците лицемерно заявиха, че това щяло да допринесе за мира в страната. В Сирия мирът можеше да настане отдавна, ако САЩ, Турция, Израел и нефтените монархии не продължаваха да спонсорират терористите. Между другото това е вече сделка номер 3 между Вашингтон и Москва. Сделка номер 2 беше сключена по времето на Обама и нарушена от американците след като те бомбардираха сирийската армия в Дейр-ес-Зор. Дали и този път янките ще нарушат обещанията си предстои да видим. Общо взето щатската външна политика не се е променила особено от времето на Обама и следва същия курс. Последната сделка с Москва има за цел да даде временна пауза докато американците решат какво да правят по нататък. Вариантите им не са много и общо взето се свеждат до ескалация на конфликта и вероятно нови провокации срещу сирийското правителство. За съжаление кадърните стратези във Вашингтон са дефицит и външната политика на страната продължава да се влияе основно от поддръжниците на глобалната американска хегемония. Само дето САЩ вече нямат толкова ресурси, че да удовлетворят амбициите си. Америка е все още силна, но не и всемогъща.

За Асад прекратяването на огъня на този участък от фронта няма особено негативни последствия – за Дераа и Кунейтра се водеха кръвопролитни, но не особено резултативни боеве, пък и основната част от сирийските войски е заета с операциите в Централна и Източна Сирия, където Асад постига значителни успехи. Толкова значителни, че фразата „Асад трябва да си отиде” вече звучи като виц. Задачата на сирийците би трябвало да олекне допълнително, ако Катар прекрати участието си в сирийската война и се съсредоточи върху конфликта си със Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Между другото месечния ултиматум на саудитците изтече. Катар обаче не отстъпи и саудитците им дадоха още два дни за размисъл. Двата дни минаха и… не се случи нищо. Саудитска Арабия замахна с ръка, но не удари, което е истински провал за младия саудитския престолонаследник и министър на отбраната. Той се оказа слаб политик и още по-слаб стратег. Още в началото на конфликта на мнозина беше ясно, че Саудитска Арабия и ОАЕ нямат достатъчно силен аргумент, с който да притиснат Доха (те също така не могат и да блокират износа на катарски газ). За военна операция срещу Катар те нямат достатъчно ресурси, а Вашингтон не подкрепят подобен сценарий. От ситуацията най-много дивиденти извлече Иран, на който дори не се наложи да предприема никакви действия.          

Северна Корея

Покрай Сирия американците коментираха и ситуацията около Северна Корея. Напомням, че Пхенян на 4 юли проведе ракетни изпитания и успешно изстреля новата си балистична ракета. Според разпространяваната информация тя дори може да достигне бреговете на Аляска. За американците това естествено си е своеобразна плесница и те пак започнаха да раздухват темата за корейската заплаха, призовавайки Китай и Русия да натиснат Пхенян. Всъщност Щатите постоянно манипулират корейската тема, опитвайки се да оказват натиск върху китайците. Дори и атаката срещу сирийската авиобаза Шайрат през април бе използвана от Тръмп като демонстрация на сила не пред руснаците, а именно пред китайците. Не случайно атаката съвпадна с посещението на китайския лидер във Вашингтон. Поне засега не изглежда щатските заплахи да имат успех срещу китайците.

Що се отнася до ракетните изпитания на севернокорейците, то аз вече писах по-рано по тази тема и коментирах, че на Северна Корея ракетите са нужни като гаранция срещу евентуална интервенция от страна на двата американски сателита – Южна Корея и Япония. Не случайно всяка година южнокорейците и американците провеждат военни учения край границата със Северна Корея, имитирайки нахлуване. Като прибавим към това и постоянните заплахи от страна на Вашингтон е напълно обяснимо защо северняците развиват ядрената си програма. Западните медии премълчават факта, че Пхенян е готов да направи компромис, но Вашингтон отхвърля всякакви преговори (и Буш и Обама отклоняваха офертите на Северна Корея, въпреки посредничеството на Китай) и постоянно търси ескалация. Общо взето тук ситуацията остава без промяна, както остава без промяна и американската ултимативна позиция.          

Украйна и минските съглашения

В Хамбург успяха да обсъдят и Украйна (без нейно участие), но както обикновено украинската криза остава без развитие – американците и европейците не могат да постигнат целите си в Донбас, тъй като украинската армия не може да победи, а на Москва не ѝ е нужно разрастване на конфликта, което би значило нов поток бежанци като през лятото на 2014-а и допълнителни разходи по поддръжката на ДНР и ЛНР. Американците не смятат да се отказват от възможността да използват Украйна като инструмент срещу Русия, затова ще продължават да подкрепят киевския режим и да подстрекават конфликта в Източна Украйна.

Между другото тези дни киевските власти със съжаление отбелязаха, че вече трета година не могат да намерят юридически доказателства, че в Донбас има руски войски. В същото време главата на НАТО Столтенберг за милионен път обвини Русия, че в Донбас има хиляди руски войници и че Крим трябва да бъде върнат на Украйна. Общо взето всеки си приказва своите глупости...

Няма как да подмина и последния хакерски скандал с участие на вируса „Petya”, който също се оказа производен на вирусите, създавани от американските служби. По традиция киевските власти обвиниха Путин, че им е хакнал компютрите и намериха направо железобетонно доказателство – в думата virus се съдържа частицата “rus”, следователно атаката идва от… РУСия. Просто гениално, дори въпреки факта, че атакувани бяха и редица руски компании… Реалната причина за масовото заразяване на украинските компютри, както изтъква един немски доклад, е слабата защита на украинския софтуер. Наскоро украинските власти решиха да забранят руските социални мрежи ВКонтакте и Однокласники барабар със счетоводната програма С1, която се използваше масово от украинските фирми. Украинците се опитаха да създадат аналог на тази програма, но се оказа, че украинската версия е по-лоша и е лесна за хакване. Общо взето киевските власти всеки ден успешно се справят със задачата да направят живота на населението си по-труден и непоносим.         

Българските изтребители

Реших да спомена и конкурса за нови български бойни самолети. На всички е известно плачевното състояние на авиопарка ни, включително скандалите с полския ремонт на родните МиГ-29. Почти всеки ден виждам, че в медийното пространство се появяват някакви изказвания по въпроса, при това основно от хора, които нищо не разбират от авиация. Русофоба Плевнелиев е един от най-редовните „експерти”, постоянно лобирайки закупуването на американски самолети втора ръка. При това той открито казва, че самолети трябва да се купуват по политически, а не по икономически принцип. Каракачанов пък има амбиции да създава съвременна армия… дори мечтае някога да имаме F-35. Самолет, който гълта все повече и повече пари и пак не може да лети както трябва (и накрая вероятно проектът ще бъде закрит като провал). Общо взето с такива военни „специалисти” и хронични проблеми българската авиация трудно някога ще разпери криле. Но какво пък – нали небето на „независимата” ни страна се патрулира от натовската авиация. Някои се чувстват много горди от това…   

всички путинофили са генетично увредени.

един гол к@р в ръка. Защото Тръмп го хавана на тясно и здраво го наруга. След разговора им Фасът (Путя) беше като препикано мушкато.

СЕ ИЗРАХА НА МЕТЕНО, КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО И ЗА ДВАМАТА, ЗАЩОТО, КЪДЕТО И ДА ОТИДЕ, СВИНЯТА СИ Е СВИНЯ...
Събрале се Г20, видели се, казали по някой ялов лаф, и както винаги полза никаква за народонаселението световно.
БРАВОС НА ТЕБЕ КОЛЕГА, ИНФОРМАЦИЯТА ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ ТАМОКА НА ТОЗИ ... НА ТАЗИ СБИРКА ЯСНО ПОКАЗВА, ЧЕ РЕЗУЛТАТА Е НУЛЕВ, КАКТО ВИНАГИ.

Кретен, кой си ти бе, гнидо нищожна, дето ще даваш наклон на сайта. Ти си някаква нула, дето няма думата изобщо. Тъпак смотан! Ще те размажа като лайно ако ми се мернеш пред очите.