Представете си следната ситуация – на един пазар действа едно предприятие-монополист. Второ, по-малко предприятие обмисля, дали да влезе на същия пазар или не. То има две стратегии – да влезе или не. Монополистът има на свое разположение още две стратегии – да реагира агресивно спрямо новия си конкурент, като изкара на пазара голяма продукция и свали драстично цените или да реагира спокойно и двете предприятия да си поделят пазара. За по-голяма яснота ще вземем няколко случайни числа:

• Ако конкурентът реши да не влиза на пазара, неговата печалба е 0, а тази на монополиста – 20.
• Ако конкурентът реши да влезе на пазара и монополистът отвърне агресивно, то първият претърпява загуба от 5, а вторият печели 5.
• Ако конкурентът реши да влезе на пазара и монополистът реагира мирно, то първият печели 5, а вторият – 15.

За да намерим решение на играта, трябва да намерим равновесието на Неш и тръгваме отдолу нагоре.  Агресивна реакция носи на монополиста печалба от 5, а мирна реакция – 15. Ако конкурентът влезе на пазара, неговият най-добър отговор е да реагира мирно и да си подели пазара с новия си конкурент. Дори ако той заплаши да реагира агресивно, тази заплаха е неправдоподобна. Щом конкурентът е влязъл на пазара, най-добрата стратегия на монополиста е да реагира мирно. Така пазарът е поделен и двамата печелят съответно 5 и 15.

                Резултатът на модела е интуитивен и логичен – всеки играч може да постигне толкова, колкото му позволява конкуренцията.  Подобна е ситуацията и в сблъсъка Великобритания- ЕС. Разбира се, тук играта ще е обърната – Великобритания ще в горния край с две стратегии – излез и остани, а ЕС ще е вторият играч със две възможни стратегии – агресивна и спокойна реакция. В цифри 44 % от износа на Великобритания е към страни-членки на ЕС, докато над 53 % от вноса на Великобритания идва от ЕС. Това значи, разбира се, че ЕС има да губи също толкова много от „суров Брекзит“, колкото и Великобритания. Най-много за губене от ситуацията обаче има европейската политическа класа – всяко загубено работно място от една евентуална „сурова“ сделка с Великобритания ще направи облаците над главите на представителите й още по-черни и ще засили  антиевропейски настроените партии. В заключение икономическата логика ни казва, че ЕС няма интерес от “суров Брекзит”, а трябва и ще се опита да извлече най-много позитиви от “лек Брекзит”. В сложни от политическа и икономическа гледна точка ситуации проститчките и интуитивни модели много често дават най-ясна представа за случващото се.