Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
27.01.2017 16:18 -
Гюро Михайлов - герой или глупец?
Аз си отговорих на този въпрос отдавна и отговорът за мен категорично е "герой", но причината да разсъждавам над въпроса е друга – в коментарите из интернет някои продължават да смятат, че постъпката му е била глупава и безсмислена. И вместо уважаван за постъпката си, Гюро Михайлов бива оплюван. А такова пренебрежение, смятам, че той не е заслужил и в по-долните редове ще изложа своите аргументи.
Първо, да започнем с това, че Гюро загива, изпълнявайки служебния си дълг, което само по себе си изключва всякакви въпроси. Ако той беше загинал по своя вина, защото е бил, например, пиян или по немърливост, то тогава да – можеше и да поспорим, че постъпката му е глупава, но не.
Гюро Михайлов остава на поста си (той се намирал в сградата, в която тогава се намирала банката, милицията и жандармерията на Изт. Румелия) дори в най-критичния момент, стриктно подчинявайки се на устава си, в който е записано, че той не може да напусне поста си без съответната заповед, дори ако животът му е в опасност. Именно това пояснение е и причината Гюро до последно да не напусне горящата сграда (именно след гибелта му в устава са внесени поправки, според които постовия има право да се отдалечи от опасното място).
Някой може да каже, че Гюро е бил луд или му е липсвало чувство за самосъхранение. И двете неща не са верни. Първо, Михайлов съвсем не е бил луд и ясно е съзнавал какво прави и каква е ситуацията. Също така той много добре е знаел устава и задълженията си, затова и казва на счетоводителя, който се опитва да го изведе от сградата: (според текста в уикипедия – бел. авт.) „...съгласно УГКС от поста (при паричния сандък) могат да ме свалят трима души: разводача, началника на караула или Княза...“.
Причината също не е дефицита на чувство за самосъхранение. Гюро просто се оказва изключително отговорен човек, за когото понятието дълг се оказва по-силно от подсъзнателния страх пред възможната гибел. А също и изключително хладнокръвен, тъй като войника не изпада в паника и не се осъмнява в правилността на действията си, въпреки очевидната опасност. Да – за човек, за когото понятията дълг, чест и доблест са просто празен звук, мотивите на Гюро Михайлов наистина са неразбираеми и ненормални. Но това не значи, че постъпката на Гюро не е геройска и със сигурност НЕ е неадекватна.
Също трябва да се отбележи, че Михайлов не е бил просто оставен да изгори заедно с банката. Когато разбира, че Гюро не напуска поста си без заповед, към него се втурва началника на караула, както и трима войници. Уви, подът под краката им в резултат на пожара не издържа и петимата загиват в пламъците. Сигурно и тук някой би възразил, че постъпката на Гюро е била глупава, защото е погубила живота на няколко души, но и това би било неправилно съждение. По тази логика можем да обвиним и началника, защо не се е качил по-рано, докато пожарът не е бил още толкова силен. Или пък защо устава е бил написан така, а не онака и т.н. Но това са вече безсмислени спорове.
Постъпката на Гюро може да я осъзнае само човек, който разполага със същите морални качества като него или човек, който сам е попадал в подобна ситуация и сам знае какво е да носиш отговорност. Останалото са свободни съчинения, които нямат никакъв смисъл.
Пък и по времето на Гюро Михайлов понятието отговорност и дълг пред родината, особено за войник, е било много по-ценено, отколкото днес, над 130 години след Освобождението. Днес и от армията не остана почти нищо, и понятията държава и ред силно се обезцениха.
Въпреки това героизмът не може да се обезцени, защото това е универсално понятие, което ще бъде актуално докато съществува човечеството. Именно в критични ситуации, като тази в която се оказва редник Гюро Михайлов на 25 декември 1880, най-добре се проявява същността на човек. Дали той е герой или подлец става ясно буквално за един миг. И в случай, че и вие се окажете в критична ситуация, молете се до вас да се окаже човек като Гюро. Тъй като именно такъв "луд" ще ви подаде ръка и няма да избяга, спасявайки собствената си кожа.
И подлеци и герои ще има винаги, във всяка епоха. А значи и геройства ще продължават се случват някъде около нас. Много от тях ще останат незабелязани, други обаче ще оставят следа в историята.
Така че на Гюро Михайлов напълно заслужено е отделено място в центъра на Пловдив. Честно да си призная, преди да прочета историята на този човек, минавах покрай паметника без да му обръщам особено внимание. Но сега всеки път като го мярна и в съзнанието ми изплува кратката му, но ярка история.
Първо, да започнем с това, че Гюро загива, изпълнявайки служебния си дълг, което само по себе си изключва всякакви въпроси. Ако той беше загинал по своя вина, защото е бил, например, пиян или по немърливост, то тогава да – можеше и да поспорим, че постъпката му е глупава, но не.
Гюро Михайлов остава на поста си (той се намирал в сградата, в която тогава се намирала банката, милицията и жандармерията на Изт. Румелия) дори в най-критичния момент, стриктно подчинявайки се на устава си, в който е записано, че той не може да напусне поста си без съответната заповед, дори ако животът му е в опасност. Именно това пояснение е и причината Гюро до последно да не напусне горящата сграда (именно след гибелта му в устава са внесени поправки, според които постовия има право да се отдалечи от опасното място).
Някой може да каже, че Гюро е бил луд или му е липсвало чувство за самосъхранение. И двете неща не са верни. Първо, Михайлов съвсем не е бил луд и ясно е съзнавал какво прави и каква е ситуацията. Също така той много добре е знаел устава и задълженията си, затова и казва на счетоводителя, който се опитва да го изведе от сградата: (според текста в уикипедия – бел. авт.) „...съгласно УГКС от поста (при паричния сандък) могат да ме свалят трима души: разводача, началника на караула или Княза...“.
Причината също не е дефицита на чувство за самосъхранение. Гюро просто се оказва изключително отговорен човек, за когото понятието дълг се оказва по-силно от подсъзнателния страх пред възможната гибел. А също и изключително хладнокръвен, тъй като войника не изпада в паника и не се осъмнява в правилността на действията си, въпреки очевидната опасност. Да – за човек, за когото понятията дълг, чест и доблест са просто празен звук, мотивите на Гюро Михайлов наистина са неразбираеми и ненормални. Но това не значи, че постъпката на Гюро не е геройска и със сигурност НЕ е неадекватна.
Също трябва да се отбележи, че Михайлов не е бил просто оставен да изгори заедно с банката. Когато разбира, че Гюро не напуска поста си без заповед, към него се втурва началника на караула, както и трима войници. Уви, подът под краката им в резултат на пожара не издържа и петимата загиват в пламъците. Сигурно и тук някой би възразил, че постъпката на Гюро е била глупава, защото е погубила живота на няколко души, но и това би било неправилно съждение. По тази логика можем да обвиним и началника, защо не се е качил по-рано, докато пожарът не е бил още толкова силен. Или пък защо устава е бил написан така, а не онака и т.н. Но това са вече безсмислени спорове.
Постъпката на Гюро може да я осъзнае само човек, който разполага със същите морални качества като него или човек, който сам е попадал в подобна ситуация и сам знае какво е да носиш отговорност. Останалото са свободни съчинения, които нямат никакъв смисъл.
Пък и по времето на Гюро Михайлов понятието отговорност и дълг пред родината, особено за войник, е било много по-ценено, отколкото днес, над 130 години след Освобождението. Днес и от армията не остана почти нищо, и понятията държава и ред силно се обезцениха.
Въпреки това героизмът не може да се обезцени, защото това е универсално понятие, което ще бъде актуално докато съществува човечеството. Именно в критични ситуации, като тази в която се оказва редник Гюро Михайлов на 25 декември 1880, най-добре се проявява същността на човек. Дали той е герой или подлец става ясно буквално за един миг. И в случай, че и вие се окажете в критична ситуация, молете се до вас да се окаже човек като Гюро. Тъй като именно такъв "луд" ще ви подаде ръка и няма да избяга, спасявайки собствената си кожа.
И подлеци и герои ще има винаги, във всяка епоха. А значи и геройства ще продължават се случват някъде около нас. Много от тях ще останат незабелязани, други обаче ще оставят следа в историята.
Така че на Гюро Михайлов напълно заслужено е отделено място в центъра на Пловдив. Честно да си призная, преди да прочета историята на този човек, минавах покрай паметника без да му обръщам особено внимание. Но сега всеки път като го мярна и в съзнанието ми изплува кратката му, но ярка история.
Тагове:
В Пловдив е започнало демонтирането на п...
Денят на съединението и силата на обедин...
"Помним, благодарим" С молитва...
Денят на съединението и силата на обедин...
"Помним, благодарим" С молитва...
Отворено писмо до Бойко Борисов
© Матео Салвини : Европейският съюз е бъ...
ДЕВЕТИЯТ КРЪГ...В АДА НА ЕЛИТА
© Матео Салвини : Европейският съюз е бъ...
ДЕВЕТИЯТ КРЪГ...В АДА НА ЕЛИТА
Търсене
За този блог
Гласове: 1754
