Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 16:18 - Гюро Михайлов - герой или глупец?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 249 Коментари: 1 Гласове:
4



Аз си отговорих на този въпрос отдавна и отговорът за мен категорично е "герой", но причината да разсъждавам над въпроса е друга – в коментарите из интернет някои продължават да смятат, че постъпката му е била глупава и безсмислена. И вместо уважаван за постъпката си, Гюро Михайлов бива оплюван. А такова пренебрежение, смятам, че той не е заслужил и в по-долните редове ще изложа своите аргументи.

Първо, да започнем с това, че Гюро загива, изпълнявайки служебния си дълг, което само по себе си изключва всякакви въпроси. Ако той беше загинал по своя вина, защото е бил, например, пиян или по немърливост, то тогава да – можеше и да поспорим, че постъпката му е глупава, но не.

Гюро Михайлов остава на поста си (той се намирал в сградата, в която тогава се намирала банката, милицията и жандармерията на Изт. Румелия) дори в най-критичния момент, стриктно подчинявайки се на устава си, в който е записано, че той не може да напусне поста си без съответната заповед, дори ако животът му е в опасност. Именно това пояснение е и причината Гюро до последно да не напусне горящата сграда (именно след гибелта му в устава са внесени поправки, според които постовия има право да се отдалечи от опасното място).

Някой може да каже, че Гюро е бил луд или му е липсвало чувство за самосъхранение. И двете неща не са верни. Първо, Михайлов съвсем не е бил луд и ясно е съзнавал какво прави и каква е ситуацията. Също така той много добре е знаел устава и задълженията си, затова и казва на счетоводителя, който се опитва да го изведе от сградата: (според текста в уикипедия – бел. авт.) „...съгласно УГКС от поста (при паричния сандък) могат да ме свалят трима души: разводача, началника на караула или Княза...“. 

Причината също не е дефицита на чувство за самосъхранение. Гюро просто се оказва изключително отговорен човек, за когото понятието дълг се оказва по-силно от подсъзнателния страх пред възможната гибел. А също и изключително хладнокръвен, тъй като войника не изпада в паника и не се осъмнява в правилността на действията си, въпреки очевидната опасност. Да – за човек, за когото понятията дълг, чест и доблест са просто празен звук, мотивите на Гюро Михайлов наистина са неразбираеми и ненормални. Но това не значи, че постъпката на Гюро не е геройска и със сигурност НЕ е неадекватна.

Също трябва да се отбележи, че Михайлов не е бил просто оставен да изгори заедно с банката. Когато разбира, че Гюро не напуска поста си без заповед, към него се втурва началника на караула, както и трима войници. Уви, подът под краката им в резултат на пожара не издържа и петимата загиват в пламъците. Сигурно и тук някой би възразил, че постъпката на Гюро е била глупава, защото е погубила живота на няколко души, но и това би било неправилно съждение. По тази логика можем да обвиним и началника, защо не се е качил по-рано, докато пожарът не е бил още толкова силен. Или пък защо устава е бил написан така, а не онака и т.н. Но това са вече безсмислени спорове.

Постъпката на Гюро може да я осъзнае само човек, който разполага със същите морални качества като него или човек, който сам е попадал в подобна ситуация и сам знае какво е да носиш отговорност. Останалото са свободни съчинения, които нямат никакъв смисъл.

Пък и по времето на Гюро Михайлов понятието отговорност и дълг пред родината, особено за войник, е било много по-ценено, отколкото днес, над 130 години след Освобождението. Днес и от армията не остана почти нищо, и понятията държава и ред силно се обезцениха.

Въпреки това героизмът не може да се обезцени, защото това е универсално понятие, което ще бъде актуално докато съществува човечеството. Именно в критични ситуации, като тази в която се оказва редник Гюро Михайлов на 25 декември 1880, най-добре се проявява същността на човек. Дали той е герой или подлец става ясно буквално за един миг. И в случай, че и вие се окажете в критична ситуация, молете се до вас да се окаже човек като Гюро. Тъй като именно такъв "луд" ще ви подаде ръка и няма да избяга, спасявайки собствената си кожа.

И подлеци и герои ще има винаги, във всяка епоха. А значи и геройства ще продължават се случват някъде около нас. Много от тях ще останат незабелязани, други обаче ще оставят следа в историята.

Така че на Гюро Михайлов напълно заслужено е отделено място в центъра на Пловдив. Честно да си призная, преди да прочета историята на този човек, минавах покрай паметника без да му обръщам особено внимание. Но сега всеки път като го мярна и в съзнанието ми изплува кратката му, но ярка история.  


     

   



Гласувай:
4
0



1. kuschel - Някога честта е олицетворявала ...
28.01 07:00
Някога честта е олицетворявала човека. Сега това понятие не се употребява.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1541610
Постинги: 904
Коментари: 1271
Гласове: 1050
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31