Путин реши стратегическата задача по разделянето на Запада

OSTKRAFT

Последните световни събития – излизането на Британия от ЕС, писмото на турския президент, адресирано към Владимир Путин с извинения за сваления руски бомбардировач, готовността на Германия и Франция да разпуснат стария ЕС и да създадат нов, срещата на ШОС, чийто главен завършек представлява влизането на Пакистан и Индия в тази организация, визитата на В. Путин в Китай след която бе подписана редица големи икономически и, което е най-важно, политически споразумения са несъмнено важни сами по себе си и се нуждаят от системен и подробен анализ.

Наред с това е необходимо да се има предвид, че те биха били невъзможни без периода на продължително руско-западно противопоставяне, най-острата фаза на който се падна на 2013-2015 (отказа на Янукович от евроасоциацията, Олимпиадата в Сочи, държавния преврат в Украйна, руската военна намеса във военния конфликт в Сирия) и по всички точки на който Русия или постигна победа над обединените сили на Запада, или наравно продължава да играе на полетата на текущите информационни или политически сражения.

Тоест Brexit несъмнено е решение на британския елит в интересите на собствената страна. Заедно с това трябва да се знае, че нямаше да има никакъв Brexit ако Москва беше отстъпила дори само по една точка от изброения по горе световен дневен ред от последните три години, и не само тези, но и много друго. Съответно Brexit е макар и твърдо, но принудено решение на Лондон, което той взе след анализ на събитията от последните няколко години. При това оказа ли се Лондон слабото звено, което не издържа изпитанията на ситуацията, или той играе собствена добре премислена партия остава под въпрос. Наред с това не подлежи на съмнение, че Британия първа напусна по-рано хармоничните и относително монолитни редове на Запада и начена собствена игра. Доколко тя ще се окаже удачна за Лондон – ще покажат идните няколко години.

След разкола на Лондон и ЕС започна разкол в самия Евросъюз. Германия и Франция, след като британците скочиха от общата потъваща лодка, също демонстрират, че повече нямат намерение да подчиняват националните си интереси на неясно какви – било то европейски, трансатлантически, натовски или глобални интереси. В условията на криза всеки гледа в своята паница. Затова те избраха да следват пътя на своите национално-държавни интереси. По този въпрос към тях се присъединиха и страните от „старата Европа”, които са тясно привързани към германско-френската ос със общи търговско-икономически и промишлени връзки. В същото време какво ще се случи с Полша, Прибалтика, Румъния и останалите източноевропейски „братушки” тях слабо ги вълнува: те или ще направят каквото им кажат от Берлин и Париж, или да хващат пътя.

Такъв подход естествено не само слага кръст върху геополитическите амбиции на отделните страни (например Полша и Украйна), но и целия регион на Изт. Европа, който англосаксонците в лицето на САЩ и Британия доста успешно след разпадането на СССР и разширението на ЕС закачиха на врата на Германия и Франция. Съответно кръст се слага върху цялата европейска стратегия на САЩ от последните 20 години, когато Изт. Европа се разглеждаше в духа на голямата уилсънова линия, чиято главна задача бе една – да не се допусне политическия и икономически съюз на Москва и Берлин, а реализираше тази стратегия Германия, при това за своя сметка. Днес тази стратегия отива по дяволите. Русофобската Източна Европа се оказва ненужна нито на „старата Европа”, нито на Русия, а пари да я хранят Щатите нямат. Съответно, политическите перспективи на региона също се оказват доста непонятни – разколът между ориентиращите се към Русия страни от Изт. Европа (напр. Унгария, Словакия, Сърбия) и скланящите се към САЩ-Британия (Полша, Румъния, България, Прибалтика). Заедно с това въпросът кой ще ги храни остава отворен.

Тоест стратегията на Русия в крайна сметка откъсна Британия от ЕС. В момента започва да се оформя разкол в самия ЕС. На този ярък фон засега остава незабелязан и по-дълбокия разкол между Европа, Британия и САЩ. На фона на непонятния в близките две години статус на Британия, фактически замразени станаха преговорите за създаване на Трансатлантическото партньорство. Това е от една страна. От друга – пак, на фона на Брекзит Германия и Франция заявиха за невъзможността да подпишат договора TTIP в сегашния му вид. Което се явява още един удар по стратегията на САЩ на европейския театър на геополитическите и хибридни действия. Готовността на Британия да подпишат новия договор за търговия със САЩ за Вашингтон практически нищо не променя – с Лондон винаги са го свързвали особени отношения, но пазара на Британия е нищо в сравнение с пазара на целия ЕС. Затова и радост по този повод няма.

Поражението на Вашингтон на европейското направление се доказва и от факта, че анализа на съдържанието на новинарските ленти от последната седмица показва почти пълното изчезване на Вашингтон и САЩ като генератори на новини. Те се оказаха избутани в дълбоката периферия на общественото мнение на фона на случващите се в Евразия процеси. Съответно, реализацията на стратегическия триъгълник Пекин-Москва-Берлин с възможното присъединяване към него на Лондон и Токио (Техеран, Делхи) напълно изтласква САЩ като най-влиятелния фактор в информационното пространство в Евразия. И това, без съмнение, е ясно на хората във Вашингтон и те готвят отговор, който е възможен само ако на власт дойде Хилари Клинтон. Защото Доналд Тръмп – като представител на прогресивния национален елит, подкрепящ Брекзит – ще се съгласи с новата роля на Америка, без значение дали тя ще е първа сред равните или равна сред равните.

Но при всички случаи монолитният преди Запад днес се разпадна на три центъра – САЩ, Британия и „старата Европа”, които според нас все повече ще се дистанцират едни от други. Съответно, след 2012 година, когато президент на Русия отново стана Владимил Путин, Москва реши главната си стратегическа задача на западното направление – да разцепи единството на Запада и да го раздели на няколко конфликтуващи помежду си центрове на влияние. 

 

правилно ли разсъждавате и тогава да продължите. Иначе ще се получи нещо като този Ваш постиинг, който не прави смисъл...

ем и да питам някой по-умен, явно няма да сте вие