Операция Гладио: мрежата на ЦРУ от „тайни” армии

„Пожертването” на Алдо Моро

Andrew G Marshall , Global Research,
Geopoliticalmonitor.com 17/07/ 2008

Чрез НАТО, работейки с различни разузнавателни служби на западна Европа, ЦРУ изгражда мрежа на така наречените „скрити армии”, които са отговорни за десетки случаи на терористични зверства в западна Европа в продължение на десетилетия. Тази статия се фокусира върху тайните групи в Италия, тъй като те са най-подробно описани. Кодовото ѝ име е операция „Гладио” – „Сабята”.

Обзор

Целта на „скритите” армии

В началото на 1950-те САЩ започват да подготвят мрежи от „спящи” доброволци в Западна Европа, които в случай на съветско нахлуване биха „събирали разузнавателни данни, търсели възможности за отстъпление и формирали съпротива”. ЦРУ финансира и съветва тези групи, по-късно работейки в тандем с военното разузнаване на страните от западна Европа като дейността им е била координирана от комитет на НАТО. През 1990-а италиански и белгийски следователи започват да изследват връзките между „скритите” армии” и проявленията на тероризъм в западна Европа през изминалите 20 години.[1]

„Тайни армии” или терористични групи?

„Скритите” армии се съюзяват, спонсорират и често дори направляват терористичните организации в Европа в рамките на т.нар. „стратегия на напрежението”, целяща да предотврати разпространението на левите идеи в политиката на зап. Европа. „Тайните” армии на НАТО участват в подривни и криминални дейности в редица страни. В Турция през 1960 тези скрити агенти в съюз с армията организират преврат и убиват премиера Аднан Мендерез; в Алжир през 1961 френската „скрита” армия организира преврат заедно с ЦРУ срещу френското правителство на Алжир, който в крайна сметка се проваля; през 1967 гръцката „скрита” армия организира преврат и налага военна диктатура; през 1971 в Турция, в резултат на военен преврат, тайната армия започва „вътрешен терор” и извършва стотици убийства; през 1977 в Испания „тайната” армия извършва клане в Мадрид; през 1980 в Турция главата на тайната армия организира преврат и взима властта; през 1985 в Белгия скритите агенти атакуват и разстрелват безразборно работниците на няколко супермаркета, убивайки 28 души; в Швейцария през 1990 бившия глава на шведската тайна армия пише на щатското министерство на отбраната, че смята да „разкрие цялата истина” и на следващия ден бива открит намушкан до смърт със собствения му щик; през 1995 пък англичаните откриват, че МИ-6 и спецслужбата САС помагат в организирането на тайните армии в западна Европа [2].

Раждането на Операция Гладио

„Стратегия на напрежението”

През 1990 италианския премиер потвърждава, че италианската „скрита” армия, наречена „Гладио” (кръстена на името на древноримската къса сабя), съществува от 1958 с одобрението на италианските власти. В началото на 1970-те подкрепата за комунистите расте и правителството прибягва до „стратегията на напрежението”, използвайки мрежата на Гладио. На секретна среща на Гладио през 1972 едно официално лице споменава за възможността за “превантивна атака” срещу комунистите. Както пише Гардиън, връзките между Гладио в Италия, трите италиански разузнавателни служби, както и италианската масонска ложа Р2 са добре документирани, при това началника на всяка от службите е бил член на ложата Р2.[3]

Създаването на мрежата

През 1949 ЦРУ спомага за създаването на разузнавателния апарат на италианската секретна армия, наречена SIFAR, отчасти съставена от бивши членове на тайната полиция на Мусолини. По-късно тя е преименувана на SID. В края на Втората световна война бившия нацистки колаборационист Личио Гели е заплашван от смъртна присъда за военните си престъпления, но успява да се измъкне, влизайки в Корпуса на контраразузнаването на САЩ. През 1950-те Гели бива вербуван от SIFAR. Гели също е бил и глава на масонската ложа Р2 в Италия, а през 1969 развива тесни връзки с ген. Александър Хейг, който по онова време е помощник на съветника по национална сигурност Хенри Кисинджър. С помощта на тази мрежа Гели става главен посредник между ЦРУ и ген. Де Лоренцо, ръководител на SID.[4]

Гладио предизвиква „напрежение”

Гладио участва в тих преврат в Италия, когато ген. Джовани де Лоренцо кара италианския министър социалист да напусне поста си. [5] На 12 декември 1969 в Националната аграрна банка се взривява бомба, отнела живота на 17 души и ранила 88 други. Същия следобед три бомби се взривяват в Рим и Милано. Щатското разузнаване получава информация за това предварително, но не информира италианските власти. [6] През 2000 година бивш италиански генерал от разузнаването заявява, че ЦРУ „негласно одобрява серия бомбени атентати в Италия в периода 1960-1970”. [7] Следите на атентатите водят до двама неонацисти и до агент на SID.[8]

В показания пред съда, на който четирима души са обвинявани в участие в атентата в банката през 1969 в Милано, ген. Джианадело Малети, бивш глава на военното контраразузнаване в периода 1971-1975, заявява, че службата му открива улики, че експлозивите са били предоставени на крайно дясна италианска терор. група от Германия и че щатското разузнаване вероятно е оказвала съдействие в прехвърлянето на експлозивите. Той е бил цитиран да казва, че ЦРУ, „следвайки указанията на правителството си, е искало да създаде италианско националистическо движение, способно да спре това, което те смятат за усилване на левите настроения и за тази цел те дори може да са прибягвали до крайно-десен тероризъм”, както и че “най-вероятно това се случва и в други европейски страни”.[9]

Докладът

Италианските власти обнародват доклад от 300 страници, посветен на операциите на Гладио през 2000 година, документирайки връзките ѝ със САЩ. В него се твърди, че Щатите са отговорни за подстрекаването на „стратегията на напрежението”. Изучавайки факта, че извършителите на атентатите в Италия рядко биват залавяни, докладът посочва, че „убийствата, атентатите, въоръжените акции са били организирани, налагани или подкрепяни от сътрудници на италианските държавни институции и, както става ясно, от хора, свързани със щатското разузнаване”.[10]
 
 

Бележки

[1]    Bruce W. Nelan, Europe Nato’s Secret Armies. Time Magazine: November 26, 1990: 
http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,971772,00.html

2]    PHP, Secret Warfare: Operation Gladio and NATO’s Stay-Behind Armies. ISN:
 http://translate.google.ca/translate?hl=en&sl=de&u=http://www.ethz.ch/&sa=X&oi=translate&resnum=1&ct=result&prev=/search%3Fq%3DETH%26hl%3Den%26sa%3DG

[3]    Ed Vulliamy, Secret agents, freemasons, fascists… and a top-level campaign of political ‘destabilisation’. The Guardian: December 5, 1990:
 http://www.cambridgeclarion.org/press_cuttings/vinciguerra.p2.etc_graun_5dec1990.html

4]    Arthur E. Rowse, GLADIO: THE SECRET U.S. WAR TO SUBVERT ITALIAN DEMOCRACY. Covert Action Quarterly: December 1994

[5]    PHP, Secret Warfare: Operation Gladio and NATO’s Stay-Behind Armies. ISN:
 http://translate.google.ca/translate?hl=en&sl=de&u=http://www.ethz.ch/&sa=X&oi=translate&resnum=1&ct=result&prev=/search%3Fq%3DETH%26hl%3Den%26sa%3DG

[6]    Philip Willan, US ‘supported anti-left terror in Italy’. The Guardian: June 24, 2000: 
http://www.cambridgeclarion.org/press_cuttings/us.terrorism_graun_24jun2000.html

[7]    CBC, CIA knew, but didn’t stop bombings in Italy – report. CBC News: August 5, 2000:
 http://www.cbc.ca/world/story/2000/08/05/cia000805.html

[8]    Peter Dale Scott, The Road to 9/11: Wealth, Empire, and the Future of America. University of California Press, 2007: page 181

[9]    Philip Willan, Terrorists ‘helped by CIA’ to stop rise of left in Italy. The Guardian: March 26, 2001:http://www.guardian.co.uk/world/2001/mar/26/terrorism

 

[10]    Philip Willan, US ‘supported anti-left terror in Italy’. The Guardian: June 24, 2000: 
http://www.cambridgeclarion.org/press_cuttings/us.terrorism_graun_24jun2000.html

Харесва ми това понятие "стратегия на напрежениито". У нас всички медии правят точно това.
Не проявявай толерантност към вмирисани, дърти седерунгели.