Срещу сирийските власти воюва не само Ал Кайда, но и западните журналисти и хуманитарни организации

В последните седмици антисирийската коалиция изпитва сериозни тревоги заради перспективата сирийския град Алепо да бъде освободен от присъствието на тъй наречените "умерени опозиционери", представляващи всъщност радикални ислямисти по един или друг начин свързани с Ал Кайда и идеологията ѝ. По-подробно за това какво наистина представляват "умерените" опозиционери и измислената от западните медии и дипломати "Свободна сирийска армия" вече писах по-рано. С тях може да се запознаете тук и тук.
Възможността Алепо да бъде освободен не се харесва и на Щатите, които трескаво търсят възможност да спрат успешното движение на правителствените войски и да включат в примирието и сирийския филиал на Ал Кайда, по-известен като Фронта Ал-Нусра. Засега обаче този номер не минава и Москва не е съгласна на подобни дребни хитрости. Въпреки че Ал-Нусра е призната от ООН като терористична организация, Вашингтон все пак се опитва да и даде рамо, тъй като именно Ал-Нусра, а не измислените "умерени" опозиционери играят основна роля в Алепо.
Характерно е, че тревогите на администрацията на Обама по телепатичен път се предават и на българските медии, които също живнаха и започнаха да пишат за Алепо. Някои български журналисти силно се безпокоят от това, че руската авиация може пак да се намеси и да повтори успеха от  Палмира.
Макар на редовия читател думата Алепо да не говори нищо (на мен тя също не говореше нищо преди да вляза в гугъл), този разположен в северозападна Сирия град, близко до турската граница, е не само втори по значение в страната, но и жизненоважен за ислямистите. Ако го загубят (Ал-Нусра контролира няколко квартала от града и част от областта), то това поражение ще е по-тежко дори от загубата на Палмира и съвсем ще ослаби позициите на подкрепяните от САЩ, Турция и страните от Персийския залив бунтовници в Сирия.
Така че всички средства се хвърлят в помощ на радикалните главорези. Не само нефтодолари и оръжие, но и един още по-ефикасен инструмент - пропагандата. При това за пропагандата отговарят не военните ведомства, а "демократичните" журналисти и тъй наречените "хуманитарни" организации, главните офиси на които обикновено са разположени в Ню Йорк и Вашингтон.
За тяхната мътна роля в сирийския конфликт ще разкажа в продължението на този постинг.