Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.04.2016 15:44 -
"Алигаторът" и "Нощният ловец" преследват терористите (+ВИДЕО)
С дълбоко нежелание западните журналисти и политици са принудени да отбележат успехите, които постига сирийската армия с помощта на руските ВВС, и най-вече освобождението на Палмира преди няколко дни, което не можеше да мине незабелязано. Е, най-либералните все пак се направиха на ударени, но това не е за учудване.
На фона на обявеното изтегляне на част от руския контингент в Сирия (смело наречено от някои "поражение") на интересуващите се от сирийската тема направи впечатление появата на два ударни хеликоптера, наскоро приети на въоръжение в руската армия и досега не участвали в бойни дейстивия. Става въпрос за Ка-52 "Алигатор" на конструкторите от Камов и на Ми-28Н "Нощният ловец" на не по-малко знаменитото бюро на Миль.
Преди тях вертолетната групировка на летището в Хмеймим се състоеше от ветераните Ми-24П и транспортния Ми-8, участвали в множество конфликти по света в продължение на десетилетия. Работното конче Ми-24 досега успешно се справяше със задачите си, но условията на фронта малко се промениха, което внесе корекции и в тактиката, използвана от руските ВВС. Операцията придоби нов облик и в действие встъпиха двата най-нови ударни хеликоптера на руската армия, за които и ще стане дума по-долу.
Ми-28Н "Нощният ловец"
Работата по проекта на бъдещия ударен хеликоптер започват още през 1978 година. През 1987, след като биват построени няколко тестови машини и започват първите изпитания, хеликоптерът получава наименованието Ми-28А. Изпитанията му започват в началото на 1988. Като цяло тестовете на машината минават успешно, конструкцията постоянно се усъвършенства. През 1996 година първия си полет прави Ми-28Н, който благополучно завършва държавните изпитания през 2008, а през декември 2013 Министерството на отбраната на Русия официално го приема на въоръжение. До момента по общи данни в армията вече са доставени 77 единици от този модел, очакват се в близко бъдеще още няколко десетки бройки.
Няколко екземпляра бяха прехвърлени в Сирия и вече успяха да вземат участие в боевете за Палмира, поддържайки настъплението на правителствените войски.
Ми-28Н се отличава с висока маневреност, може да се движи със скорост до 100км/ч назад и настрани, способен е да извършва фигури от висшия пилотаж, недостъпни на конкурентите му, също така в аварийни ситуации е способен да лети само с един работещ двигател. Автопилотът е способен на бръснещ полет на височина едва 5 метра над земята, следвайки релефа на местността.
"Нощният ловец" по редица показатели сериозно превъзхожда предшественика си Ми-24. На първо място са електронните системи за навигация и стрелба. Хеликоптерът е оборудван с телевизионни, инфрачервени и термални камери, спътникова навигация и специални криптирани канали за връзка. Инфрачервеното му излъчване е двойно по-ниско от това на Ми-24. Машината е снабдена и със система за борба с управляеми ракети, създаваща специални инфрачервени и радио смущения.
Ми-28Н / снимка: tvzvezda.ru
Защитеността му също е значително повишена в сравнение с Ми-24. Челните стъкла на кабината издържат куршуми калибър 12,7мм. Корпусът е способен да издържи попадението на 20мм снаряд. Витлата са способни да съхранят функциите си дори ако бъдат пробити от 30мм снаряд. Горивните резервоари са обезопасени отвътре с пенополиуретан и специален латексов протектор, самозапълващ пробойните.
Пилотите имат възможност да се катапултират с парашути на височини над 100 метра (за тази цел вратите на кабината се отстрелват автоматично и се издуват специални въздушни възглавници, така че пилотите да не закачат случайно оръдието или шасито, скачайки навън). При критично ниски височини екипажът остава в кабината и енергията на удара се амортизира от креслата и стойките на шасито, които се деформират и поемат част от силата на удара. Фактът, че външно вертолетът наподобява щатския АН-64 Апач, не значи, че конструкторите му са копирали технологии, а това че двете конкурентни машини влизат в един клас и изпълняват аналогични функции.
30мм автоматично оръдие в предната част на Ми-28Н. Отляво се виждат пилоните с прикачени управляеми ракети и барабанът с 5 неуправляеми ракетни снаряда (НУРС) / снимка: wikipedia.org
Основното въоръжение на машината включва 30мм автоматично оръдие с 300 снаряда и противотанкови и противовъздушни ракети (до 16 ракети от всеки тип). Ми-28Н има общо 4 външни пилона, върху които може да се закрепя широк спектър управляемо и неуправляемо ракетно/бомбено въоръжение. В частност на видеозаписите може да се видят в действие управляемите противотанкови ракети и неуправляемите НУРСове.
Ми-28Н на ВВС на Русия, (2013) / снимка: wikipedia.org
Ка-52 "Алигатор"
Ка-52 "Алигатор" пристигна в Сирия заедно с Ми-28Н. Поначало беше известно за появата на летището в Латакия на две такива машини (поне по снимките в интернет), възможно е те вече да са повече. Ми-28Н първи влезе в действие по време на освобождението на Палмира, а "Алигаторът" дебютира пред публика буквално вчера, както може да се види на едно от видеотата по-долу.
Като цяло Ка-52 представлява двуместна версия на Ка-50 "Черната акула", двата модела са унифицирани на около 85%. Пилотите, за разлика от Ми-28Н, са разположени един до друг, машината е със съосна схема на винтовете, въртящи се в противоположни посоки, без заден винт (това увеличава товароподемността и макс.скорост, намалява се броя на елементите в конструкцията).
Пъвият прототип на бъдещия Ка-52 (построен на основата на сериен Ка-50) се издига във въздуха през лятото на 1997 година, а серийният вариант, преминал всички тестове, започва да се произвежда в края на 2008. През 2011 вертолетът успешно преодолява всички държавни изпитания и бива приет на въоъжение от руските ВВС.
Радиолокаторът на Ка-52 е способен да следи до 20 цели, да засича танкове на 12км и ракети тип "Стингер" на 5км разстояние. Вертолетът също може да извършва разузнавателни мисии и целеуказание и да предава информацията на останалите въздушни машини в групата.
Ка-52 "Алигатор" на авиошоуто МАКС-2013 / снимка: wikipedia.org
Кабината на "Алигатора" е бронирана, двамата пилоти са снабдени с катапулти, работещи на височини от 0 до 4100м (преди катапултиране, перките на машината и вратите се отстрелват автоматично).
Ка-52 с демонстрационен камуфлаж / снимка: russianhelicopters.aero
Въоръжението е аналогично на Ми-28Н: 30мм универсално оръдие 2А42, което се монтира и на бронираните бойни машини БМП и БМД, управляемите противотанкови ракети въздух-земя "Щурм-ВУ" и "Атака", зенитните ракети въздух-въздух "Игла-В", както и стандартните неуправляеми НУРСове С-8 (80мм, 4х20бр.) и С-13 (122мм, 4х5бр.)
Ка-52 по време на бойна мисия в Сирия, 2016г. / снимка: ria.ru
Историята на модела отчасти е свързана и с драмата около корабите-вертолетоносци "Мистрал", които Франция под натиск от Вашингтон се отказа да продава на Русия. В крайна сметка Москва си получи обратно парите, корабите бяха препродадени на Египет, който поръча 46 броя от корабната версия на "Алигатора", наречена Ка-52К.
Към настоящия момент руските ВВС разполагат с над 81 машини Ка-52.
На фона на обявеното изтегляне на част от руския контингент в Сирия (смело наречено от някои "поражение") на интересуващите се от сирийската тема направи впечатление появата на два ударни хеликоптера, наскоро приети на въоръжение в руската армия и досега не участвали в бойни дейстивия. Става въпрос за Ка-52 "Алигатор" на конструкторите от Камов и на Ми-28Н "Нощният ловец" на не по-малко знаменитото бюро на Миль.
Преди тях вертолетната групировка на летището в Хмеймим се състоеше от ветераните Ми-24П и транспортния Ми-8, участвали в множество конфликти по света в продължение на десетилетия. Работното конче Ми-24 досега успешно се справяше със задачите си, но условията на фронта малко се промениха, което внесе корекции и в тактиката, използвана от руските ВВС. Операцията придоби нов облик и в действие встъпиха двата най-нови ударни хеликоптера на руската армия, за които и ще стане дума по-долу.
Ми-28Н "Нощният ловец"
Работата по проекта на бъдещия ударен хеликоптер започват още през 1978 година. През 1987, след като биват построени няколко тестови машини и започват първите изпитания, хеликоптерът получава наименованието Ми-28А. Изпитанията му започват в началото на 1988. Като цяло тестовете на машината минават успешно, конструкцията постоянно се усъвършенства. През 1996 година първия си полет прави Ми-28Н, който благополучно завършва държавните изпитания през 2008, а през декември 2013 Министерството на отбраната на Русия официално го приема на въоръжение. До момента по общи данни в армията вече са доставени 77 единици от този модел, очакват се в близко бъдеще още няколко десетки бройки.
Няколко екземпляра бяха прехвърлени в Сирия и вече успяха да вземат участие в боевете за Палмира, поддържайки настъплението на правителствените войски.
Ми-28Н се отличава с висока маневреност, може да се движи със скорост до 100км/ч назад и настрани, способен е да извършва фигури от висшия пилотаж, недостъпни на конкурентите му, също така в аварийни ситуации е способен да лети само с един работещ двигател. Автопилотът е способен на бръснещ полет на височина едва 5 метра над земята, следвайки релефа на местността.
"Нощният ловец" по редица показатели сериозно превъзхожда предшественика си Ми-24. На първо място са електронните системи за навигация и стрелба. Хеликоптерът е оборудван с телевизионни, инфрачервени и термални камери, спътникова навигация и специални криптирани канали за връзка. Инфрачервеното му излъчване е двойно по-ниско от това на Ми-24. Машината е снабдена и със система за борба с управляеми ракети, създаваща специални инфрачервени и радио смущения.
Ми-28Н / снимка: tvzvezda.ru
Защитеността му също е значително повишена в сравнение с Ми-24. Челните стъкла на кабината издържат куршуми калибър 12,7мм. Корпусът е способен да издържи попадението на 20мм снаряд. Витлата са способни да съхранят функциите си дори ако бъдат пробити от 30мм снаряд. Горивните резервоари са обезопасени отвътре с пенополиуретан и специален латексов протектор, самозапълващ пробойните.
Пилотите имат възможност да се катапултират с парашути на височини над 100 метра (за тази цел вратите на кабината се отстрелват автоматично и се издуват специални въздушни възглавници, така че пилотите да не закачат случайно оръдието или шасито, скачайки навън). При критично ниски височини екипажът остава в кабината и енергията на удара се амортизира от креслата и стойките на шасито, които се деформират и поемат част от силата на удара. Фактът, че външно вертолетът наподобява щатския АН-64 Апач, не значи, че конструкторите му са копирали технологии, а това че двете конкурентни машини влизат в един клас и изпълняват аналогични функции.
30мм автоматично оръдие в предната част на Ми-28Н. Отляво се виждат пилоните с прикачени управляеми ракети и барабанът с 5 неуправляеми ракетни снаряда (НУРС) / снимка: wikipedia.org
Основното въоръжение на машината включва 30мм автоматично оръдие с 300 снаряда и противотанкови и противовъздушни ракети (до 16 ракети от всеки тип). Ми-28Н има общо 4 външни пилона, върху които може да се закрепя широк спектър управляемо и неуправляемо ракетно/бомбено въоръжение. В частност на видеозаписите може да се видят в действие управляемите противотанкови ракети и неуправляемите НУРСове.
Ми-28Н на ВВС на Русия, (2013) / снимка: wikipedia.org
Ка-52 "Алигатор"
Ка-52 "Алигатор" пристигна в Сирия заедно с Ми-28Н. Поначало беше известно за появата на летището в Латакия на две такива машини (поне по снимките в интернет), възможно е те вече да са повече. Ми-28Н първи влезе в действие по време на освобождението на Палмира, а "Алигаторът" дебютира пред публика буквално вчера, както може да се види на едно от видеотата по-долу.
Като цяло Ка-52 представлява двуместна версия на Ка-50 "Черната акула", двата модела са унифицирани на около 85%. Пилотите, за разлика от Ми-28Н, са разположени един до друг, машината е със съосна схема на винтовете, въртящи се в противоположни посоки, без заден винт (това увеличава товароподемността и макс.скорост, намалява се броя на елементите в конструкцията).
Пъвият прототип на бъдещия Ка-52 (построен на основата на сериен Ка-50) се издига във въздуха през лятото на 1997 година, а серийният вариант, преминал всички тестове, започва да се произвежда в края на 2008. През 2011 вертолетът успешно преодолява всички държавни изпитания и бива приет на въоъжение от руските ВВС.
Радиолокаторът на Ка-52 е способен да следи до 20 цели, да засича танкове на 12км и ракети тип "Стингер" на 5км разстояние. Вертолетът също може да извършва разузнавателни мисии и целеуказание и да предава информацията на останалите въздушни машини в групата.
Ка-52 "Алигатор" на авиошоуто МАКС-2013 / снимка: wikipedia.org
Кабината на "Алигатора" е бронирана, двамата пилоти са снабдени с катапулти, работещи на височини от 0 до 4100м (преди катапултиране, перките на машината и вратите се отстрелват автоматично).
Ка-52 с демонстрационен камуфлаж / снимка: russianhelicopters.aero
Въоръжението е аналогично на Ми-28Н: 30мм универсално оръдие 2А42, което се монтира и на бронираните бойни машини БМП и БМД, управляемите противотанкови ракети въздух-земя "Щурм-ВУ" и "Атака", зенитните ракети въздух-въздух "Игла-В", както и стандартните неуправляеми НУРСове С-8 (80мм, 4х20бр.) и С-13 (122мм, 4х5бр.)
Ка-52 по време на бойна мисия в Сирия, 2016г. / снимка: ria.ru
Историята на модела отчасти е свързана и с драмата около корабите-вертолетоносци "Мистрал", които Франция под натиск от Вашингтон се отказа да продава на Русия. В крайна сметка Москва си получи обратно парите, корабите бяха препродадени на Египет, който поръча 46 броя от корабната версия на "Алигатора", наречена Ка-52К.
Към настоящия момент руските ВВС разполагат с над 81 машини Ка-52.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1754