Щатите крият факта на атаката срещу техните хеликоптери, измисляйки „хавайската” легенда?

Турция в Сирия свали хеликоптерите на морската пехота на САЩ, убивайки 12 американски военни. Но САЩ, за да не допуснат вътрешен скандал в НАТО, са били принудени да скрият този факт, пускайки в медиите версията, че двата вертолета СН-53 са се сблъскали в въздуха край Хаваите. Тази сензационна информация бе разпространена на 20 януари от американския интернет ресурс Sorcha Faal.

Твърди се,че хеликоптерите на 14 януари излетели от базата Айн ал-Асад, разположена в западен Ирак (в края на 2014 там пристигнаха над 300 морски пехотинци на САЩ като военни инструктори). Целта им — рутинна мисия по доставки за британските и американски спецчасти, мор. пехотинци на САЩ, работещи в Сирийския Кюрдистан заедно с отрядите на местните сирийски кюрди (YPG). Машините Сикорски СН-53 се смятат за едни от най-големите, намиращи се на въоръжение в щатските ВВС. Могат да носят до 16 тона и да транспортират на борда си лека бронетехника.

Турският изтребител ги обстрелял от своето въздушно пространство. Отбелязва се, че руското разузнаване е засякло този инцидент и оперативно известила американците, предлагайки им помощ в търсенето и спасението на екипажа. Но военните на САЩ заявили, че вече знаят за случилото се и вземат мерки. В крайна сметка САЩ предпочетоха да скрият този факт, измисляйки съответното прикритие поради опасения относно реакцията на гражданите си по повод това, че 12 смели американски морски пехотинци са били убити от собствения им натовски съюзник.

Официалната версия е следната: два хеликоптера CH-53E, превозващи войници от базата в Хавай, са участвали в учения в залива Кано. На борда на всяка машина са се намирали по 6 военнослужещи, включително инструкторите. Около полунощ на 14 януари те се сблъскват и взривяват. Бреговата охрана, ВМФ и другите служби над 115 пъти се отправят в океана и на крайбрежието, за да търсят изчезналите. На 19 януари операцията бива прекратена.

Могло ли е да се случи наистина това, за което пишат Sorcha Faal?

Няколко думи за ресурса: той неведнъж пуска в инфопространството различни конспирологически версии за различни събития. Въпреки това мнозина експерти смятат, че зад проекта стоят доста информирани хора и някои разузнавателни служби.

— Разбира се, зад проекта стоят службите, но кой именно е трудно да се разбере: МИ-6, Мосад, ЦРУ, РУМО (Разузн. Управление на МО на САЩ) или щатската Агенция за нац. Безопасност, например. Експертите подчертават и че ресурсът, безусловно, се явява елемент на информационната война, при това често вътре в самия щатски елит.

Ветеранът от ГРУ (Главното разузнавателно управление) на ГШ ВС, генерал-майор в оставка Сергей Канчуков допуска, че версията за катастрофата на хеликоптерите Sikorsky CH-53 Sea Stallion в небето на Сирия и скриването на този факт зад „хавайската легенда” може да се окаже истина.

— Съобщенията, че хеликоптерите са се сблъскали през нощта и са се взривили, имайки съвременни прибори за нощно виждане и определяйки местоположението си чрез локаторите, веднага се показаха странни. Това все пак не се случва в бойни условия, когато тези прибори може да се окажат изключени, машините са превозвали военнослужещи, участвали в учения. Освен това летателния състав е бил добре запознат с местните условия, тъй като хеликоптерите са били приписани към военната база и мъглата и дъжда надали са били за тях изненада.

Въпреки разгърнатата издирвателна операция, включването на кораби, летателна техника, военни с мотоциклети, изследването на близо 75 хил. кв.км океанска площ, Бреговата охрана спира 5-дневното търсене, без да постигне резултат. Да имало е големи вълни, но СН-53 е най-тежкия щатски хеликоптер. Съобщенията, че уж са били открити 4 спасителни сала от разбилите се хеликоптери, а също дребни отломки от въздушните машини изглеждат неубедително. Неволно това кара човек да се замисли доколко това е достоверно.

Могла ли е хавайската версия да бъде разгърната, за да се скрие унищожението на хеликоптерите в Сирия? Според мен да. Съединените Щати възлагат големи надежди именно върху боеспособните отряди на кюрдите, затова са против това авиацията и спецчастите на турците да воюват срещу сирийските кюрди. И резките действия на турското ръководство, въпреки че страната им влиза в Североатлантическия алианс, не се поощряват от Щатите. Както знаем, Анкара силно би желала, прикривайки се със създаването на буферна зона, да нахлуе в Сирия и да нанесе удар по кюрдите. А след инцидента с нашия Су-24М и на фона на противоречията по кюрдския въпрос Вашингтон като че ли леко се дистанцира от Анкара.

Ако обсъжданата версия е вярна, то турците са дръзнали да направят това, за да разклатят обстановката в региона още по-силно. Възможно е да са искали да изкарат виновни руските ВВС (както знаем нашите данни от обективния контрол турците можеха просто да обявят за фалшиви). Но руските военни навреме разкриха този факт и предадоха информацията за това на американците, които побързаха да потулят случая, за да не нарушават единството в НАТО, все пак това преди всичко щеше да е от полза на Русия. Така че въпреки че на пръв поглед въпросната версия да изглежда нереална, аз не бих я игнорирал. Все пак понякога най-фантастичната версия се оказва истина.

Източник: svpressa.ru (А. Мардасов)