Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2016 17:15 - Линията на разлома в ЕС: защо Германия заплашва със санкции Полша
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1708 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.01.2016 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Намерението на Германия да накаже Полша с европейски санкции е последния ѝ опит да потвърди статуса си на лидер в ЕС и да накара непослушните ако не да я обичат, то поне да се подчиняват, отбелязва Ростислав Ищенко.

РИА Новости

(*Статията е публикувана в блога със съкращения - worldissue)

Комплексът на  несъстоялата се империя

Мисля, че няма да сгреша ако кажа, че от всички източноевропейски страни от така наречените нови членове на ЕС Полша е единствената с неизживян комплекс на несъстояла се империя. С въпросния им комплекс постоянно се сблъскваме под формата на немотивирана на пръв поглед полска русофобия, която често кара Варшава да води политика (в това число икономическа), която противоречи на собствените ѝ държавни интереси. Достатъчно е да си спомним, че проектите на „северните потоци” се появиха именно след като Полша се отказа да разглежда дори възможността по нейна територия второто разклонение на газопровода "Ямал-Европа".

Но този комплекс се проявява не само спрямо Русия, но и в отношенията на Полша с лидерите на ЕС, с които Варшава се опитва да бъде наравно. Тази историческа черта е толкова присъща за полската политика, колкото и противопоставянето с Русия.

В началото на XXI век в полската политика се случи само една съществена промяна – френско-британската ориентация от 1939 се смени със сегашната американско-британска. В останалото поляците все така претендира за доминираща роля в Изт. Европа (минимум над Прибалтика, Беларус и Украйна). При това Полша разглежда ЕС като средство, което да обезпечи интересите ѝ. Грубо казано Франция и Германия трябва политически, икономически и финансово да обезпечат геополитическите планове на Варшава и за да не поставят те своите задължения под съмнение, Полша се нагърби с почетната мисия да обезпечи американските интереси както в Изт. Европа, така и в ЕС.

Първоначално така се заиграваха Унгария и Чехия. Достатъчно е да си спомним, че и тях (наред с Варшава) имаше предвид тогавашния президент на Франция Жак Ширак, когато заяви, че "те пропуснаха прекрасната възможност да премълчат”, когато още бидейки само кандидати за членове в ЕС подкрепиха агресията на САЩ в Ирак.

Обаче с течение на времето Чехия и Унгария, не страдащи от комплекса на несъстоялата се империя, заеха по-прагматична позиция както по отношение на Русия, така и във вътрешноевропейските работи. Варшава пък с радост остана главния локомотив на прокарването на американските интереси в Изт. Европа. Прибалтите пък се движат след тях като вагон, прикачен към полския „локомотив”.

Ясно е, че полските политически амбиции без покритие не можеха да предизвикат радостни реакции у Германия, която бе принудена да съдържа финансово целия ЕС, а тук фактически и предложиха да финансира за капак и имперските фантомни болки на третата полска държава. Но, до определен момент, германците, които имаха от икономическата си доминация в Евросъюза немалка далавера, се смиряваха с полската фронда, тъй като изгодата така или иначе надвишаваше разходите.

Разнонасочената Европа

Всичко започна да се променя през последните години

В началото Германия изнесе на плещите си политическите трудности, свързани със свалянето на Янукович и украинската евроасоциация (която инициираха и прокарваха Полша и Швеция), узнавайки – когато дойде време да се дели плячката – че заявения от Берлин кандидат за президент Кличко е бракуван от САЩ и че сега Вашингтон сам ще решава кой ще управлява в Киев. След това по Германия удариха и санкциите на ЕС, въведени против Русия не само под натиск от страна на САЩ, но и при усиленото лобиране на Британия, Холандия, Швеция и въпросната Полша. При това, освен собствените загуби на немския бизнес от санкциите, Берлин получи още и косвен удар от загубите на другите страни от ЕС — общо влошаване на финансово-икономическото положение на Евросъюза съкрати обема на пазара за германските стоки, увеличавайки разходите на Германия по съдържането на "общоевропейския дом".

Балансът на приходите и разходите в германския проект ЕС се промени към по-лошо.

В същото време Полша, губейки от ябълковото ембарго от страна на Русия, активно опитва да спечели от реституцията на изгубената от гражданите ѝ собственост на украинска територия, а също (вече и на официално равнище — в изказването на президента А. Дуда пред полските депутати) акуратно заяви претенциите за възстановяването на източната си територия по състояние на 1 септ. 1939. Характерно е, че довоенната западна граница поляците да преместват в полза на германците не планират.

В крайна сметка, докато Германия с все сили се старае да потуши конфликта около Украйна и да възстанови конструктивното сътрудничество с Русия, Варшава търси конфликта. Помнейки полското безумие образец 1939г., в Берлин не могат да изключват варианта, при който политическите наследници на маршал Ръдз-Смигла ще опитат да вкарат ЕС във война с Русия за Украйна в интерес на САЩ.

Проблема с бежанците разцепи ЕС окончателно

И капката, препълнила чашата, вероятно стана фактическия саботаж на членките на ЕС по приемането на азиатско-африканските мигранти. Саботират всички, но особено активно против германската идея за разпределението на бремето между всички страни от ЕС се сражават Прибалтика и Полша. Понятно е, че на трите лимитрофа, които обикновено обозначават с една дума (тъй като значат прекалено малко в световната политика и заедно и отделно), никой не обръща внимание. Те правят това, криейки се зад гъбра на Полша. Достатъчно е да се притисне Варшава и Остзейските земи моментално ще склонят пред германската мощ.

И именно в този план полския правителствен контрол над пресата и съдилищата рязко съкращават германските средства за въздействие върху ситуацията.

Напомням, че в самата Германия правителствената политика на поощряване на миграцията засега още не е станала причина за масови протести само по две причини.

Първо, мозъците на населението старателно се промиват от либералната преса, лелееща комплекса на вината и заклеймяваща като фашисти всички, които си опитват да поискат от мигрантите минимална законопослушност.

Второ, германската съдебна система е ориентирана към поощряване на бежанците и сурово наказание за всяко антимигрантско действие.

Работата с независимите медии и достатъчно самостоятелната съдебна система даваше на богатия Берлин шанс да формира нужния информационен, а след това и юридически фон в целия ЕС. Контролирайки информационната политика и съдилища, полските десни сили ще ги задействат в противоположната посока.


Имайки предвид, че аналогично сега действа дясното правителство на Унгария, а на опашката, каккто винаги, чакат прибалтийците.  Германия се сблъсква с обединената опозиция на Изт. Европа срещу миграционната ѝ политика. Без да се пречупи Изт. Европа, не може да се надяваш да пречупиш Западна Европа. А ако миграционната политика на Меркел остане само политика на Германия, при вече не прикриван саботаж, а открита опозиция от страна на целия ЕС или значителна негова част, партиите на „голямата коалиция”, чиито шансове на идните избори и без това са проблемни, могат да се сблъскат с най-катастрофалното поражение в историята.

Колебливата политика на Берлин, предполагаща формална поддръжка на санкционната стратегия на Вашингтон с едновременни опити да възстанови отношенията с Русия на основата на минските договорки по Украйна, вече се изчерпа.

Киев категорично отказва да изпълнява задълженията си. Вашингтон настоява на версията, съгласно която реализацията на минските договори трябва да се обезпечи от Русия.

В самия ЕС минимум Унгария, Гърция и Италия все по-активно се обявяват срещу санкциите, а едновременно и против налаганата от Берлин политика на сурови икономии, която тежко удря по икономиките на дадените страни. На изток и юг в Европа се усилват десните, които се обявяват както против финансовата политика на ЕС, така и срещу бежанската политика на Меркел.

Антимиграционната спойка на дясното правителство в Унгария, представящо в ЕС условно проруския вектор, и дясното полско правителство, заемащо твърда проамериканска позиция, свидетелстват за възможната поява в ЕС на широк ситуативен антигермански блок.

По разни причини диктатът на Берлин се оказва неприемлив и за затъналия в дългове юг и за проамериканския изток в ЕС.

Меркел между двата огъня

Меркел в крайна сметка се оказва в позицията на сваления с активната ѝ подкрепа на Янукович, от когото проруската Украйна се отвърна заради пацифистката позиция спрямо майдана, а проамериканската – заради недостатъчната русофобия. В епохата на крайна поляризация опитите да се заеме позицията „ни на вас, ни на тях” пречи и на „нашите и на вашите”.

На русофобските Полша и Прибалтика им е нужно Германия да следва посоката на американската политика без каквито и да е колебания, включително присъединението към прословутия TTIP (трансатлантическото търговско-инвестиционно партньорство), установяващо окончателното доминиране на САЩ в ЕС и понижаващо Германия до нивото на същата Полша (по версията на Варшава това възвишава Полша до нивото на ослабената Германия).

Затъналия в дългове беден юг се нуждае от възстановяване и разширение на търговско-икономическото партньорство с Русия, даващо надежда за възстановяване на икономиката на ЕС и решение на дълговите проблеми. Берлин, в сегашната си позиция, се явява препъни камък и за едните, и за вторите.

Защо е важен съюза на Русия и Германия

Варшава е същото главоболие за Германия в ЕС, както и за Русия в Изт. Европа. При това и в двата случая Полша се осланя на подкрепата на САЩ. Именно затова неотслабващите в последните години опити на Москва да подаде ръка на Берлин (и Париж, който изпитва същите проблеми) през главата на източноевропейския „санитарен кордон” се явяват напълно логични от гледна точка на държавните интереси както на Русия, така и на Германия. А също и интересите за съхраняването на единството в ЕС.

Без съюза с Русия Германия остава самотел дразнител за целия Евросъюз (макар и по различни причини). Още повече, че без съюза с Русия тя надали ще може дори да потисне подкрепяната от САЩ Полша. А ако Варшава устои след като Берлин мобилизира против нея всички свои сили (в това число и на нивото на евробюрокрацията), за германския авторитет в Евросъюза това ще е не по-малко катастрофално, отколкото за американския авторитет в Близкия Изток заради неспособността им да свалят подкрепяния от Русия Асад.

За трети път в историята си Германия и Русия по неумолимата сила на логиката на развитието на политическата ситуация стигат до необходимостта за разрив на източноевропейския "санитарен кордон".

При всички разлики на режимите на кралска Прусия, императорска Германия и нацисткия Рейх, а също императорска и съветска Русия, обективната политическа реалност винаги тласка към едно и също решение на един и същи проблем.

Разликата е само в това, че през XVIII-XX в. въпроса се решаваше с помощта на военно-политическа ликвидация на лимитрофите. Сега по-икономичен, достъпен и ефективен начин е финансово-икономическото потискане и политико-дипломатическата изолация. Обаче при всички случаи е нужно осъзнаване на геополитическата неизбежност на съвместните действия на основата на общността (поне ситуативна) на стратегическите интереси.

Засега германския управляващ елит не осъзнава това. Те все още трескаво се опитват да се задържат на двата стола, един от които САЩ с помощта на Полша почти успяха да дръпнат изпод тях.

 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1672000
Постинги: 933
Коментари: 1344
Гласове: 1077
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031