vz.ru / Взгляд

Ердоган шумно обяви, че е постигнал триумф на преговорите, но реалността сочи друго

На провелата се в Брюксел на 29 ноември първа за последните 11 години съвместна среща ЕС-Турция страните приеха, цитирайки главата на Евросъвета Доналд Туск, „съвместен план на действие, за да се спрат миграционните потоци в Европа”. Това е достатъчно смело, да не кажем прибързано заявление. Защото върху спирането на миграционния поток нито европейските, нито турските политици могат да окажат въздействие. Малко да го намалят те действително могат и всъщност ставаше въпрос именно за това, а не за пълното му „спиране”. 

Договорките на Брюксел и Анкара са част от по-рано изтъкнатата от Евросъюза концепция „да спрем бежанците на далечните граници”. Тази концепция като цяло не би била лоша ако Брюксел харчеше пари за поддръжка на държавните институции в страните, където те бяха разрушени с активните усилия на САЩ и самия ЕС. Но да признаят пълния провал на политиката си, затова избират друг път – отделят пари за страните-транзитьори, за да може те да абсорбират бежанците на собствените си територии. Така 1,8 млрд евро са обещани на африканските страни и 3 млрд на Турция.

С тези пари транзитьорите трябва да организират на своя територия бежански лагери и да не ги пускат по-нататък в Европа. Планът е откровено фантазьорски, защото никакъв стимул да го изпълняват Турция, Етиопия и Еритрея нямат.

Парите те безусловно са готови за вземат. Както и да се отчетат, че са ги усвоили успешно. И даже да предявят пред европейските комисари образцово устроени лагери с палатки и мобилни джамии. Но да прекратят потока бежанци в Европа тези лагери, безусловно, няма да могат.

Премиер-министъра на Турция Ахмет Давутоглу честно призна този факт: „Ние не можем нищо да гарантираме, когато става дума за войната в Сирия, докато там продължават атентатите и бомбардирането. Ние обаче ще работим над подобряването на контрола над границите и ще се борим с трафикантите на имигранти”.

„Ще работим” в превод от чиновнически език във всяка страна от света означава „нищо не можем да направим”. Разбира се Евросъюза ще може навреме да си затвори очите дори ако Турция със сила ще натиква бежанците в тези лагери – както си затваря нарушенията на правата на кюрдите или скорошните арести на журналисти от водещите вестници. Но да натикаш там всички, първо, е невъзможно, второ, не е нужно. Ако Турция с някакво чудо пресече потока бежанци, тогава ще изчезне повода да се искат от европейците допълнителни финансирания за решението на миграционния проблем.

Затова броя мигранти, попадащи в Европа през Турция, вероятно, ще се съкрати (в случай, че страните от ЕС все пак се договорят кой ще плаща на Анкара, защото това решение все още не е прието). Но ще се съкрати точно толкова, че европейската опозиция да няма повод да говори за пълния провал на програмата. А основния поток никъде няма да се дене. 

Ответните обещания на Брюксел също изглеждат доста съмнителни. Туск напомни, че „Турция е ключов стратегически партньор на ЕС, но и кандидат за встъпване в съюза. Взехме решение да започнем преговори по 17-а глава (преговори по влизането на Турция в ЕС) по икономическа и финансова политика”. 

Да цитираме в този случай стария виц, че „Украйна ще стане член на ЕС след Турция, а Турция няма да стане никога” даже е някак неловко. Преговорите за турската евроинтеграция се водят отдавна, но няма никакви предпоставки те някога да завършат с успех. В ЕС не знаят какво да правят с вече съществуващите мигранти и да отваря границите за 77 млн. турци никой не е готов.  

Не особено вероятен е и безвизовият режим за Турция още идната есен. В ситуацията когато заради тероризма редовно възникват инициативи за спирането на шенгенския режим, отмяната на визите за една от ислямските страни е нещо отвъд фантастиката.  

На всичко отгоре съсредоточаването на бежанците на територията на Турция ще даде на европейските политици основателни доводи в полза на невъзможността за безвизови режим.

При това въпросът за рязко усложнилите се руско-турски отношения на срещата не се обсъждаха. Това, общо взето, е логично – темите на разговори бяха предварително планирани и подробно разписани преди атаката срещу руския бомбардировач.

От една страна Ердоган и поддръжниците му сега наистина може да говорят за „триумф” и „подкрепа” от страна на Европа. Но от друга страна отсъствието на европейска реакция спрямо това най-сериозно за последните 100 години влошаване на отношенията между Русия и Турция още един път свидетелства , че Брюксел оставя Анкара сама да се оправя с възникналите проблеми. Очакваната подкрепа от ЕС Турция не получи и няма да получи.  

По такъв начин може да се констатира, че за пръв път от 11 години турско-европейската среща фактически се провали. Страните дадоха една на друга очевидно неизпълними обещания и се разотидоха. „Триумфът” не се получи.