"Ако виждате високо ниво на професионализъм и пилотско майсторство, а също точност на огъня, воден от хеликоптера, тогава няма съмнение, че това са руски пилоти. Сирийците така не могат" – Кристофър Хармър, ветеран от ВМС на САЩ.
Преди няколко седмици в интернет популярност набра едно клипче, снимано от ислямистите, на което се вижда как двойка бойни хеликоптери Ми-24 обработват позициите на ИД (видеото е под текста).
Именно за тази машина ще стане въпрос тук.

Ми-24

Макар че първоначално се говореше, че хеликоптерите ще участват само в патрулирането около базата в Латакия, по клиповете в интернет става ясно, че част от "двайсет и четворките" също така оказват непосредствена въздушна поддръжка на сирийските правителствени войски. На практика точно този род дейности, за които е и бил проектиран първоначално. 
Хеликоптерът, по-точно най-ранната му модификация, постъпва на служба още през 1971. Своеобразен тласък за появата му дава опитът на Щатите във Виетнам през 60-те години, където активно бива използван този тип летателна техника. Ми-24 отчасти може да се нарече аналог на американския АН-1 Кобра, появил се в средата на 1960-те години и все още активно използван от щатската авиация. Така че възрастта тук очевидно не играе особено значение.
Навярно най-отличителната черта на "Крокодила", както често наричат машината заради профила ѝ (американците пък условно го кръщават Hind – "кошута"), е формата на фанарите, която първоначално представлява една обща остъклена кабина (спечелила си прякора "верандата"), но впоследствие от тази конструкция се отказват и серийните модели придобиват сдвоена кабина, като мястото на пилота е изнесено зад щурмана и повдигнато над него за по-добра видимост. Предните стъкла и в двата случая са бронирани, усилени частично са и корпуса и седалките (бойният опит в Афганистан кара конструкторите допълнително да доработят бронирането на кабината).


Руски Ми-24 патрулира над базата в Хмеймим, Сирия / снимка: агенция ТАСС
Освен самата машина с годините се развива и въоръжението ѝ, което на първия етап е доста оскъдно и отстъпва на самия хеликоптер, но с годините постепенно наваксва изоставането, естествено и възприемайки опита на множеството военни конфликти по целия свят, в които участва Ми-24.
Разните експерти спорят коя версия (и колко точно броя) е задействана в Сирия, тъй като руското МО не съобщава точни данни по този въпрос. Едни казват, че това е Ми-24П, най-масовата версия в руската армия, а другите – че това е Ми-24ВМ, версията с най-съвременно оборудване.
От оригинала Ми-24ВМ е наследил само външната обвивка, а електронният пълнеж, навигацията, както и управляемите ракети (композитният му винт пък е взет от Ми-28) са съвсем нови и позволяват на хеликоптера да изпълнява задачите си денонощно, във всички атмосферни условия.
Основното му въоръжение включва двуцевното 23-мм автоматично оръдие и различен тип управляеми/неуправляеми ракети и бомби, прикрепяни към пилоните върху страничните крила, даващи също и допълнителна подемна сила на машината. Общо на външните пилони може да се носи до два тона полезен товар.
Машината е снабдена и с десантен отсек, който може да побере до 8 души, но по опита в Афганистан през 1980-те се оказва, че пилотите вместо усиление от картечари в отсека предпочитат да носят допълнително въоръжение или гориво.
Много разговори има за това, че в ръцете на ислямистите в Сирия може да попаднат преносими зенитни комплекси "Стингер" и "Игла" (касателно "иглите", в пресата се говори, че терористите се опитват да ги закупят в Украйна), но между другото руските пилоти казват, че по тях вече се използват такива ракети, засега не в много големи количества и без успех. Второ, това оръжие не е чак толкова ефективно, пък и таванът му на действие е 3500-4000 метра, също така за свалянето на една машина в реални условия често се налага да се правят по няколко десетки изстрела, а очевидно ИДИЛ не разполагат с такива излишъци (поне засега).
Конкретно за Ми-24 и афганския му опит от 1980-те се оказва, че по-опасни за него са не ПЗРК, а зенитните оръдия и картечници поради това, че машината е предназначена да действа на ниска височина. Въпреки това бойните загуби на хеликоптера в Афганистан не са критични и действията му там са изключително ефективни, естествено благодарение и на майсторството на руските пилоти. което превръща Ми-24 в истинско проклятие за муджахидините.
Един случай в афганските планини е показателен – след като пилотът на хеликоптера израсходва напълно боекомплекта си, той не напуска бойното поле, а продължава да хвърчи над главите на шашардисаните талибани, имитирайки атаки, с което печели време и позволява на попадналата в засада рота да се измъкне.
Ми-24, освен че е един от най-масовите бойни хеликоптери и продължава да се произвежда и разпространява по света, е притежател и на своеобразен рекорд – той е първият хеликоптер успял във въздушен двубой да свали с ракета "въздух-въздух" изтребител. 
             

Колега извини ме, но да ми изтрият този постинг от заглавието...
Остави /допусни/ този коментар, моля!
Да видим каква ще е неговата Съдба!

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
Георги Стоименов

Погледнах постинга ти, но честно казано не разбрах за какво става въпрос там. Има и някакъв музикален клип, но не разбирам каква е връзката с мен или моята хеликоптерна статия.