И отново по повод това, че уж Москва снабдява опълченците (сепарюгите) с всякакво оръжие, танкове, буряти и т.н. Кой знае, може и да ги снабдява с нещо, но засега никой не е виждал това нещо.
Именно по повод тези митове и легенди искам да цитирам кратък откъс от разказа на един участник на събитията в Донбас. Самият разка е интересен и от литературна гледна точка, така че ако владеете руски може да прочетете целия текст тук: http://regnum.ru/news/polit/1942503.html
А ето и самия доста показателен откъс. Естествено, в някои отделни подразделения е малко по-добре, но като цяло картината е следната:

Веднъж ръководството на една арктическа експедиция, която нямала пари, публикувало обява: „Работа в екстремни условия. Ниско заплащане. Рискът е реален”. Телефонът направо прегрял от желаещи. Ето и при нас е някак така. Заповядайте, тук е пълен г*з. Оръжие за всички не стига, много от оръжието е старо, не винаги в изправно състояние. На мен ми се падна АК с разбита мушка, тоест точната стрелба с него е невъзможна. РПГ-22 стрелят през един. Т. е. за да стрелнеш с гранатомета един път, трябва да носиш два, а най-добре три, защото втория също може да не стрелне. Снабдяването зависи от това кой как е успял да се уреди. Седя в гаража, ям краставички. Идва „Дядо”-то и казва: „Намерих си нови кубинки, а чорапи нямам.” „Аз – казвам – тъкмо изпрах моите, ето ги там висят всичките пет, вземи си два”.