Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
12.07.2015 15:08 - Как Гърция стигна до такова положение
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 2735 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Примката на ЕЦБ около Гърция: Как централните банки яхнаха правителствата

Елън Браун, 10/03/2015

Помните ли когато скандалната Голдман Закс отправи доста неприкрита заплаха по адрес на гръцкия парламент през декември, предупреждавайки ги, че ако не изберат премиер, подкрепящ мерките за строги икономии, рискуват техните банки да не получат ликвидност от централната? (Вижте статията от 6 януари тук). Изглежда Европейската Централна Банка (оглавявана от Марио Драги, бивш управителен директор на Голдман Закс Интернейшънъл) потвърждава тази заплаха.

Седмица след като кандидатът от лявата партия Сириза Алексис Ципрас даде премиерска клетва, ЕЦБ обявиха, че повече няма да приемат гръцки държавни облигации и гарантирани от държавата дългови обезателства като гаранция по заемите от централната банка към гръцките банки. Банките бяха ограничени до правото да получават ликвидност от централната банка през механизма “Извънредно съдействие по ликвидността” (ELA), което предполага високи лихвени ставки и може да бъде прекратено по желание на ЕЦБ.

В интервю публикувано в германското издание Der Spiegel на 6 март, Aлексис Ципрас каза, че ЕЦБ „стягат примка около врата на Гърция”. Ако ЕЦБ продължи с грубата тактика, той предупреди: „ще се върнем към трилъра, който видяхме преди февруари” (намеквайки за борсовия хаос, който придружаваше преговорите, предшествали окончателното одобрение на 4-месечното удължаване на спасителния план).

Примката около врата на Гърция се състоят в следното: ЕЦБ няма да приема гръцки облигации като гаранция по ликвидността на централната банка, от която се нуждаят всички банки, докато Сириза не приеме изключително строгата програма за орязване на разходите, налагана от Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ). Това означава разпродаването на публичните активи (вкл. Пристанища, летища, електрически и петролни компании), орязването на заплати и пенсии, драстичен ръст на данъци и спирането на социални услуги, в същото време създавайки специални фондове за спасяването на банковата система.

Това е тактика на изнудване в мафиотски стил, която връзва ръцете на цели икономики, карайки ги да изплащат дългове към чужди банки – дългове, които трябва да се изплащат с труда, активите и поминъка на хората, които не са виновни за натрупването им.

Игра на нерви с парите на Народа

Гърция не е първата, която чувства удушаващата примка на шията си. Както отбелязва The Economist, през 2013 ЕЦБ обяви, че ще отреже извънредното кредитно съдействие за кипърските банки в рамките на няколко дни, в случай че правителството не приеме условията за получаване на спасителния пакет. Подобни заплахи бяха използвани, за да бъде получено съгласието на ирландското правителство през 2010г.

По същия начин, посочва The Economist, „растящата зависимост на гръцките банки от ЕLA прави правителството абсолютно безпомощно пред ЕЦБ в опитите му да предоговори спасителните условия”.

Mark Weisbrot коментира пред Huffington Post:

Трябва да сме напълно наясно какво значи това. Действията на ЕЦБ бяха напълно ненужни…. Това много прилича на преднамерен опит да подкопае новото правителство.

. . . ЕЦБ можеше… да стабилизира гръцките бонови дивиденти на ниско равнище, но вместо това тя избра… обратната крайност – казвам именно крайност – да вземе на прицел банковите депозити, да мине като танк през гръцката стокова борса и да оскъпи кредитирането за Гърция.

Weisbrot забелязва, че Тройката натикала еврозоната поне за още две години в ненужна рецесия през 2011, тъй като „те планирали подобна игра на нерви… ЕЦБ преднамерено позволи на тези борсови играчи да създадат реална криза за еврото, за да накарат правителствата на Испания, Италия, Гърция, Португалия и Ирландия да направят отстъпки”.

Турникетът върху ликвидността на Централните банки

Не само гръцките, но всички банки зависят от ликвидността на централната банка, тъй като те всички са технически неплатежоспособни. Те всички дават назаем пари, които те нямат. Те разчитат на това, че могат да заемат пари от други банки, валутния пазар или централната банка, за да могат да осчетоводят баланса си. Централната банка (която има правото да печата пари) е главната опора в тази далавера. Ако този източник на ликвидност се изчерпа, банките падат. 

В Еврозоната националните централни банки на страните членки отстъпиха тази критична кредитна сила на Европейската Централна Банка. А ЕЦБ, като щатския Федерален Резерв, марширува по команда от големите международни банки, вместо да следва демократичната воля на хората.

За да избегнем всякакви съмнения, нека да разгледаме декемврийския меморандум на Голдман към гръцкия парламент, препечатан от Zerohedge. Наречен “From GRecovery to GRelapse,” („От Възстановяване към Повторение на болестта”) той предупреждава:

В това се състои главния риск за Гърция. Икономиката се нуждае от единствения заемодател последна надежда за банковата система, за да поддържа достатъчна ликвидност. И не просто защото банките може да изискат ресурси, които да спомогнат за намаляването на бъдещите рискове, свързани с рефинансирането на суверена. Но и защото банките зависят от правителствени или от гарантирани от правителството ценни книжа, за да поддържат сегашните нива на ликвидност константни. В случай на тежък сблъсък между гръцкото правителство и международните кредитори, прекъсването на снабдяването с ликвидност на гръцките банки от страна на ЕЦБ може потенциално да доведе до удължена „банкова ваканция” по кипърски сценарий”.

А при това положение борсовите страхове по повод риска от потенциално напускане на еврозоната биха могли да нараснат.

Защо да се налага ЕЦБ да „прекъсва обезпечаването с ликвидност” само защото има „сблъсък с международните кредитори”? Както отбелязва Марк Уейсброт, това е напълно ненужен ход. Централната банка може да включва или изключва кредитния лост когато си поиска. Всяка страна, която се съпротивлява на програмата на строги икономии на Тройката, може да открие, че банките ѝ са били отрязани от тази жизненоважна ликвидност, защото правителството и банките повече не са смятани за „добри кредитни рискове”. И това изобличаваща присъда се превръща в самоизпълняващо се пророчество, както е в случая с Гърция.

“Глазурата на тортата”

Все едно сипвайки сол в раната, набъбващия гръцки дълг бе образуван, за да спаси същите тези международни банки, на които са длъжни в най-голяма степен гърците. Още по-лошо е това, че тези банки изкупиха дълга с евтини заеми от ЕЦБ! Пепе Ескобар пише:

Тройката поднесе на Гърция истински икономически рекет…. На практика гръцкия публичен дълг премина от частни в държавни ръце, когато ЕЦБ и МВФ „спасиха” частните (немски, френски, испански) банки. Дългът, естествено, се разду като балон. Тройката се намеси не за да спасява Гърция, а за да спаси частния банков сектор.

ЕЦБ изхарчи цяло състояние, за да изкупи публичния дълг от частните банки, тъй като ЕЦБ не можеше да купи дълга директно от гръцката държава. Номерът се състои в това, че частните банки намериха парите, нужни за закупуването на гръцкия публичен дълг именно от… ЕЦБ, печелейки от предоставените им ултра-"приятелски" лихвени ставки. Това е истински грабеж. И именно крадците са тези, които определят правилата на играта през цялото време.

Това ни връща обратно на ролята на Голдман Закс (наречена от Мат Таиби „Октопода-Вампир”), които „помогнаха” на Гърция да влезе в Еврозоната с помощта на изключително спорна деривативна схема, включваща валутен обмен с изкуствено завишени обменни ставки, целящи да скрият гръцкия дълг.

Голдман след това обърнаха курса и хеджираха залозите си, скъсявайки гръцкия дълг.

Очаквано тези деривативни маневри излязоха през носа на по-неопитния от двамата играчи. Заемът в размер на 2,8млрд. евро за Гърция през 2001г. впоследствие се превърна в 5.1 милиарда евро дълг към 2005г.

Въпреки това дългово бреме през 2006г. Гърция оставаше в рамките на изискването за 3% праг на бюджетния дефицит на ЕЦБ. Със сериозни проблеми тя се сблъска едва след банковата криза от 2008. В края на 2009 Голдман Закс се присъедини към грубите игри с гръцкия дълг, започнати от големите хедж фондове, целящи да окажат продажбен натиск върху еврото, принуждавайки Гърция да приеме мерките за финансово спасение и строги икономии, които в крайна сметка разрушиха икономиката ѝ.

Ambrose Evans-Pritchard писа в британското издание Telegraph на 2 март:

Сириза отдавна настоява, че дългът [този след 2009-а] на страната е незаконен, подозирайки, че ЕЦБ изкупи гръцките облигации през 2010 с цел да спаси европейската банкова система и да предотврати епидемия в период, в който еврозоната нямаше финансова защитна стена, а не с цел да помогне на Гърция.

Г-н Варуфакис (новоназначеният гръцки финансов министър) заяви, че крайната цел било да се избегне гръцкия дефолт на частните кредитори, който би довел до големи орязвания за чуждите банки в случай, че ситуацията била оставена да върви в нормална посока, намалявайки гръцкото дългово бреме до управляемо равнище. Вместо това европейските власти предприели серия стъпки за избягване на този катарзис, в крайна сметка натрапвайки на гръцките данъкоплатци пакет кредити в размер на 245 млрд. евро и изстрелвайки публичния дълг до 182% от БВП.

Недъзите на централната банкова система

Пепе Ескобар заключва:

Пазете се от Господарите на Вселената, раздаващи усмивки. Драги и… палячовците от ЕЦБ могат да раздадат усмивки на цялата планета, но те за пореден път ясно демонстрират колко зловредна е системата на централното банкиране, превърнала се в смъртен враг на демокрацията.

Националните централни банки повече не са инструменти на правителствата, работещи в полза на хората. Правителствата се превърнаха в инструменти на системата на глобалното централно банкиране, обслужваща интересите на гигантите сред международните финансови институции. Тези „прекалено големи, за да фалират” мастодонти трябва да бъдат спасявани за сметка на местните банки, вложителите им и местните икономики като цяло.

Как да се избяга от пипалата на тази вредоносна, подобна на октопод банкова йерархия?

За страни с малко повече пространство за маневри от Гърция единият вариант е да бъдат изтеглени публичните и частни депозити и да се вложат в обществени банки. Мега-банките са смятани за прекалено големи, за да фалират, само защото парите на хората са обвързани с тях. Те можеха да бъдат оставени да фалират, ако публичните пари не бяха подложени на риск.

Германската SBFIC (Savings Banks Foundation for International Cooperation) предложи по отношение на Гърция пилотен проект по модела Sparkassen. Предлагат се и други варианти освен този, което ще стане тема на друга статия.




Гласувай:
3



1. 1997 - Като знаем за другите
12.07.2015 17:47
Кога ще научим за нашите? Кога ще станат ясни истинските причини за 1997 и сегашния грамаден заем?
Извод: Ние сме на същата бесилка.
цитирай
2. worldissue - Всички живеем по един и същи икон...
12.07.2015 20:58
Всички живеем по един и същи икономически модел, така че евро-бесилката е доста голяма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214022
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031