Вчера, прескачайки по каналите, случайно мернах откъс от Шоуто на Слави и в частност репортажа на Иван Кулеков от Македония, което ме подтикна към някои размисли.
В самия репортаж и реакциите на най-агресивните местни жители (за които българите бяха цигани и татари, а сърбите "братя" – мда, ето ги последствията от вредното влияние на сръбската пропаганда) не видях нищо ново, което да ме учуди, но пък веднага се сетих за една друга страна, която има сходни национални противоречия.
И тази страна е – да – Украйна. Въпреки че всяка от двете страни има своя историческа специфика, която трябва да се разглежда индивидуално, може да се изброят няколко общи черти:

– границите и на двете държави са начертани в резултат на геополитически компромиси и договорки, в които самите страни не участват.
– и двете страни се опитват да създадат нация, пренаписвайки и нагаждайки историческите факти. В случая на Украйна, за да се случи това, е необходимо от историята да се изхвърли общото минало с Русия, а в македонския пример – да се изхвърли България. И в двата случая това абсолютно противоречи и на историята и на здравия разум.
– и в двата случая патриотизмът прелива в краен национализъм (именно поради изкуствеността и слабостта на насажданата "национална идея"), на когото е нужен външен враг и виновник за всички проблеми. И отново – в украинския случай това е Русия, а  в македонския – българите.
– и двата примера показват, че флагът, името и граничната бразда не са достатъчни за създаването на единна и сплотена нация. Въпреки че идеята на тези абстрактни образи е именно обединението чрез общи символи, същите тези общи символи дискриминират част от обществото (в македонския пример това са българите, в украинския – досещате се кой)
– и в двата случая това заиграване с историята и насаждане на изкуствена идеология не води до нищо добро. В Украйна последствията са изключително тежки, вече доведоха до гражданска война, а в перспектива заплашват да доведат до пълно разпадане на страната. В Македония перспективите също не са розови, особено след като в последно време Вашингтон започна да разиграва албанската карта.

А как в тези условия, касателно Македония и българите там, действа българското правителство? Ами никак. То няма нито твърдост, нито решителност, нито стратегия. То не се справя с проблемите вътре в България, а какво остава за сънардониците ни в чужбина?