По обед, докато виеше сирената в памет на Ботев и загиналите за свободата на многострадалната ни родина, наблюдавах през прозореца реакцията на минувачите. Едни явно разбраха защо се чува сирената и реагираха подобаващо, други не се сетиха (или просто не знаеха) и си продължиха нататък. Общо взето същата картинка като всяка година. Но не това ми направи най-голяма впечатление.
Направи ми впечатление начина, по който се отнесоха към събитието електронните медии или поне тези, които разгледах. 
Някакво особено внимание към тази дата нямаше, сред главните новини тя не се забелязваше и трябваше специално да я потърся, все едно 2 юни си е най-обикновена дата в календара, скучен делник. Все едно сирени вият всеки ден, а Ботев е някоя звездичка от светската хроника, към която папараците отдавна са загубили интерес.
Иначе на първа страница винаги се намира място за черна хроника, политика и светски новини. Толкова негативна информация се излива върху читателите (и ТВ-зрителите), че се чудя как им издържа психиката.
Естествено, че в обществото ще цари черногледство и разочарование след като постоянно го зомбират с отрицателна информация. При липса на добро пример става лошото.
Но пък не значи, че положителни примери няма или те не могат да се намерят. Всяка епоха ражда своите гении и злодеи, нашето не е изключение.
Нима Ботев не заслужава централно място в новините? Нима саможертвата му и саможертвата на хиляди други българи е загубила актуалността и ценността си? Нима няма нужда бъдещите поколения да помнят каква тежка цена заплащат прадедите им, за да станат народ, а не да си останат рая? Свобода се губи лесно, но после е много трудно да си я върнеш. Понякога дори е невъзможно.
Недопустимо е да се казва и че Ботев и четата му загиват безсмислено (и такива коментари срещам из нета). Та нали ние днес живеем именно в България? Именно за това се борят те, за да я има България на картата, а не тя да си остава под гнета на турците като провинция в Османската империя. И нея я има.
Да, проблеми има много, България днес преживява един от най-тежките си исторически периоди, но сегашните трудности по никакъв начин не омаловажават делото на предците ни. Наша отговорност е да решаваме нашите си проблеми, породени от самите нас. Ботев, Левски и останалите отдавна направиха всичко това, което се иска от тях, сега е наш ред.
От нас също така зависи наследниците ни да помнят защо на 2 юни вие сирената на гражданска защита и че нищо не им пречи да постоят неподвижно две минути и да почетат паметта на прадедите си.
Иначе сирената няма да има кой да я включи... и кой да я чуе.      

Естествено, че има и простаци, за които тези 2 минути са най-важните в живота и продължават нагло да крачат, въпреки че виждат другите спрели хора и коли.

Бях наскоро в Пантеона в Русе, където са тленните останки на редица наши бележити българи, а също и на неизвестни четници, опълченици и т.н. Просълзих се, докато бях там, даже и сега като пиша. Затова не мога да проумея как някои хора дори и за тези две минути не се позамислят малко за тях и не им отдадат почит. Възмутителна простотия!

страната ни НИКОГА не е била по- добре, а българите НИКОГА не са били по- богати.