Всъщност въпросът в заглавието е доста риторичен, поради което можех да съкратя отговора до една единствена дума и така да завърша постинга. Но една дума няма да ми е достатъчна, затова малко ще се поразгърна.
Първо, когато говорим за Минск-1 и Минск-2, трябва да имаме предвид каква бе целта на тези споразумения. Окончателен мир? Не. Основната цел – и в двата случая – бе да се спре настъплението на опълченците (някои предпочитат определенията "сепаратисти" и "терористи"), което да позволи на укроармията да се измъкне от поредния "котел" и да си поеме въздух, а не мирът и прекратяването на разрушаването на Донбас и унищожението на жителите му.
Ситуацията на т. нар. "линия на разграничаването" в последните дни сериозно се изостри – укроартилерията постепенно се активизира и нанася всекидневно удари по позициите на опълченците, предградията на Донецк, района на бившето летище край града, както и печално известното село Широкино, което се намира недалеч от Мариупол. В силно разрушеното село, между другото, продължават да живеят мирни жители, принудени да се крият в мазетата си (показателно е, че никой от тях не вярва в теорията, че "опълченците се самообстрелват"). Имаше и няколко атаки с използването на танкове, но засега позиционно няма сериозни промени. Засега...
Същевременно на донецкото направление се разгръща усилена групировка на ВСУ, въпросът е само кога този жълто-син юмрук ще нанесе удара си. Укросилите през последните месеци провеждаха активно прегрупиране, възстановяване на силите, замяна и обучение на личния състав, тоест активно се готвят за възобновяване на бойните действия, очевидно, без значение ще има ли мирни преговори и какъв ще е резултатът им. Киев залага на войната и не смята да променя залозите.
Като говорим за обучение, Украйна все повече се насища с чуждестранни натовски инструктори и военни, чийто статус не е съвсем ясен – дали те са само инструктори или някаква част от тях взима активно участие в бойните действия (и нямам предвид само отделните доброволци и търсачи на силни усещания).
В тази връзка хакерската група "КиберБеркут" тези дни пусна нова порция документи, в един от тях са изброени имената на поредната многонационална делегация военни съветници, които ще подготвят украинската армия (от същите документи става ясно, че украинското командване замисля въоръжени провокации срещу опълченците):

       

Към всичко това трябва да прибавим и факта, че досега Киев не изпълни нито едно от условията в "Минск-2". Нито отведе тежкото си въоръжение (на всичкото отгоре укроартилерията не млъква нито за ден), нито свали икономическата блокада над Донбас, нито реформира конституцията. По-точно те я реформират, но не в посока федерализация, а в посока усилване на президентската власт.
Що се отнася до населението на Донбас, Киев отдавна е забравил за него. Да, те постоянно пропагандират, че Украйна ще остане неделима, че страната е единна. Но тази демагогия е предназначена за населението в Западните и Централните региони и псевдопатриотите, за какво единство можем да говорим след като се води гражданска война?! Нали единството значи, че всички са заедно, гледат в една посока? Не и в Украйна. В Киев говорят за цялостност на страната, но в смисъл че Донбас трябва просто да е в границите на Украйна, без значение какво мислят и искат жителите на региона, който всекидневно бива разрушаван от укроартилерията. Никой особено не жали мирното население, страдащо от тези бомбардировки. Отнасят се към тях все едно са в някаква паралелна вселена, все едно тези хора само виртуални картинки от ТВ екрана. Тогава за какво единство на нацията можем да говорим?
Жителите на Донецк и Луганск отдавна са отписани от новите киевски власти, които без преувеличение заслужават да бъдат наричани фашистки заради всичките престъпления, които вършат. Намерение да възстановяват разрушеното от армията (вече изчисляващо се в милиарди долари) Порошенко и компания нямат. Макар че дори да бяха отделени някакви пари, те моментално щяха да бъдат откраднати. Корупцията там е по-голяма дори от нашата.
Разрушаването и разоряването на региона се вписва идеално в стратегията, която налагат Щатите – главния покровител на киевската власт. Тази стратегия най-общо предполага създаването на гнездо на постоянен хаос край руските граници с перспективата този хаос да бъде пренесен и в самата Русия. Основният поток бежанци се насочва именно към Русия, тя постоянно изпраща хуманитарна помощ, без която положението в ЛНР и ДНР щеше да е съвсем безнадежно. Това естествено отнема ресурси и замисълът на вашингтонските стратези е конфликтът да продължава да поглъща все повече ресурси, което съответно да забавя развитието и икономическия растеж на северната страна.
Подобна стратегия е много изгодна за Вашингтон, но много неизгодна за Москва, която съвсем не е заинтересована в продължаването на конфликта в Изт. Украйна, макар пропагандата да представя нещата именно така. Най-голям губещ в тази ситуация естествено е самата Украйна, на която се отрежда ролята на едноразов инструмент на щатската геополитика. Порошенко не може да не осъзнава това, но имайки предвид, че той, както и колегите му, се готви да прекара старините си в благополучната чужбина, укропрезидентът е готов да следва самоубийствените инструкции на задокеанските си ментори докрай. Въпросът е дали ще успее невредим да напусне татковината след края на управлението си. И дали ще изкара цял мандат.
Дали и кога ще се възобновят бойните действия, ще има ли пролетно-лятна кампания засега е трудно да се каже (подобни спорове и прогнози имаше и след Минск-1, но и тогава събитията изпревариха прогнозите), но маневрите на укроармията говорят в полза на това, че по-скоро лятна кампания ще има. Но за това ще е нужен някакъв сериозен повод, например паднал самолет или взривен автобус. Порошенко и службите му вече доказаха, че не се гнусят от подобни мръсни номера. Ако е нужен повод, повод ще се намери лесно.
А САЩ, ЕС, Германия? Те все едно не забелязват, че марионетките им в Киев правят всичко възможно мирът да се провали. САЩ продължават да разказват приказки за демокрацията, а ЕС най-много да измрънка, че Киев е редно да внимава повече. Политкоректността е на първо място!
Ще завърша постинга с един дребен детайл, който красноречиво демонстрира доколко е "единна" Украйна, макар това да не е единствения подобен пример.
В последно време някои от укросолдатите украсяват униформите си с нашивки "робовладелец". Не е трудно да се досетим, че като "роби" те възприемат жителите на Донбас, които между другото са техни сънародници (все още).

Още размишления в следващия постинг...                   

БЕЗГРАНИЧНА
worldissue