Eрнст Волф
Global Research, 17/02/2015

На 12 февруари Кристин Лагард, управителният директор на Международния Валутен Фонд, съобщи, че МВФ е постигнал съгласие с украинското правителство относно нова програма за икономически реформи. Заявлението на Лагард, направено в Брюксел, бе направено минути след завършването на мирните преговори между главите на немското, френското, руското и украинското правителства в Минск, Беларус. Това времево съвпадение не бе случайност. Вашингтон не бе участник в преговорите и реагира като изпрати най-силните си финансови организации на предната линия, за да даде ясно послание на света: че САЩ няма да ослабят хватката, в която удържат Украйна, ако не с оръжие то поне икономически и финансово.

Мнението на г-жа Лагард, че програмата „ще подкрепи незабавната икономическа стабилизация“ и ще стане „повратна точка за Украйна” са толкова далеч от истината, колкото и картинката, рисувана от медиите, която представя МВФ като организация, помагаща на затъващите страни да оцелеят във времена на трудности. Нито цент от тези заеми ще достигне до украинските работници. Вместо това парите ще бъдат използвани, за да подпрат правителството на Яценюк, което е напълно подчинено на щатските интереси, позволявайки да се обслужат дълговете, натрупани от техните предшественици след финансовата криза от 2008-ма, да покрият по-голямата част от военните разходи, достигащи около 250 милиона долара месечно, които финансират продължението на войната срещу собственото население, а също така тези пари ще запушат поне част от дупките в държавния бюджет, предизвикани от продължаващото влошаване на икономиката на страната.

Заемите ще се основават на условията на икономическа програма за Украйна за периода 2015-2020, приета от парламента в Киев през декември 2014 и обвързана със сурови условия, посочени в писмо за намерение, подписано от Премиера Яценюк и президента Порошенко през август 2014. Някои от мерките вече бяха приложени, други предстои да влязат в сила. Сред мерките, които вече са в сила, са режима на гъвкав обменен курс, който не само доведе до 67%-на девалвация на гривната, понижаването на средната месечна заплата на украинските работници до под 60$, но също отвори и вратите за международните валутни спекуланти, които вече успяха да спечелят милиони, трупайки дългове в гривни и изплащайки ги в евро и долари.

Нивото на инфлация, достигаща 25% през 2014 и според очакванията на път да се повиши още повече през 2015, и скока на цените на газа с 50% през май 2014 направиха оцеляването почти невъзможно за най-бедните 20% от населението, които още през 2013 се намираха под нивото на бедност. Сред предстоящите мерки е съкращението на 10% от държавните служители, както и частичната приватизация на здравеопазването и образованието. Пенсионната възраст за жените се планира да се повиши с 10 години, за мъжете с 5 години, повечето социални придобивки на пенсионерите ще бъдат отменени, фармацевтичният пазар ще бъде освободен от ограничения. Пенсиите ще бъдат замразени, учениците и пациентите в болниците ще останат без безплатни обеди. Обезщетенията за пострадалите от чернобилската авария приз 1986 ще бъдат орязани, а границите на официално определената за непригодна за живот поради облъчване зона ще бъде ревизирана. Минималната месечна заплата ще остане 1218 гривни (46 долара според сегашния курс) поне до ноември 2015.

Никоя от тези мерки няма да послужи за „подобряването на жизнения стандарт на украинците”, както цинично предрече г-жа Лагард. Нито ще възстановят „твърдия растеж” на икономиката, която се намира на ръба на разрухата, и с банка, чиито валутни резерви са едва 6 милиарда долара и неспособна да акумулира нови средства на чуждите обменни борси. Обаче същите мерки ще допринесат за засилването на страданията на украинците, ще задълбочат социалното неравенство в страна, която и без това вече е раздирана от кървава гражданска война, и ще доведе до пълното ѝ разпадане, подхранвайки сепаратистките движения, съответно създавайки отлични условия за бъдещо насилие и отчаяние.

В преследването на тази цел МВФ напълно следва линията на геополитическите стратегии, преследвани от Уол Стрийт и правителството във Вашингтон. И двете имат сериозни проблеми, САЩ бидейки разкъсвани от все по-усилващо се социално неравенство, заплашващо да избухне в масово социално недоволство, при което управниците им тънат в дългове и губят контрола над световната финансова система. Доминирали на световните пазари в продължение на седем десетилетия Щатите са изправени пред икономически спад и смяна на центровете на глобална сила, приближаващи окончанието на ерата на щатския долар като световна резервна валута и предвещаващи края на ролята на САЩ като световна суперсила.

В безразсъден опит да спрат този безвъзвратен процес, Уол Стрийт и Белия дом водят изключително агресивна кампания срещу Русия и Китай, които посмяха да сключат енергийна сделка извън рамките на нефтодолара и които според опасенията на САЩ подготвят нова, вероятно подкрепена със злато, валута, способна да замени щатския долар като световна резервна валута. За да попречат на това и за да получат контрола над обширните природни ресурси на Русия, обещаващи огромна доходност, Уол Стрийт и Белия дом се придържат към стратегията за смяна на режима в Москва, прилагайки всички усилия да заменят руското правителство с такова, което би се подчинило на щатските интереси по примера на украинския премиер Яценюк и инвестиционните банкери, които дружат с него в Киев. Един от начините това да се получи е интеграцията на Украйна в НАТО с цел да се усили военната заплаха срещу Русия. Обаче – тъй като ЕС – и в частност Германия – не изглежда да желаят да се присъединят към открита война срещу Русия (не от хуманитарни съображения, а заради зависимостта им от руските газ и нефт и очакванията им за поява на нов монетарен световен ред, който повече няма да бъде доминиран от САЩ) и тъй като мнозинството американци, въпреки мощната медийна кампания за демонизация на В. Путин, не желаят да подкрепят война, която би могла да струва повече пари и животи от която и да е война в миналото, напълно способна да премине в ядрена катастрофа, щатското правителство и МВФ си поставят като главна цел в Украйна задълбочаването и усилването на вече съществуващите икономически, социални и икономически конфликти. По такъв начин те се надяват да въвлекат Владимир Путин в продължителна и скъпа война, която би ослабила позициите му в собствената му родина и, евентуално, би положила пътя към установяването на нова власт в Москва.

Гледайки на Украйна като на част от сегашната геополитическа борба, човек би могъл да види, че новите заеми на МВФ за Украйна, обявени от Кристин Лагард, са всичко друго, но не и „повратна точка”, сочеща стабилизирането на страната. Заемите ще доведат до неописуемо човешко страдание и ще допринесат за кръвопролитието, които г-жа Лагард и МВФ са толкова свикнали да оставят зад гърба си след всяка интервенция, повод за която служи „помагането” на държави, които изпитват сериозни трудности.