Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2015 16:35 - Отчаяно отстъпление или организирано изтегляне?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 4630 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дебалцевския "котел" се свари. По някои данни в района остават още около 500 обкръжени укросолдати. Това е второто тежко и унизително поражение, което понасят ВСУ в рамките на половин година (първото, без да броим боевете за граничните пунктове, беше в Иловайск през август; загубите там бяха толкова тежки, че Киев отказва да ги коментира). Но имайки предвид бездарното управление на укровойските, неадекватната тактика и цялостния хаос, който цари в редовете им, този провал беше закономерен. 
Порошенко обаче не само пак си направи пиар, пристигайки в Артьомовск (градче на север от Дебалцево, където се преместиха повечето украински части, успели да се измъкнат от "котела"), но и намери доста оригинален начин да превърне поражението в "победа". 
Първо, той продължи да твърди, че Дебалцево не е било обкръжено, че това не бил котел, а плацдарм за бъдещо настъпление. Второ, укросилите не били отстъпили, а се "изтеглили" според предварително начертан план от командването. Трето, така те успели да "засрамят" Русия (?). Четвърто, шоколадовият олигарх твърди, че се е евакуирала 80% от цялата групировка и загубите са има-няма десетина убити.
Е, още докато котелът се "вареше" украинските фейсбук-пълководци биеха тревога и настояваха президента да прати подкрепления и да вдигне авиацията (макар след като загубиха почти целия си боен парк лятото, украинските ВВС практически престанаха да изпълняват бойни полети), за да деблокират Дебалцево и да се спре настъплението на опълченците. Хвърчаха взаимни обвинения, обвиняваха генералитета в бездействие и предателство. Киев пък продължаваше да твърди, че обкръжение няма и всичко е наред (също така киевската власт не предоставя данни за точната бройка на дебалцевската групировка). 
Постоянните опити на укросилите да се измъкнат от капана, в който сами се набутаха, завършваха с множество убити, ранени и унищожена техника, тъй като всички входни и изходни пътища се обстрелваха от артилерията на опълчението, така че единственото ясно нещо е, че тези, които успяха да се спасят, са значително по-малко от тези, които не успяха. В крайна сметка съумяха да си пробият път навън - или "изтеглят" според терминологията на Порошенко - само отделни малки групи. По думите на укросолдатите пък нито е имало заповед за изтегляне, нито някакъв организиран общ план за това, отсъствало е взаимодействието между подразделенията, а в последните дни не е имало и връзка с висшето командване.
В околностите на злополучния град остава голямо количество трупове на украински войници и е показателно, че ги събират и извозват граждански доброволци, а не армията, която не проявява никакъв интерес към загиналите си бойци (всъщност отношението към живите е също толкова лошо). Не е учудващо, че при това положение принудително мобилизираните нямат никакво желание да воюват и да се превръщат в пушечно месо в угода на олигархията.
Артьомовск пък стана нагледен пример за това как се държи укроармията – един от американските журналисти описа как украинските войници влизали в скъпите ресторанти, поръчвали си коняк без да плащат и стреляли в тавана, също така си викали таксита и също отказвали да плащат. Улиците на градчето се напълнили с дрипави пияни мъже с автомати, от време на време стрелящи напосоки. Освен това много от тях нямало къде да отседнат и останали да мръзнат на улицата. И да пият...
Не е чудно при такова поведение местното население в Донбас ги смята не за "освободители", а за "окупатори". Друг щатски журналист отбеляза, че при влизането си в Дебалцево опълченците организирали и раздаването на храна на бедстващото население на града (нещо което укроармията никога не прави, макар да се представя за "освободителка"). Киев също така не полага никакви грижи и за бежанците, които решават да останат на територията на Украйна, и с техните проблеми отново се занимават само доброволци по лична инициатива.         
Междувременно укроартилерията практически престана да обстрелва градовете и селата, което си е направо чудо. Само нацбатальона "Азов" продължава да пострелва в района на Мариупол. Между другото в канала си в ютуб на 20.02 "Азов" публикуваха пропагандистко видео, в което се вижда как обстрелват с тежка артилерия позициите на опълчението край мариуполското село Широкино. Това нарушение на примирието обаче минава за незначителна работа.
Колко време ще продължи затишието е голям въпрос. Позициите на двете страни са диаметрално противоположни, особено тази на киевската власт, която не вижда друг вариант освен пълна военна победа. Проблема обаче е, че укроармията е неспособна да я постигне. А Порошенко толкова се заигра с войнствената риторика, че дори най-слабия намек за преговори със "сепарюгите" се възприема като поражение и може да му струва президентското кресло. А Яценюк и Турчинов отдавна са му вдигнали мерника.
Междевременно преди два дни на централния площад в Киев бе почетена годишнината от кървавите събития на Майдана. На път за главната трибуна, която предвидливо бе отдалечена от публиката, за да не могат да я замерят с яйца и домати, тълпата посрещна Порошенко с освирквания и викове "позор!".
Хората палеха свещи в чест на "небесната сотня", разстреляна от неизвестни провокатори, които едновременно стреляха и по полицаите, обявени от новата власт за главни виновници.
Но в онази нощ никой не запали и една свещ за тези, които всекидневно гинат под ударите на укроартилерията, никой не съжали собстените си съграждани, живеещи от другата страна на Днепър, все едно това се случва в някаква паралелна реалност, в друга държава. Да, в Киев и в Донбас светът се възприема по много различен начин, всеки си има своя истина и свои герои. Навярно и децата и внуците им ще изучават историята на Украйна по различни учебници. А уж главният лозунг на тази война бе запазването на единството. Единство, което го няма.
Да, от трибуната на Майдана звучаха прекрасни лозунги за свобода, справедливост и шенгенски визи и тълпата се увлече по тях. Но какво получиха украинците вместо шенгенски визи година по-късно?
Както се казва, пътеката към ада е постлана с добри намерения...       



Гласувай:
5
1



1. 1997 - Впечатление от ТV 1+1
22.02.2015 16:45
Оставам с впечатление, че за зрителите му такъв въпрос като война в Украйна не съществува. Излъчват се занимателни предавания и новини за руска агресия, там, някъде, което не засяга седналите на диванчето.
цитирай
2. worldissue - Резултатът от тази тяхна избира...
22.02.2015 16:57
Резултатът от тази тяхна избирателна "слепота" е налице. По-добре няма как да стане ако продължават да се самозалъгват.
цитирай
3. syrmaepon - Ето малко разсъждения за бъдещето, коментарите също са интересни - на руснаци са
23.02.2015 12:25
http://kolobok1973.livejournal.com/3252266.html#comments
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1837155
Постинги: 968
Коментари: 1463
Гласове: 1115
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930