В Минск все пак бе подписана мирна декларация (медиите патетично нарекоха тези преговори "последен шанс за Украйна"). А какво става на фронта? Особени изменения няма. Луганск и Донецк продължават да бъдат обстрелвани от укроартилерията, и вчера и днес. Боевете продължават.
Севастополския тарикат Костя Гришин (Семьон Семенченко) пише във фейсбук, че укросилите са си върнали контрола над с. Логвиново, намиращо се на едно от ключовите шосета, по които се снабдяват частите на ВСУ в Дебалцево (което според Киев не е обкръжено). Само че засега думите на Семьон не получават реално потвърждение. Боевете продължават и скорошно затишие се не види...
Киев пак заяви, че десетки руски танкове са преминали границата и даже казват къде – през КПП Изварино (или както пишат родните медии на украински маниер "Изварине"). Това не е първия път когато те заявяват, че през същия пункт минават танкове и солдати. Като знаят откъде влизат те, защо тогава не пратят там някой с камера или телефон, за да ги заснеме? Освен това на пункта постоянно има наблюдатели от OSCE. Но наблюдателите седят там тъжни и печални, защото до ден днешен не могат да изпълнят "благородната" си мисия и да намерят доказателства за "инвейжън" (ако използвам езика на Яценюк) от страна на руския "агресор".
Между другото на преговорите в Минск Порошенко е настоявал да му върнат контрола над границата (с идеята да блокира от всички страни двете самопровъзгласени републики) и вероятно поредната фалшива тревога с руските танкове е свързана именно с това.
Киев изначално не иска нито да признава съществуването на ЛНР и ДНР, нито да се договаря за мир. Искат победа и това е. Донбас те няма да възстановяват (от лятото те не плащат пенсии и помощи на жителите на региона), а дори и да бяха отделили средства, тези пари щяха да бъдат разграбени още преди да са напуснали украинската столица.
Когато една от преговарящите страни изначално не е настроена на мир, то оръдията трудно могат да замълчат задълго. Киев разбира понятието "мир" като възможност да спре поредното настъпление на опълченците-сепаратисти, да се прегрупира и отново да продължи да обезкървява украинската нация, но не и като възможност да спре това безсмислено самоунищожение (безсмислено за самата Украйна или по-точно това, което остана от нея).
Както написах по-горе, боевете продължават. Укроартилерията не престава да стреля по градовете и селата. На източния фронт нищо ново...       

Tova e istinata!