Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
11.02.2015 15:58 - Донбас-Донецк-Дебалцево
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 3047 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Освен "искрено" да изразяват загриженост за украинската демокрация (която засега я има само на думи, за тъй жадуваната "евроинтеграция" даже не искам да споменавам), БГ-медиите се научиха да скланят украинските имена и дори опознаха географията на Източна Украйна.
Събитията в Донбас се развиват с наистина екстремна скорост и потокът новини не секва нито за ден. Тук ще напиша за случилото се през последните седмици, което ми направи по-особено впечатление.
Първо, хакерската група "КиберБеркут" публикува нова серия интересни документи. Днес БГ-медиите написаха за обстрела на щаба на укросилите и прилежащите към него цивилни обекти в градчето Краматорск, контролирано от киевската власт. Естествено за това веднага бяха обвинени опълченците, макар че в Киев не обясниха от коя посока са били обстрелвани. Но да се върна на хакерите. На сайта си те публикуваха заповедта на първия заместител на ръководителя на антитерор. център към СБУ ген.-лейтенант Сергей Полко за създаването на заградителни отряди (използващи в това число и артилерия) на територията на същия този Краматорск. Планира се заградотрядите да се набират от доброволци (т.е. нацгвардията и териториалните батальони) с цел да се спре масовото дезертиране на войници от района на т.нар. Дебалцевски котел.
Освен това наскоро укропарламента разреши на командирите да използват всички възможни средства (в това число и разстрели) в случай, че подчинените им не пожелаят доброволно да станат на кайма. Дали в Дебалцевския котел или другаде вече действат такива отряди не е потвърдено, но вече имаше няколко случая при които украинската артилерия обстрелваше собствените си позиции (не е ясно дали това е умишлено или е заради лошата координация между подразделенията).
Втория документ, взет от компютъра на главния военен прокурор на Украйна Анатолий Матиос, описва поредното тежко поражение, което понася не съвсем доблестната и не съвсем победоносната укроармия. В официалните бумаги се говори, че за двете седмици след подновяването на конфликта са загинали 1100 военнослужещи, загубени са над 100 танка, а десетки войници и офицери са попаднали в плен. И тези цифри продължават да растат. По заповед на същия ген. Попко на някои военачалници се забранява да дадават интервюта пред медиите и да разкриват реалната кървава картина.

Мобилизацията.
Четвъртата поред мобилизационна вълна се натъкна на вълнолома на уклонението, казано метафорично. Повиквателните стигнаха до по-малко от 50% от украинските мъже, годни да се превърнат в пушечно месо и да изгният в полетата на Донбас. Особено ярко се провали мобилизацията в Западна Украйна, където явно киевските власти разчитаха да пробудят патриотизма на местните. Само че особени изблици на жълто-син патриотизъм там не се наблюдават и пред военните окръжия не се трупат опашки от желаещи да погинат в името на олигархията и вашингтонската геополитика. Имаше един куриозен случай при който жителите на едно от западноукраинските села наели два автобуса и извозили в Русия цялото мъжко население.
Самата Русия пък бе обявена официално от укропарламента за "страна-агресор" (Украйна продължава да търгува с този агресор, иска от него отстъпки, основния поток бежанци, гастарбайтери и мъже, не желаещи да попаднат в Донбас, се насочва именно към агресора, освен това същия този "агресор" постоянно праща хуманитарни конвои; на всичкото отгоре Киев твърди, че воюва половин година с руската армия, но военно положение не обявява).
Поради провала на мобилизационната кампания киевската власт търси всякакви начини, за да попълни редовете на войската си – повиквателните се разпращат директно на работните места, катаджиите дебнат шофьорите по пътищата, устройват се нощни рейдове по домовете, на мъжете се забранява да напускат пределите на областите си.
Военните се опитват да се доберат буквално до всеки, даже до негодните за служба – на един от брифингите опълченците демонстрираха трофейна медицинска книжка на един от украинските бойци, в която бе записан цял букет сърдечни заболявания.     

Донецкото летище.
По-точно лунният пейзаж на мястото на някогашното летище, построено в навечерието на Евро 2012.
"Киборги" (както в Киев патриотично наричат укросолдатите, воювали в бившата аерогара) нито в новия терминал, нито около него вече няма. Въпреки че го загубиха, украинците с някаква маниакална настойчивост продължават да твърдят, че го контролират... дистанционно. Те обясняват поражението си в летището не като поражение, а като тактическо отстъпление, защото, видите ли, там всичко вече било разрушено и нямало какво повече да се отбранява.
Сигурно затова след като бяха изтласкани от новия терминал укросолдатите цяла седмица се опитваха да контраатакуват и да си върнат старите позиции. Обаче не само че не си върнаха нищо, ами и загубиха стотици бойци и десетки бронемашини (голяма роля в това отново изигра бездарното укрокомандване). В момента не се съобщава за сериозни сблъсъци, но укроартилерията продължава всекидневно да обработва терминала. Тактически смисъл в това няма, но за киевската власт разрушената аерогара има голяма пропагандистка ценност затова и безсмисленият "екшън" в района продължава.
Самият Донецк пък ВСЕКИДНЕВНО продължава да бъде обстрелван от околните села, контролирани от ВСУ (Въоръж. сили на Украйна), при което постоянно има жертви сред мирното население. С настъплението на опълчението укроартилерията още повече усили огъня по мирното население. Това не е случайност, нито може да се оправдае с това, че "сепарюгите" се крият около жилищните блокове. Стреля се безразборно практически по целия град и целта е именно да се нанесат икономически и социални щети. Киев възприема региона като някаква чужда територия и няма намерение да възстановява нищо (ако наистина смяташе да възстановява инфраструктурата, то армията нямаше все повече да я разрушава), към населението също няма никаква пощада, така че това без преувеличение може да се нарече етническо прочистване и тероризъм. Тероризъм на държавно равнище.
Що се отнася до жертвите, ООН предпазливо назовава цифрата 5,5 хиляди. Наскоро немските медии, позовавайки се на източници в немското разузнаване, назоваха цифрата 50 000 жертви, което е доста по-реално, имайки предвид, че ВСУ не престава да обстрелва цивилните обекти нито за ден. В боевете с опълчението търпят поражение, а срещу населението постигат категорична победа. Случайно да виждате статии за това? Не – медиите пишат за жертви само когато киевската власт заявява, че виновни са сепаратистите (що се отнася до взрива на автобуса във Волноваха, "КиберБеркут" откриха и документи, уличаващи украинското контраразузнаване СБУ; в частност, в документите разузнавачите пишат как са използвали провокацията за пропагандистки цели). И всички подхващат този рефрен, упорито не забелязвайки престъпления на киевската власт и подопечната ѝ псевдоармия. Това е и най-лесния начин да се познае кой е стрелял: ако пресата не забелязва поредния обстрел значи е стреляла укроартилерията.   

Вашингтон и оръжейните доставки.
Най-справедливата и демократична страна на планетата, разпространителят на бомбена демокрация по света, САЩ обмислят доставките на оръжие на киевския режим. Щатските медии, най-обективните медии на света, вече активно подготвят американския електорат, убеждавайки го в правилността на това решение. (Вече се стига и до забавни куриози – CNN в репортажа си нарече укроармията "про-щатски войски").
Тоест, в страната се води война и вашингтонските ястреби смятат, че напомпването на региона с оръжие ще способства за постигането на мир? Ако сипваш масло в огъня, той дали ще изгасне? Но имайки предвид, че за Щатите демокрацията обезателно включва бомбардирането и разоряването на страната, която те "демократизират", няма какво да се учудваме. Най-чудното е, че вашингтонските приказки се възприемат насериозно от доста хора, в това число и доста наши съграждани. Както се казва, не е луд тоя дето дава, а тоя дето взима.
На всичкото отгоре доставките на оръжие е малко вероятно да помогнат на ВСУ. Например от трите контрабатарейни радара, доставени по-рано на Киев, два вече са извън строя: един бе повреден по време на транспортировката му и ремонта му е прекалено скъп, а втория бе разбит в резултат на удачен минометен удар на опълчението.
Тези дни стана известо и че Киев е получил от САЩ оръжейна помощ (голяма партия карабини, миномети и оптични прибори), но я е продал тайно на сирийското правителство. Подобна е съдбата и на част от нелеталната помощ, която киевския режим нееднократно получава (корупцията в страната бие всякакви рекорди, автомат на черния пазар в Киев може да се купи за 500-600$, гранатите вървят по 10$). Но Щатите не се притесняват, тъй като от хаоса, който те сеят, ги отделя цял океан. Пък и в западния свят демокрацията е два вида: за вътрешно ползване и за "износ".
Струва си да се отбележи, че украинския Генщаб заяви, че в Донбас няма редовна руска войска. Никой обаче не обърна внимание на това и всички продължават да повтарят старата мантра: руски солдати и танкове в Изт. Украйна, руски солдати и танкове в Изт. Украйна. Вашингтон казват, че имат неопровержими доказателства за това, но не искат да ги показват вече сумати време.
Наблюдавам и някои интересни промени в тона на медиите. Сепаратистите вече започват от време на време да бъдат наричани опълченци. Също така в употреба все по-активно влизат и названията ЛНР и ДНР, което е и закономерно, тъй като олигархичния блицкриг се провали и самопровъзгласените републики не може постоянно да бъдат игнорирани. Киевският режим сам си подпали чергата – именно той започна този саморазрушителен процес, първата фатална стъпка в който бе Майданът. После дойде Крим, а след него и гражданската война.

Чеченската връзка 2.0.
В предишния постинг писах за смъртта на един от бившите чеченски полеви командири Мунаев, който в Украйна воюваше на страната на укровластите. Станаха известни някои подробности около безславната му кончина. Оказва се, че новоизпеченият украински депутат Семьон Семенченко (Константин Гришин) решил да поведе на своя глава бившия си батальон "Донбас" към Углегорск с идеята да го освободи от опълченците. Само че той не предупредил украинските подразделения в района за намеренията си и в резултат на това батальонът му попаднал в засада, устроена от... Нацгвардията, която помислила, че я атакуват опълченците. Батальонът загубил шест души, в това число и въпросния Мунаев, а псевдо-военачалникът "Семьон" (той дори не се появил на фронтовата линия, а само се отбил в щаба, за да даде мъдри напътствия и да си направи снимки) "доблестно" побягнал към Киев.
Качил се в колата заедно с двамата си бодигардове и се блъснал в някакъв БТР, при което загинали двамата му гардове, а самият Семьон завършил в болница. Това е още по-нелепо от първото му "бойно кръщение". Първото си мистериозно ранение той получава по сходен начин, без дори да е стигнал до фронта (спомнете си августовските събития около Иловайск). Тогава, бидейки на някакъв полигон, край него избухва граната, случайно хвърлена от негов боец, и го ранява в... задника. После във фейсбук той съчиняваше геройски истории, както прави и сега. Самият "Донбас" вече претърпя ред сериозни поражения и смени няколко състава благодарение на кретенизма на пълководците, които го командват. Но и другите "патриотични" батальони не се отличават с особено талантливи командири затова също редовно попълват моргите.

България.
Щатите ще строят в София (както и в още 5 страни от бившия Източен блок) свой команден център, официално обяснявайки, че е за "отбрана". Очевидно Вашингтон смятат, че най-добрата защита е нападението. Българските власти покорно приемат това и не се опитват да възразяват или да исказват притесение. Изобщо, трудно е да се каже къде точно се намира българския парламент – дали в София, дали в Брюксел или Вашингтон. Нивото на сервилност днес бие дори нивото от времето на СССР. Дядо Иван си тръгна, дойде Чичо Сам. 
Тук възниква въпросът: България има ли свои национални интереси и ако ги има, кой трябва да ги отстоява?

Заключение.
Времето наистина лети много бързо. Символично, този месец се навършва годишнина от Майдана и свалянето на Янукович от власт. Както и всяка друга революция и украинската имаше свои красиви лозунги, които пълнеха площада с наивни протестиращи. Барикади се строяха и гуми се палеха в името на светлото бъдеще, икономическото процъфтяване, шенгенските визи, евроценностите и т.н. Но резултатът след по-малко от година е точно обратен – разруха, война, деградация, визи също никой не смята да раздава на украинците. Олигарсите си останаха на власт и продължават да грабят дори повече от преди (именно с техни пари се купуваха гумите, които горяха на площада).
Единна Украйна вече няма да има никога. Не само защото укроартилерията издълба дълбока пропаст в украинското общество, но и защото страната не може да оцелее чисто икономически. Незабелязано си минават и антисоциалните икономически мерки, които се прокарват под диктовката на МВФ. Янукович се бе отказал да ги въвежда затова и бе свален, но в момента нищо не пречи на икономическото удушаване на страната.
Какво ще се случва през следващите дни е почти невъзможно да се предскаже, но се надявам, че тези събития няма да подпалят огъня на една по-голяма война. Ще се стигне ли до такъв апокалиптичен сценарий зависи преди всичко от "най-миролюбивата и справедлива" страна в света – САЩ. А по агресивното им държане си личи, че са готови на всякакви крайности. Нали от пожара ги отделя цял океан...      
                   
           

 


 



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - За 23 години демокрация и свобода в ...
12.02.2015 11:47
За 23 години демокрация и свобода в Украина, властващите в Киев не можаха друго да измислят освен война срещу собственото си население, което виждате ли говорило руски език. А на какъв език да говори, като Украина е една измислена държава. Преди 23 години, когато СССр се разпадна и даде на Украина независимост, тогавашният президент Кучма казва: ,,Сега си имаме държава. А откъде да намерим украинци?,,... И се започва една националистическа кампания, която доведе дотук - да мразят ,,москалите,,, които 23 години си плащат данъците пак за тази Украина, която и до днес ги бомбардира с националната си гвардия и Ато.
цитирай
2. pando - PRIVET
12.02.2015 21:55
Za informaziata!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Нищо лично:
12.02.2015 23:04
Правя картотека на приматкоментаторите, придобили самочувствието на блогови проститути. Затова прониквам в определени блогове, но в някои - много на дълбоко. А при дълбокото проникване се добива много информация и за блъгъра - истински ли е, менте ли е, поръчков ли е или въздух под налягане.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3217142
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031