Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
28.01.2015 15:28 - Ядрена заплаха ли е Иран? Пропаганда vs. факти
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1865 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.01.2015 15:30


САЩ-Иран: нахлуване на пазара на ядрено гориво

Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател
courtfool.info

На фона на политическите търкания около Иран няколко страни се опитват да пренаредят света. Те слагат ръка върху глобалния пазар за ядрено гориво. Новите правила на МАГАТЕ имат задачата да държат новите играчи настрана. САЩ, Британия, Франция, Германия, Русия, Китай и Япония се канят да станат световни ядрени центрове. Под покровителството на МАГАТЕ тези доставчици ще пишат правилата, цените и валутите, с които те ще искат да им се плаща. Иран стана повод и проверка на възможностите за осъществяване на плановете им. Проблемите на утрешната световна икономика придобиват форма още днес.

 Съдържание:

  • История

- Иран и Договора за неразпространение

- Историята на иранския атом

- От шах Реза до Хомейни

  • Обвиненията срещу Иран: 130 грама уран
  • Обичайният план на САЩ: нефтът, доларът и външният дълг…
  • Иранската нефтена борса
  • В търсене на съюзници
  • Странната европейска делегация
  • Русия и Китай
  • Защо му е на Иран ядрена енергетика?
  • Опасно ли е обогатяването на уран в страни, които нямат ядрено оръжие?
  • Раждането на новия световен ред
  • Спорни елементи
  • Театърът на ООН

 

История

Иран и Договора за неразпространение

Президентът Буш искаше да повярваме, че Иран има планове за ядрено оръжие. Е, помним, че през 2002 той обвиняваше Ирак в притежание на химическо оръжие. Това се оказа лъжа, така че нека погледнем внимателно фактите.

Иран е страна-член на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT) от самото му изготвяне през 1968.[1] NPT е договор, който цели не само ограничаването на разпространение на ядрено оръжие, но и спомагането за развитието на мирния атом. [2] В споразумението ядрените страни (САЩ, Русия, Китай, Франция и Англия, които не следват обещанията си). Останалите членове трябваше да подпишат споразумения с Международната Агенция за Атомна Енергия (МАГАТЕ), контрольора на NPT, относно изпълнението на условията. Договора на МАГАТЕ с Иран влиза в сила на 15 май 1974. [3]

Иранската атомна история  

По онова време начело на Иран е шах Реза. Благодарение на англо-американската операция Аякс през 1953г. той запазва престола си. От 1957 нататък шахът пожелава да развива в Иран ядрена енергетика. [4] САЩ предлагат всичко, което той желае: изследователски реактор, обогатен уран и плутоний. Реакторът за изследвания започва работа през 1967, но скоро след това той донася проблеми. Тогава французите също стават добри приятели. Те обещават да поправят реактора. Шах Реза отпуска милиард долара заем на французите за построяването на завод за обогатяване в Трикастин в южна Франция. След 1974 и други страни предлагат услугите си на шаха. Следват спогодби за построяването на 5 реактора и ядрено гориво от Франция, два реактора и гориво от САЩ, редовни покупки на уран от Австралия и два реактора от Западна Германия. Дания доставя 10кг. високо обогатен уран и 25кг природен уран. От Аржентина и Индия пристига технически персонал, като в същото време ирански студенти заминават за Британия и Западна Германия. С Пакистан и Турция се обсъждат възможностите за регионално сътрудничество в ядрената сфера. Иранският бюджет за ядрена енергетика нараства от 30 милиона долара през 1975 до един милиард през следващата година, освен това от САЩ биват поръчани нови реактори. Към края на 1978, без да е завършен нито един реактор, шахът остава без пари. Междувременно масовото недоволство срещу кървавите репресии на шаха достигат връхната си точка.

От шах Реза до Хомейни

Опозицията срещу шаха нараства още от 1953, когато народният герой и премиер Мосадек бива отстранен с помощта на съвместен преврат, организиран от ЦРУ, англичаните и шаха. [5] Mосадек успешно се бори за национализирането на англо-иранската нефтена компания (BP). Съден от Англия Мосадек печели делото в Международния съд в Хага. [6] По време на преврата шахът първоначално напуска страната, но се връща след като армията успешно потиска народните протести. През 1960, за да угоди на американските си приятели, той предоставя дипломатически имунитет на всички американски служители, работещи в Иран. Млад опозиционер на име Рухола Хомейни посмява да критикува шаха публично. Първият път той бива вкаран в затвора. След няколко години в затвора той бива изгонен от страната. Репресиите на шаха с времето все повече се ожесточават. При потушаването на народните вълнения биват убити стотици опоненти на власста, а хиляди биват ранени. През 1977всички опозиционни движения най-накрая се обединяват и през януари 1979 шахът окончателно бяга от страната. Хомейни се завръща триумфално в Иран и на 1-ви април 1979 чрез референдум бива основана Ислямската република Иран. През ноември 1979, когато иранските студенти узнават, че шахът е намерил убежище в САЩ, те нахлуват в щатското посолство в Техеран, за да искат екстрадирането на шаха с цел да го изправят пред съд. Следва продължителна криза с заложници. Опитът на САЩ да ги освободят се проваля. Президентът на Ирак Саддам Хюсеин, по онова време добър приятел на американците, напада Иран заявявайки, че ще бъде в Техеран след три дни. Войната между Ирак и Иран обаче продължава над 10 години и струва живота на стотици хиляди хора.

През първата година от войната, на 7 юни 1981, Израел бомбардира почти завършената ядрена централа в Осирак, Ирак. [7] Израел притежава ядрено оръжие и не е член на Договора за Неразпространение. Редица страни смятат израелския ядрен арсенал за заплаха.  

С края на Варшавския договор през 1989 и нахлуването на Саддам в Кувейт отношението на САЩ към Ирак се обърна на 180 градуса. Ирак и Иран оттогава стават врагове на САЩ. Обаче, притежавайки съответно 10.5 и 10% от световните запаси на нефт, бе малко вероятно САЩ просто да ги игнорират. САЩ остава най-големия потребител на нефт в света, заемайки 25% от световното потребление на нефт. Днес те притежават по-малко от 2% от световните нефтени резерви. Зависимостта им от вносен петрол стремително расте и според Буш през май 2006 тя вече съставя 60%.[8]

 

 

Обвиненията срещу Иран: 130 грама уран

На 16 юни 2003 Международната Агенция за Атомна Енергетика (МАГАТЕ) съобщи, че Иран не бил съобщил за вноса на уран през 1991 и последвалото му складиране и обработване. Тома е вярно. Но от конфиденциален документ на МАГАТЕ от 6 юни 2003 става ясно, че става въпрос за едва 130 грама уран. [9] Според точка 37 от официалното споразумение между МАГАТЕ и Иран в сила от 15 май 1974, ядрени материали, които съдържат по малко от килограм уран, не попадат под ограничителните мерки за безопасност на МАГАТЕ. [10] Обвиненията на МАГАТЕ накараха света да повярва, че Иран е нарушил правилата.

Подобни спекулации има и около Протокола с допълнения. По време на ембаргото срещу Ирак, когато беше нужно да се намерят доказателства за оръжие за масово поразяване, а Саддам Хюсеин не желаеше да предостави повече права на инспекторите от ООН, МАГАТЕ разработи допълнителни правила, за да улесни контрола. Новите правила също позволи по-лесно едни членове да се дискриминират за сметка на други: излишни правила за едни страни и по-леки за други.  

През юни 2003 само 33 от 188-те члена на Договора за неразпространение приеха да подпишат Протокола с допълненията. Въпреки това САЩ и делегация от ЕС формирана от Франция, Германия и Британия искаха да накаран Иран да го подпише. В замяна трите европейски страни от Е3 обещаха да предложат интересни търговски сделки. Иран пожела да чуе тези предложения. Това не е учудващо. ЕС е главният търговски партньор на Иран, като на 36% от иранския износ отива в ЕС и около 40% от европейския внос идва от Иран. [11] [12] През пролетта на 2003 Иран дори премина на евро в сделките си с нефт, заменяйки долара, което е добре за европейците, но е лошо за САЩ, тъй като ослабя долара.

По време на разговорите относно новите търговски сделки с европейците Иран доброволно се съгласява да спре изследванията си в сферата на обогатяването на уран и да даде допълнителни права на МАГАТЕ за разширени проверки на ядрените им обекти. Обаче, след многократни искания от страна на Иран става ясно, че страните от Е3 нямат намерение да се придържат към инициативите, които обещават. Те просто желаят да продължават разговорите неопределено време, междувременно не позволявайки на Иран да обогатява уран. Поради това Иран възобновява програмата, която доброволно спира, и възстановява договорните условия, по които МАГАТЕ да осъществява контрол. Това води до опитите на САЩ и Е3 да накарат Съвета за безопасност на ООН да осъди Иран.

Обичайните планове на САЩ: Нефтът, доларът и външният дълг…

В такъв случай, щом тъй наречените доказателства срещу Иран изглежда са изфабрикувани, какъв тогава е истинския проблем? Мисля че основната идея е ясна на всички. С чрезмерното си енергийно потребление САЩ смятат, че е важно да има проамерикански правителства в Ирак, Иран и (за проекта за тръбопровод на UNOCAL) също в Афганистан. По време на Студената война Саддам Хюсеин в Ирак и шах Реза в Иран бяха удобни щатски съюзници, но това вече е минало. Благодарение на Буш имаме войните в Афганистан и Ирак. Иран се намира между тях. Имайки предвид репутацията, която САЩ си създадоха в Иран, спонтанно изникване на прозападно правителство надали може да се очаква скоро.

Второто нещо, което по-непосредствено обяснява агресивната позиция на Буш спрямо Иран е тяхната роля в отслабянето на долара. Ето как изглежда това най-общо. Почти всичкият нефт и газ на планетата се продава в долари. Първото преимущество е, че така САЩ винаги могат свободно да разполагат с газ и нефт. При нужда те могат просто да „напечатат” нужните им долари. [13] Втората полза е, че чуждите страни се нуждаят от долари. От 1971 насам САЩ се радват на преимуществото да бъдат доставчиците на нефтодоларите за света. Предоставянето на долари на чуждите страни значи, че САЩ могат да създават долари и да купуват стоки, услуги и инвестиции с тях. Тъй като чужденците се нуждаят от тези долари, за да купуват нефт, а също защото те са нужни в международната търговия извън САЩ, Щатите няма нужда да предоставят нищо в замяна. Просто предоставянето на пари означава безплатно пазаруване. По този начин САЩ внасят двойно повече стоки, отколкото изнасят. За всеки втори контейнер, който те внасят, те не дават нищо в замяна. [14] Сумата просто се добавя към външния дълг. Според Федералния Резерв нетният външен дълг на САЩ достигаше цифрата 2,500,000,000,000 долара през декември 2007. [15] Ако в някакъв момент светът започне да продава трилионите долари, които в момента притежава, обменните пазари биха били наводнени с долари и в резултат на това стойността на долара би паднала почти до нулата. Това би предизвикало финансова криза, но ако доларът наистина престане да струва нещо, това също значи, че външният дълг би изчезнал. Така че е много изгодно да се доставят валути, за които има постоянна потребност и търсене в чужбина. И това ще бъде така докато светът се нуждае от долари, за да купува нефт и газ.

Обаче заради главоломно растящия дълг на САЩ доларът се намира в уязвима позиция. Когато Ирак, разполагащ с вторите по големина нефтени запаси в света, премина към еврото на 6 ноември 2000 [16] [17] това задвижи продължителен спад на доларовия курс. [18] Други страни също имаха планове да се откъснат от долара. [19] На 4 юли 2002 ситуацията стана толкова сериозна, че МВФ предупреди за възможен крах на долара. [20] Три седмици по-късно на Даунинг Стрийт (Лондон) биват обсъдени плановете за нахлуване в Ирак. [21] На 26 август 2002 Вицепрезидентът Дик Чейни заяви решително, че „няма съмнение, че Саддам Хюсеин вече разполага с оръжие за масово поразяване”. [22] Към края на 2002 курсът на долара пада с 18%. На 20 март 2003, без да се съобразяват със Съвета за безопасност на ООН, САЩ нахлуха в Ирак. Те възстановиха доларовите разплащания в търговията с иракски петрол на 6 юни 2003. [23] Но от пролетта на 2003 Иран също преминаха към еврото и през следващите две години доларовият курс губи още 12%.

Преимуществото на САЩ под формата на безплатно пазаруване (вносът превишава износа) действа само докато чуждите страни се нуждаят от допълнителни долари. Така че всеки път когато цените на нефта се повишават на контролираните от САЩ борси IPE и NYMEX, в света се повишава потребността от долари. [24] Тъй като 85% от нефтената търговия се извършва извън САЩ, за всеки допълнителен долар, нужен извън Щатите, седем долара са необходими в чужбина, което се изразява в безплатно пазаруване.

За да увеличи потребността от долари в останалия свят още повече, щатската хазна продава свои ценни книжа на чужденците, което намалява количеството долари в чужбина. Това намалява предлагането на обменните пазари и кара доларовия курс да расте. За да се избегне постоянния ръст на обменния курс, на чужденците се налага да се „доставят” нови долари, което също води до безплатно пазаруване. Ако САЩ желаят да намалят доларовия курс, те просто могат да увеличат вноса. Всъщност докато световното търсене на долари продължава да расте, САЩ могат сами да решават какъв да е курсът на валутата им и да пазаруват безплатно. За цялата 2004 последното представлява изгода равняваща се, средно, на 2167 долара на глава от населението на САЩ.

Когато страните се отцепват от долара, доларите свързани с търговията им обикновено стават излишни и наводняват обменните пазари, което довежда до понижаване на доларовия курс. Когато тези долари не могат да бъдат изчистени на време, доларът се изправя пред опасността от крах. Логично, но някак противоречиво решение е да се молят за повишение на цените на петрола на борсите IPE и NYMEX, за да може да вкарат доларите обратно в нефтената търговия. За да абсорбират доларите от търговията с ирански газ и нефт и за да продадат допълнителни долари, нужни за финансирането на войните на Буш, е нужно цените на петрола значително да се повишат. Е, молитвите на щатската хазна бяха чути. Между май 2003 и септември 2005 цените на нефта почти се утроиха. [25]

Иранската нефтена борса

В тази ситуация Иран пристъпи към откриването на нова нефтена борса, независима от IPE и NYMEX. [26] За нея се говореше от няколко години [27], а отварянето бе насрочено за 20 март 2006, иранската нова година. Приемайки че тя би била способна да генерира достатъчно търговия, за да установи призната цена на нефта в световен мащаб, и приемайки, че иранците ще поддържат цената стабилна, тогава цените на петрола на IPE и NYMEX повече не биха могли да растат свободно. Кредитната въртележка би спряла и това би препънало хегемонията на САЩ. Към март 2006 напрежението отново нарасна, въпреки че официалната причина бяха подозренията, че иранците кроят планове за ядрено оръжие, а не нефтената борса. На 20 март борсата не се откри. През април бе съобщено, че датата се мести през май [28] Но през май президентът Путин съобщи, че Русия се кани да открие борса, на която нефтът ще бъде деноминиран в рубли. [29] [30] По-малко от месец по-късно, на 8 юни 2006 руската борса (РТС) бе готова и започна да търгува. [31] [32] [33] Тъй като Русия има много по-голям дял в световния нефтен износ [34],[35], иранската борса престана да буди интерес. През февруари 2008 иранската борса най-накрая бе отворена, но за нефтени продукти, а не за суров петрол.

В търсене на съюзници

В конфликта си с Иран САЩ се нуждае от съюзници. Съюзниците са удобни, когато е нужно да се разделят разходите по военните операции и да се разчисти бъркотията, като например в Афганистан и Ирак. Преди съюзниците да се включат те обикновено искат врага да бъде осъден от резолюция на Съвета за безопасност на ООН. Проблемът при подобни обстоятелства е, че членовете с право на вето не трябва да гласуват против. САЩ не трябва да срещат опозиция от Франция, Британия, Русия или Китай. Ако САЩ кажеха, че искат контрола над иранските нефтени и газови резерви и да възстановят търговията в долари, те не биха имали шанс. Така че им се налага да измислят нещо, което би привлякло страните с право на вето на тяхна страна. Е, страните с право на вето са страните победители във Втората световна война. Общо между тях е това, че те са страни с ядрено оръжие, всички притежаващи станции за обогатяване на уран. Така че защо да не се измисли проект, който би ги наградил с изключителни права за обогатяване на уран и за правото на доставка на всичкото ядрено гориво на страните, които не притежават ядрено оръжие? [36]

Странната европейска делегация

Така към дипломатическата игра около Иран Британия, Франция и Германия, така наречените Е3, се присъединиха към Буш. Те се изявяват като представители на Европейския съюз. Тази странно подредена делегация на ЕС придобива смисъл ако обърнем внимание на това, че това са европейските страни, които разполагат със съоръжения за обогатяване. Криейки се под флага на ЕС, те преследват своите собствени интереси, свързани с обогатяването и преработката на уран.

Колко европейски са тези страни Е3? Доста е странно, разбира се, че тези Е3 от името на ЕС се стремят интересния за Европа търговски партньор Иран да бъде осъден от Съвета за безопасност на ООН. Това показва, че те играят покер с високи залози. Те умишлено рискуват да развалят търговските си отношения с Иран и съответно нефтените доставки, индексирани в евро. Тъй като главната цел на САЩ е да се наложат в Иран, Буш иска търговско ембарго и за момента „Европа” услужливо следва тези първи стъпки. Търговското ембарго може да е сериозно оръжие за ослабяне на една държава като например ембаргото на ООН срещу Ирак от 1991 до 2003, в резултат на което гладуват над два милиона иракчани.

Буш вероятно не би бил против строящите се ирански станции да бъдат бомбардирани както Израел направи с иракските ядрени станции през 1981. В такъв случай на Иран би се наложило да консумира петрола си вместо да го изнася за евро.   

А каква е ролята на Британия в тази делегация на ЕС? Разбира се тя има свои интереси на пазара за ядрено гориво, но заради разположената в Лондон петролна борса IPE, винаги действаща в симбиоза с нюйоркската NYMEX, както и последващата невъзможност да приеме еврото, преди всичко, тя както обикновено играе ролята на глашатай на Белия дом.

Тонът в разговорите между Е3 и Иран не е тонът, който обичайно е присъщ на търговски партньори, желаещи да подобрят отношенията си. Съобщенията за дискусиите представляват ектения за задълженията, които Е3 се опитва да наложи на Иран. Иран е третиран като непослушно дете, което така или иначе ще трябва да се подчини. [37] През януари 2006 френския президент Ширак дори прикрито заплаши с възможна ядрена атака. Заплашването с ядрено оръжие е нарушение на Договора за неразпространение и, естествено, подобно отношение може да бъде само контра-продуктивно.

Русия и Китай

За да получат резолюция на Света за безопасност със санкции срещу Иран, САЩ, Франция, Британия и Германия трябва да убедят Русия и Китай да не използват правото си на вето. Тъй като Русия и Китай също обогатяват уран, това изглежда лесно, но засега не се получава. Русия и Китай не желаят никакви военни интервенции срещу Иран.  

Русия все още има големи запаси нефт, газ и въглища. От катастрофата в Чернобил през 1986 насам тя не е строяла нови реактори. (Това е на път да се промени). Русия не желае ново щатско нахлуване в задния си двор.

Китай има добри отношения с Иран и договори за доставка на нефт и газ през следващите десетилетия. Ако реши да изостави Иран, той ще трябва са търси алтернативни решения за високите си енергийни потребности. Китайците не изглежда да споделя агресивната позиция на САЩ и страните от Е3.

Защо Иран иска ядрена енергетика?

Може да изглежда странно, че страна имаща нефт иска ядрена енергетика. Иран изнася нефт, но внася преработени нефтопродукти. [34] Те са нужни за осветление, отопление, транспорт и индустрията на растящото му население. За много иранци истинската цена на тези продукти би била твърде висока. Затова те се продават на занижени цени, които носят загуби на иранската хазна. Преминаването към електричество би трябвало да снабди страната с достъпна енергия. Иран се нуждае от доходите от нефтения си износ, за да плаща вноса на множество стоки, от които той се нуждае. Това е причината поради която Иран не иска да консумира собствения си нефт. 

Опасно ли е обогатяването в страни, които не притежават ядрено оръжие?

Природният уран съдържа 0,7% атоми U-235 срещу 99,3% предимно атоми U-238. За да се използва като ядрено гориво, пропорцията атоми от типа U-235 трябва да нарасне до 3-5%. За тази цел уранът трябва първо да бъде пречистен и превърнат в газ. В това състояние батериите на центрофугите могат да филтрират малко от по-тежките атоми тип U-238 с цената на дълъг и енергоемък процес. Рисковете при процеса на обогатяване са в химическата сфера и не толкова в ниската радиация. Този уран не е подходящ за направата на бомби. За бомби е необходимо обогатяване от поне 90%. [38] Ако дадена страна, например Иран, реши да развива подобен високо обогатен уран, на нея би ѝ отнело 3-5 години за производството на количество, достатъчно за една бомба. Освен това, според специалистите, за подобен тип обогатяване се използват много по-големи центрофуги. Често повтаряното, но грешно схващане, че високообогатен уран може да се произведе незабелязано в гражданска ядрена станция в момента служи на твърденията на Буш, че обогатяването на уран трябва да остане в ръцете на страните, притежаващи ядрено оръжие.

Раждането на новия световен ред

Идеята да се ограничат възможностите за обогатяване на страни, които вече се занимават с това, не е съвсем нова. Обвиненията срещу Иран, успешното подвеждане на журналисти, политици и дипломати създаде идеалните условия за ускоряване на процеса. Идеята се появи брошура на ООН през 2004.[39] Тогава това все още беше само под формата на призив за доброволен и временен мораториум върху създаването на нови обекти за обогатяване и преработка. През февруари 2005 ООН дооформи тази идея, наричайки я Многостранен подход към ядрената енергия (Multilateral Nuclear Approach (MNA) [40]. Още през април 2005 посланикът Кензо Ошима от японската мисия към ООН постави въпроса, “дали MNA не би повлиял прекомерно на мирното използване на ядрената енергия от страна на държавите без ядрен арсенал, които извършват ядрени дейности, придържайки се честно и прозрачно към задълженията си по Договора за неразпространение.”  [41]

На 6 фев. 2006 щатския енергиен департамент (DOE) обнародва своята версия на тази идея в плана си за Глобално партньорство в ядрената сфера (GNEP). На следващия ден на конференцията Оараи в Япония планът GNEP бива представен като идея на председателя на МАГАТЕ ЕлБарадей и предложение на Буш. [42] И, естествено, такава голяма идея не трябва да е лишена от блясък. Така, няколко дни по-късно, DOE правят комплимент сами на себе си: “Най-накрая партньорското съглашение между страните, преработващи ядрено гориво и притежаващи реактори, предвидено от GNEP, ще спомогне за снабдяването на света с чиста електроенергия, предлагайки на страните, не преработващи ядрено гориво, конкурентен и надежден достъп до ядрено гориво в замяна на готовността им да се откажат от развитието на технологиите за обогатяване и преработване.” [43]

Елементи, предизвикващи въпроси

Новият световен ред идва под формата на нови предпазни мерки в контролната система на МАТАТЕ. Имайки предвид характера на Протокола с допълненията, няма как да разчитаме на равни права или честни отношения.

Сред страните от Договора за неразпространение само страните с ядрен арсенал плюс Германия, Холандия и Япония днес имат станции за обогатяване. [44] Останалите страни, подписали този договор, ще загубят правата си да обогатяват уран. В замяна те ще получат тържествени обещания от страните, притежаващи ядрено оръжие, че последните винаги ще доставят ядрено гориво. Обещания? Не бяха ли тези страни същите, които през 1968 обещаваха да предприемат стъпки към ядрено разоръжаване? Както знаем те не удържаха на думата си. Отгоре на всичко Франция дори разработи ново поколение ядрени оръжия, правейки стъпката към ядрена война още по-лесна и решителна. През 2006 Франция и САЩ все още прибягваха до ядрения си арсенал, за да сплашват света. А сега страните без ядрено оръжие трябва и да се лишат от още права и да станат зависими от клуба на страните доставчици на ядрено оръжие под флага на МАГАТЕ.

За да бъдат съблазнени страните без ядрен арсенал, този нов план предлага по-ниски цени на електроенергията. Днес, в глобален план, станциите за обогатяване могат да покрият почти двойно световните нужди. Предотвратяването на строежа на нови станции за обогатяване би позволило по-ефективно да се използват съществуващите мощности. Това би могло да доведе до по-ниски цени на обогатения уран и, съответно, на електричеството… Да вярваме ли на тези уверения? Атомната индустрия не е движима от безпокойството по повод световните цени на електричеството. Въпреки световните излишъци от мощност европейците значително увеличават производството в Британия, Холандия и Германия. [45] Те се борят за по-голям пазарен дял и по-големи печалби! И ако по новите разпоредби на МАГАТЕ на пазара няма да бъдат допуснати нови конкуренти, това само ще доведе до завишени цени на обогатения уран и съответно на електричеството.

Предвижданите планове предполагат стриктно регулиране и тясно наблюдение на системата на доставяне и разпространение на ядреното гориво. МАГАТЕ би станала посредник между членовете производители на гориво и потребителите. На пръв поглед това може да изглежда като заслужаваща доверие схема, имайки предвид, че МАГАТЕ е орган на ООН. Обаче МАГАТЕ също така е и полицаят в системата. Не мисля, че е редно да се позволява полицаите да търгуват със страните, които те трябва да инспектират. Освен това ООН не е някакво демократично и цялостно правителство, което би било способно да гарантира безпристрастността на жандармите си.

Плановете за разпределителната система съветват минимални национални запаси и общи регионални буфери в различни страни-държатели. Странно нали? Минимални запаси в страните и регионални запаси някъде другаде трудно може да се представи като въпрос на безопасност. Дори с огромни запаси от обогатен до 3,5% уран не може да се произведат никакви ядрени оръжия. Защо МАГАТЕ да иска страните да разполагат с ограничени количества гориво? Боя се, че има само един възможен отговор: страните, които не притежават ядрено оръжие, да бъдат държани изкъсо. Това значи блюстителите на Договора за неразпространение да получат доста власт. Тази власт в пъти надхвърля това, което е необходимо за извършването на инспекциите им. Това е явна власт, която нарушава националния суверенитет. Ако дадена нация прави нещо, което не се харесва на регулатора или господарите им, достъпът до гориво може да бъде просто отрязан, за да бъде нацията незабавно подчинена. Това намирисва на диктатура на световно ниво. Разбира се, страните доставчици на ядрено гориво няма никога да бъдат засегнати от това. Те произвеждат собствено гориво.

На теория господарят на МАГАТЕ е ООН. Но така ли стоят нещата в реалност? МАГАТЕ има трудна роля, тъй като тя не може да игнорира напрежението и конфликтите на интереси между членовете на NPT. Независимостта на организацията от националните интереси на членовете постоянно е поставена на изпитание. Ограниченият бюджет кара МАГАТЕ да прави избор, който се влияе от възникващите конфликти. По време на ембаргото срещу Ирак станахме свидетели на това как Буш подлудяваше МАГАТЕ, постоянно настоявайки за все по-силно затягане на контрола. Контрольорите бяха постоянно пращани, за да бъде сигурно, че в Ирак може да се нахлуе безопасно. Въпреки че МАГАТЕ е задължена да пази в тайна чувствителната информация от разследванията си, щатските военни постоянно получаваха секретна информация, с помощта на която подготвиха нахлуването през 2003. (И накрая, за да нахлуе в Ирак, Буш просто игнорира Съвета за безопасност на ООН…) Днес виждаме същия натиск от страна на САЩ в разследването на МАГАТЕ в Иран. Буш вика, а кучето се спуска да търси пръчката.

Правилата на новия световен ред са представени като “идея на ЕлБарадей и предложение на Буш”. Предполагам, че и двата плана – Мултинационалния подход на МАГАТЕ (MNA) и Глобалното партньорство в сферата на ядрената енергетика (GNEP) на Буш – ще се слеят в окончателна версия , диктувана от САЩ.

Естествено, вземането на всички страни без ядрен арсенал под контрол веднага щом те станат зависими от ядрената енергетика е важен стратегически ход. Но за доставчиците на ядрено гориво се откриват и много по-сериозни ползи. Обединени под шапката на МАГАТЕ, пазарът ще бъде напълно регулиран. Всички производители взаимодействат в едни и същи организации и всички те ще бъдат заинтересувани да получат максимално възможни приходи. Заедно те ще определят световните цени на ядреното гориво. Точно както днес световните цени на петрола се определят на борсите IPE и NYMEX, така и цените на ядреното гориво ще бъдат решавани от малцината щастливци.

Тук идва тънката част. За ядреното гориво трябва да се плаща. Въпросът е: в каква валута (или валути) ще трябва да плащат клиентите? Тези валути ще станат най-нужните и търсени валути на света. Ситуацията може да се сравни с днешния щатски долар.

Очевидно въпросът с валутите още не е решен. Но ако всеки доставчик на гориво поиска да се плаща с неговата валута, тогава светът широко би приел японската йена, китайския юан, руската рубла, еврото, британската лира и щатския долар. Вероятно ще има някакъв предпочитан ред поради различния капацитет на доставки на гориво на всеки доставчик. Всяка от тези страни ще познае предимството да доставят своята валута на останалия свят. Разбира се, в дългосрочен план, всеки от тях също ще изпита и негативните последствия върху икономиките си и след десетилетия ще позволят на валутите си да рухнат, за да се освободят от главоломно растящия външен дълг. Накратко, ето какво се случва когато всеки доставчик иска плащанията да се осъществяват в неговата валута.

Обаче имайки предвид факта че планът споменава, че МАГАТЕ трябва да стане посредника между доставчиците и потребителите, това може да подсказва, че МАГАТЕ ще определя валутата, в която потребителите ще трябва да плащат. Буш със сигурност се надява, че това ще е доларът. Ако ядреното гориво трябва да се плаща изключително в долари, търсенето на щатски долари, а с него и хегемонията на САЩ ще бъдат осигурени за много десетилетия напред.  

Театърът на ООН

Чрез проекта за нов световен ред, дискретно стъкмяван на заден план, в момента имаме анти-ирански алианс в лицето на САЩ и страните от Е3. Те надушват възможността за преврат, чрез който да завладеят световния пазар за ядрено гориво. За да успеят, на тях би им бил нужен просто някакъв легален сос върху забраната върху обогатяване на уран от страна на страните без ядрен арсенал, използвайки Иран като пример. Резолюция на Съвета за безопасност на ООН би била достатъчна, за да се легализира позицията на МАГАТЕ, че тя може да забранява на страните да обогатяват уран.

Разбира се те тогава биха направили невъзможно оставането на Иран в Договора за неразпространение. За да успеят в начинанието си, те трябва да направят така, че Иран да не напусне организацията преди подобна резолюция да бъде успешно приета. Тъй като ако Иран напусне преди това, няма да има никакво основание за подобна резолюция. Страни извън този договор като Израел, Индия, Пакистан, Куба и Бразилия могат свободно да обогатяват уран и да правят каквото пожелаят.

Въпросът е: ще успеят ли САЩ и Е3 да склонят Русия и Китай на своя страна? През май 2007 САЩ, Русия, Китай, Франция и Япония се срещнаха, за да изучат възможностите за взаимодействие по предложението за международни банки за ядрено гориво… [46]

В случай че подобна офанзива на страните с ядрен арсенал успее, вероятно Договора за неразпространение би се оказал в крайно трудно положение. Тези организации може да загубят състоятелност и много от страните без ядрено оръжие да излязат от тях. Резултатът може да бъде противоположен на целите на това споразумение.


15 септември 2008
Обновена през септември 2009:

7 април 2009: Среща на управителната група на GNEP. [47]

6 май 2009: вашингтонският парламентьор призовава Израел да подпише Договора за неразпространение [47]

18 септември 2009 ООН призовава Израел да допусне ядрена инспекция [48]

21 септември 2009 Техеран информира МАГАТЕ, че строи нова станция за обогатяване на уран. [49]

25 септември 2009 западните медии и политици се стремят да представят това като секретен обект [Много източници]

 

Препратки и източници:

[1] NPT членове:

      http://www.carnegieendowment.org/files/ Tracking_Ch02map.pdf

[2] NPT текст:

      http://www.un.org/disarmament/ WMD/Nuclear/pdf/NPTEnglish_Text.pdf  (виж точка IV)

[3] Договор МАГАТЕ-Иран:

      http://www.iaea.org/Publications/ Documents/Infcircs/Others/infcirc214.pdf

[4] Ядрената история на Иран:

      http://www.nti.org/e_research/ profiles/1825_1826.html

[5] Растящата опозиция срещу шаха:

      http://www.countriesquest.com/middle_east/ iran/history/ growing_opposition_to_the_shah.htm

[6] Моссадек: 

      http://www.iranchamber.com/history/ oil_nationalization/oil_nationalization.php

[7] израелската атака срещу иракския завод през 1981: 

      http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/ dates/stories/june/7/newsid_3014000/ 3014623.stm

[8]  60% зависимост от нефтения внос:

      http://www.bloomberg.com/apps/ news?pid=10000087&sid= ar4D7HVGikXo&refer=top_world_news

[9] 130 грама уран:

      http://www.fas.org/nuke/guide/ iran/ iaea0603.html  (last line)

[10] точка 37 от споразумението на МАГАТЕ и Иран:

      http://www.iaea.org/Publications/ Documents/Infcircs/Others/infcirc214.pdf

[11] 40% от вноса на ЕС идва от Иран

      http://europa.eu/scadplus/leg/en/lvb/r16004.htm (Item 14)

[12] вносът на ЕС от Иран на 90% е съставен от енергийни суровини

     http://ec.europa.eu/trade/issues/bilateral/ countries/iran/index_en.htm

[13] Печатането на пари е просто израз. Днес над 95% от всички пари в света се състоят просто от цифри в банковите сметки.

[14] Баланс на плащанията и търговията на САЩ 2007

      http://www.ustreas.gov/offices/ international-affairs/ economic-exchange-rates/052008_report.pdf , стр. 9

[15] Нетен външен дълг на САЩ 2007

      http://www.federalreserve.gov/ newsevents/speech/kroszner20080901a.htm

[16] Фред Екхард заявява за разрешението от страна на ООН Ирак да премине към еврото:

      http://www.un.org/News/briefings/docs/ 2000/20001031.db103100.doc.html

[17] Статистика на иракския петролен износ в евро:

      http://www.un.org/Depts/ oip/background/oilexports.html

[18] Спад на доларовия курс

      http://www.courtfool.info/ en_Cost_abuse_and_danger_of_the_dollar.htm (последната таблица), също и:

      http://fx.sauder.ubc.ca/data.html

[19] Colin Nunan, Petrodollar or Petroeuro:

      http://www.feasta.org/ documents/review2/nunan.htm

[20] МВФ предупреждава, че доларът може да рухне – 4 юли 2002:

      http://news.bbc.co.uk/1/hi/ business/2097064.stm

[21] Downing Street Memo 23 юли 2002

      http://www.timesonline.co.uk/tol/ news/uk/article387374.ece

[22] Лъжата на Чейни 26 август 2002

      http://projects.publicintegrity.org/WarCard/Default.aspx?src=project_home&context=key_false_statements&id=946

[23] Financial Times, 5 юни 2003

[24] нуждата от повече долари

      http://www.courtfool.info/ en_Cost_abuse_and_danger_of_the_dollar.htm (графика 1)

[25] Цени на нефта 1997 – 2008 

      http://tonto.eia.doe.gov/ dnav/pet/pet_sum_top.asp

[26] Как доларът може да рухне заради Иран?

      http://www.studien-von-zeitfragen.net/ Zeitfragen/ __Collapse_in_Iran/__collapse_in_iran.html 

[27] Петролна борса Иран, статия, септ. 2004 

      http://www.iran-daily.com/ 1383/2093/html/economy.htm

[28] Анонсиране на иранската петролна борса 26 април 2006:

      http://www.iribnews.ir/Full_en.asp?news_id=212013&n=32

[29] RTS, Путин анонсира руската петролна борса 10 май 2006: 

      http://en.rian.ru/russia/20060510/47915635.html

[30] RTS, съобщение 11 май 2006: 

      http://en.rian.ru/russia/20060511/48003539.html

[31] RTS ще отвори през 2007, 22 май 2006:

      http://en.rian.ru/russia/20060522/48444227.html

[32] RTS ще отвори на 8 юни 2006: 

      http://en.rian.ru/russia/20060522/48434383.html 

[33] RTS първи нефтени сделки 8 юни 2006: 1751 рубли ($ 65.20) 

      http://en.rian.ru/russia/20060608/49205699.html

[34] Световен нефтен износ

      http://tonto.eia.doe.gov/country/index.cfm

[35] Иран внася 400,000 барела гориво на ден

      http://hormuz.robertstrausscenter.org/iran_oil

[36] GNEP

      http://www.gnep.energy.gov  (бележка: съдържанието се отличава от публикуваното през май 2006)

[37] МАГАТЕ E3 доклад:

      http://www.iaea.org/Publications/ Documents/Infcircs/2005/infcirc651.pdf

[38] Обогатяване на уран:

      http://www.uic.com.au/nip33.htm

[39] ООН брошура 2004:

      http://www.un.org/secureworld/brochure.pdf

[40] MNA експертна група, фев. 2005:

      http://www.iaea.org/OurWork/ ST/NE/NENP/NPTDS/Downloads/ SMR_CRP1_SRWOSR/2005/RCM1/ Add materials/mna-2005_web.pdf

[41] Kenzo Oshima: MNA влияе отрицателно на мирната употреба?

      http://www.mofa.go.jp/announce/ speech/un2005/un0504-4.html

[42] Идеята на ЕлБарадей и предложението на Буш. 7 фев. 2006:

      http://www.jaea.go.jp/04/np/ documents/sym05_01_endo_en.pdf

[43] поздравления от DOE, фев. 2006

      http://energy.gov/news/3184.htm

[44] Карта на световните станции за ядрено гориво, капацитет за обогатяване на уран:

      http://www.wise-uranium.org/umaps.html?set=enr

[45] Обогатяване на уран и производство на гориво

      http://www.wise-uranium.org/ epeur.html#UREGRONAU

[46]  САЩ, Русия, Китай, Франция и Япония

      http://www.uofaweb.ualberta.ca/ chinainstitute/nav03.cfm?nav03=60775&nav02=59973&nav01=57272

[47] 6 май 2009: Вашингтонския парламентьор призовава Израел да подпише Договора за неразпространение

http://www.guardian.co.uk/world/ 2009/ may/06/israel-us-nuclear-non-proliferation

[48] 18 септ. 2009, ООН призовава Израел да позволи ядрена инспекция

       http://www.haaretz.com/hasen/ spages/ 1115650.html

       http://www.ynetnews.com/articles/ 0,7340,L-3778884,00.html

 [49] 21 септ. 2009 Техеран информира МАГАТЕ, че строи нов обект за обогатяване на уран.

       http://news.yahoo.com/s/afp/20090926/ wl_afp/irannuclearpolitics

       http://news.antiwar.com/2009/09/25/ as-required-iran-informs-iaea-about-new-enrichment-site/

 Статии:

Petrodollar Warfare: Dollars, Euros and the Upcoming Iranian Oil Bourse
by William R. Clark (Friday August 05 2005)
http://usa.mediamonitors.net/content/view/full/17450
 
Killing the dollar in Iran, By Toni Straka
http://www.atimes.com/atimes/ Global_Economy/GH26Dj01.html
 
America"s Foreign Owners, Thursday, September 22, 2005
http://www.thetrumpet.com/index.php?page=article&id=1712
 
The Proposed Iranian Oil Bourse, Krassimir Petrov, Ph. D., January 17, 2006
http://www.321gold.com/editorials/ petrov/petrov011706.html
 
Trading oil in euros - does it matter?, by Cуilнn Nunan,
Published on 30 Jan 2006 by Energy Bulletin.
http://www.energybulletin.net/12463.html

 

* Май 2006 / последно обновление: 15 септ. 2008




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2294881
Постинги: 1020
Коментари: 1594
Гласове: 1389
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930