Има едно нещо в украинската криза (всъщност трагедия би било по-правилно, макар че каквато и дума да употребя тя пак няма да е нито точна, нито достатъчна), което просто ме поразява – отношението към случващото се в Луганск и Донецк от двете страни на Днепър. Всъщност жителите на източните и западните региони на Украйна в исторически план винаги са имали различен поглед върху това каква трябва да е Украйна, а и манталитетът им също се различава.
Просто икономическата и социалната криза в страната стигнаха до точката на кипене, изостряйки до крайност тези различия и създавайки все по-дълбока пропаст между населението на левия и десния бряг на Днепър. И в крайна сметка доведоха до гражданска война. Самоназначената власт в Киев нарича това "антитерористична операция", но каквото и име да ѝ измислят, това не променя същината на въпроса.

Докато в Киев си живеят (почти) както обикновено, гледат на всичко през призмата на Евромайдана (който не им докара нищо освен един олигарх-президент) и твърдят, че Украйна трябва да е едно цяло, на изток падат бомби и снаряди. Властите може да казват, че трепят терористи, но повечето жертви са сред мирното население. Освен това украинските военни не предоставят бежански коридори и, очевидно, нямат намерение да се справят с настъпилата хуманитарна криза. Пък дори и да имаха намерение, пак нямаше да могат да направят нищо, защото в хазната няма пари.

Няма пари дори за бельо и храна на войниците, сред които вече се надигат бунтове. Заради това, че бяха натикани в армията и пратени в източните региони, много хора загубиха работата си (бидейки единствения работещ член на семейството), други по същата причина не могат да си плащат кредитите, трети пък изобщо не е трябвало да бъдат мобилизирани заради здравословни проблеми. И цялата тази гладна, немита и деморализирана тълпа трябва да се бори с сепаратизма на изток, което общо взето не и се получава много успешно.

Майките на войниците от западните региони също вече се надигат на бунт и настояват правителството да върне синовете им, блокират пътищата с живи вериги, организират протести, но очевидно Турчинов и компания не ги чуват. Като казах Турчинов, на днешното заседание на украинския парламент той ръкопляскаше на бомбардировките и убийствата в Славянск и Луганск и повтаряше рефрена за победната борба срещу "терористите".

И за каква единна Украйна можем да говорим, когато в единия край на страната се води гражданска война, а в другия се правят, че не се случва нищо противоестествено и си живеят както обикновено, мечтаейки за европейски визи. Да, когато не те разсейва шума от падащи наоколо снаряди е по-лесно да мечтаеш за европейско бъдеще. Каквото и да е то...

       

Майдан би ни пратил на май(да)ната си.