И така, съгласно версията на украинския официоз и медии, въстанието на Донбас е или напълно резултат на дейността на агентите на ГРУ, или интензивно се поддържа от РФ, доставяща на въстаниците "свръх съвременно оръжие". Министърът на вътрешните работи Арсен Аваков съобщава за АК-100, с които са въоръжени само бунтовниците и специалните подразделения на руската армия и модерни прицели, с които също е въоръжена само тя. Обществеността негодуващо посочва противотанковите ракети и преносими зенитни комплекси (ПЗРК), с които са били свалени хеликоптерите.

Накратко, Аваков и обществеността халюцинират. АК 100 е морска артилерийска установка. Ако се имат предвид автоматите Калашников от стотната серия, тогава 101-104, 108 са именно износните образци (разпространени от Индонезия до Венецуела). 105 – той действително е за собствената армия и полиция, но те прекрасно се разпознават по силно скъсения ствол и освен това не са се „проявявали” никъде. 107 се отличава от 108 само по използвания патрон.

"Високотехнологичните" прицели – произведени в Беларус, широко и печално известни със своите съмнителни характеристики, могат да се купят от всеки желаещ за достатъчно умерена сума. „Суперсъвременните” противотанкови ракети са „Фагот”, който тази година ще навърши 44. Четири такива ракети се превозват в БМП, три – в БМД (няколко машини, напомням, бяха отнети от активистите). С други думи пред нас е нещо, което представлява дълбоко археологична ценност. Това „наследство” е именно на украинската армия (800 ед. на въоръжение).

ПЗРК опълченците нямат. Има специфично украински пилоти на вертолети, които обстрелват пътните блокади, висейки неподвижно на малка височина. При наличие на установки „Фагот” в радиус до 2 км това практически е самоубийство.

Фактът се състои в това, че, първо, никаква планирана интервенция не е имало – имаше достатъчно хаотични и неумели действия на опълчението, въоръжено поначало много зле (на ранните видеозаписи така нареченият "спецназ на ГРУ" често носи ловни пушки), а сега въоръжено много съмнително. Второ, външно снабдяване армията на Юго-изтока няма, и това е пределно съмнителна тактика – засега я спасява само крайното разложение на украинските въоръжени сили и спецификата на "нацгвардията". Обаче сегашните маневри на Киев и Запада с огромна вероятност може да се считат само за димна завеса, прикриваща подготовката за пълноценно нахлуване в Донецкия регион.