Не мина много време и Паметникът на Съветската армия пак осъмна оцветен. И преди съм писал по темата във връзка с предишните "декорации" на монумента и, както подозирам, това няма да е последния път, в който го правя.

Този път формален повод за "оцветяването" станаха събитията в Украйна. По стечение на обстоятелствата единият от двамата ми дядовци беше украинец (женен за рускиня), който прекара войната на борда на боен кораб в състава на Северния (по онова време съветски) флот. Затова когато видях снимките на надраскания паметник, неволно си спомних за него и си помислих, как той би възприел подобен акт.

Е, той би го възприел много болезнено и не би разбрал какво може да оправдае такава вандалщина, имайки предвид че това не е първия подобен случай. Първо това щеше да е обида към родния му край, второ – обида към съветския войник, какъвто беше и той самият. Мисля си и че е по-добре, че той не доживя няколко години до разпада на СССР и не видя какво впоследствие се случи (а и продължава да се случва) в Украйна. Ясно е, че щеше да му е много тежко.

Освен това той никога не е имал никакви скрупули спрямо руснаците, никога не ги е обвинявал за нищо, не делеше съветската си родина на наша и ваша, нямаше никакви национални комплекси, претенции или каквото и да било друго. Живееше си съвсем нормално, обичаше Русия и Украйна еднакво силно и нямаше предразсъдъци.

А паметникът? Е, той вероятно ще си остане основна арена за изява и на русофоби, и на либерали, и на псевдо-демократи, Иво Инджев сигурно също ще се мярка там, стига да има подходящи политически поводи, свързани с Москва. А такива, естествено, ще има и занапред. И пак удара ще поемат каменните войници. Те не могат да отвърнат, нали?  

прав си