Гледам, че сирийският въпрос вълнува родните политици даже повече от западните. Човек ще си помисли, че от нас едва ли не зависи съдбата на света. Не са ни искани въздушно пространство или каквото и да било, а нашите вече са в прединфарктно състояние.
Както и през социализма се опитваме да бягаме пред локомотива и да услужваме на Големия брат, само дето братът сега е друг. Навиците обаче остават. Сигурен съм, че НАТО ще се справят и без нас. На тях нито сме им нужни ние, нито им е нужен законен повод да започнат поредната война.

Всичко в голямата политика се случва и без нас. 

А, не е чак толкоз просто, старият Голям брат наднича зад ъгъла - едните още служат на него )