Реших да потърся из нета статии за съвременната БГ-литература, да видя, така да се каже, как е положението. Естествено, не открих почти нищо с изключение на оплакванията, че всичко е лошо, включително в литературата.

Впечатление ми направиха и ме накраха да се усмихна горчиво две статии. Едната статия бе озаглавена "ЩО Е БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ И ИМА ЛИ ТОЙ МЯСТО У НАС", а втората – "ЗАЩО БЪЛГАРИЯ НЯМА НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ ЗА ЛИТЕРАТУРА".

Поставете двете заглавия едно до друго и си помислете защо нямаме лауреати.
Виждал съм и едно друго странно заглавие в пресата: "МЛАД БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ
Е НЕПРИЯТНО КЛИШЕ". И откъде тогава да се вземе тази Нобелова награда? 

Но гледам, че си към категория политика, тогава от къде можеш да имаш мнение за литературата? Обикновено боравещите с политика предпочитат публицистиката, която /съжалявам/, но не е литература. В действителност, се намират тук там талантливи бг автори, но по принцип, те са игнорирани от старата генерация издатели и критици - насочени предимно към селскостопанската идилия и поминък на българина, /а напоследък към порното и криминалетата/, сякаш интелигенция в тази страна липсва. Освен това четящите тук са малко и все повече намаляват, за сметка на пишещите /чукча не читател, чукча - писател/, така че дори истинските таланти, боравещи с този език, нямат никакъв шанс да се измъкнат от блатото на посредствеността. Сещам се за няколко имена, правещи истинска литература, но шансовете им да оцелеят при тези условия са минимални. Поради което просто забравете за Нобелови лауреати!

че какво ми пречи от време на време да се интересувам не само от политика, но и от други теми? Гледам какво се пише из медиите за литературата, гледам, че често се споменават имената на няколко писатели (Г. Господинов и А. Попов ги цитират най-често), чел съм откъси от писанията им, но меко казано не съм впечатлен от разказите им. Чета и че имаме много талантливи автори, но никога в статиите не се посочват конкретни имена. Кои са тези таланти?

В поезията най-добра е Яна Кременска /Alisa/. Има едно 16 годишно момиче Ваня Маринова от Бяла, също е голам талант, Наталия Цветанова също и т.н. За съжаление поезията страда от сериозен недостатък. При превод, независимо на какъв език, се губи почти всичко. Така че нобелов лауреат няма да видим скоро. В прозата най-добра е Елена Алексиева - има великолепни разкази в сборниците "Читателска група 31", "Кой" и др. Прави ми впечатление, че понастоящем у нас жените правят по-добри неща. Разбира се, имам предвид елитарната литература, която е неразбираема за Сулю и Пулю, но се предпочита в елитните среди на запад, а вероятно и у нас. Ако предпочиташ селските истории от типа Хайтов, Радичков, Чудомир и др. или криминалетата на Филанкишията, или клишираните любовни драми, съвсем естествено Елена Алексиева няма да ти хареса. Но това не значи, че не е добра. В интернет сред огромното бунище от тъпотии се намират, макар и много рядко, изключителни находки. Трябва само да знаеш къде да търсиш.

бях открил преди доста време един лит. сайт – http://litclub.bg/ и като чета публикуваните там стихотворения на разни млади стихоплетци, започвам да разбирам защо БГ читателя се отнася скептично към БГ литераторите. При повечето стихотворци, които откривам в интернет, виждам сериозни проблеми с мерената реч, тоест мерена реч няма. Подозирам, че повечето предпочитат белия стих, тъй като просто не владеят рифмуването. А при прозаиците забелязвам, че предпочитат кратката форма на разказа и отбягват романа, най-вероятно заради сложността, която се появява, когато се налага да изграждаш сюжетните линии и характерите на персонажите. Липсват също така и критици. Повечето критически материали, които откривам звучат като рекламни рецензии, а не като реален критически разбор на текста.