Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
23.07.2012 15:27 - Кой стои зад българския „атентат-провокация“ срещу израелските туристи?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 2926 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 23.07.2012 18:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сорая Сепахпур-Улрих

Global Research, 20 юли, 2012

На 18 юли 2012 атентат срещу автобус с израелски туристи в България отне живота на 5 израелски граждани, българин и мистериозния атентатор-самоубиец. Съобщава се, че заподозряният, млад бял мъж, е имал фалшива книжка, издадена в Мичиган. Според Israeli Haaretz, високопоставен български източник предупредил, че би било „грешка“ атаката да се приписва на определена страна или организация. Обаче, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху има друго мнение по въпроса.

Бързайки да посочи Иран, Г-н. Нетаняху нарича случая „иранска терористична мрежа, която се разпространява по целия свят”. Той добавя: "Точно 18 години след атаката срещу еврейския център в Аржентина, иранският терор продължава да наранява невинни хора“. Очевидно, за да се нарочи Иран са нужни общи усилия.

Тези тежки обвинения с катастрофален потенциал изискват проверка на няколко нива. Най-фундаменталният въпрос, който трябва да бъде зададен, е кой има полза от този атентат. Човек трябва да се запита защо е избрано точно това място – мястото, мястото, мястото. И, накрая, трябва да се анализират емпиричните данни.

Кой има полза от това?

Въпреки оказвания от Израел и лобитата му във Вашингтон натиск в полза на нанасянето на военен удар срещу Иран, напоследък, изтъкнати гласове възприеха по-миролюбива позиция спрямо Иран и ядрената му програма. Вероятността за военни действия срещу Иран, които несъмнено биха довели до затварянето на най-важния нефтен транзитен коридор в света, протока Хормуз, подтикна различни политици по света да потърсят дипломатическо решение, с което да се излезе от безизходицата около Иран.

Някак оптимистично, Иран влага усилията си в дипломацията. Докато продължава да работи за достигането на взаимно приемливо решение с групата Р5+1 (Китай, Франция, Русия, САЩ, Британия и Германия – бел. Прев.), Иран прави сериозна подготовка за срещата на Движението на необвързаните страни (ДНС), която ще се проведе в Техеран през Август. През последните три века Иран никога не е започвал война и изглежда малко вероятно в този критичен момент Техеран да прибегне до тероризъм и така да си изпроси осъждане и вероятно война. От друга страна, убийството на израелски граждани от страна на Иран би послужило като подкрепа и оправдание за призива на Нетаняху за военни действия срещу Иран.

За Нетаняху, оставяйки вътрешното недоволство настрана, политиката на Израел за предоставяне на нови земи на заселниците, политика, която наетите от правителството юристи наричат законна, доведе до международно осъждане. С излизането на умерената партия Кадима от правителството, което остави Нетаняху начело на коалиция от хардлайнери, противопоставящи се на мира в Близкия Изток, Израел се нуждае от подкрепата на съюзниците си повече от всякога. Несъмнено, Израел би получил по-голяма подкрепа като жертва, а не като агресор.

Мястото, мястото, мястото

В допълнение към българската атака Нетаняху обвини Иран и заради атаки в други страни, включително очевидно неуспялата атака в Кипър в допълнение на обвиненията за подготовка на атентат в Кения, повдигнати срещу Иран.

България – България и Израел имат много топли отношения. През юли 2011 бе подписана израелско-българска декларация за многостранно сътрудничество. Година по-късно, на 8 юли, бившия български външен министър Соломон Паси казва пред Таймс по повод Израел, че Израел би било редно да търси настойчиво влизане в НАТО и ЕС. Паси казва: „Израел е част от западната цивилизация и евро-атлантическата политическа култура и затова Израел не трябва да се стеснява да каже на глас, че иска да стане член на НАТО, ЕС и ОСПЕ [Организацията за сигурност и партньорство в Европа],”. Десет дни по-късно в България се осъществява атентат срещу граждани на Израел.

Тайланд – Тайланд и Израел имаха топли отношения с умерена и постоянна търговия. През януари 2012 Тайланд призна Палестина като независима държава. Месец по-късно Израел приписа на Иран вината за „терористичните атентати“ в Банкок. Според обвиненията един от извършителите носел със себе си „иранския“ си паспорт, за да извърши мисията си.

Индия – Индия и Израел имаха много приятелски отношения. На 17 юли 2003 изпълнителният директор на JINSA произнесе реч във Вашингтон пред международната конференция по тероризма на Щатско-Индийския Комитет за Политически Действия, в която той слага Израел, САЩ и Индия в една лодка – като цели номер едно в списъка на терористите (Бони 2008). През 2008 Индия изпрати в орбита израелския сателит шпионин. Въпреки близките си връзки с Израел, Индия не е прекъснала търговията си с Иран. Всъщност, два дни преди атаката срещу сътрудниците на израелското посолство в Индия на 13 февруари 2012, Индия защитава нефтената си търговия с Иран.

Грузия – израелските отношения с Грузия са уникални. През 2008 бе широко отразено, че Израел е бил получил зелена светлина за атакуване на Иран от територията на Грузия. Смята се, че Израел е играл значителна роля в руско-грузинския конфликт (вижте линка за подробности за тези отношения). През 2010 Грузия и Иран влязоха в нова фаза в отношенията си и Нино Каландадзе, грузинския заместник външен министър, заяви, че „връзките ще се задълбочават“. Както и в случая с Индия, Иран е обвинен за опита за бомбен атентат в Грузия.

Имайки предвид израелските отношения с тези страни, не може със сигурност да се заключи защо тези страни са избрани от извършителите на тези престъпления. Вероятно тези израелски съюзници не са безопасни за израелците или са безопасни за извършването на провокации.

Емпирични данни

Г-н. Нетаняху направи ясна препратка към 1994, заявявайки: “Точно 18 години след атентата срещу центъра на еврейската общност в Аржентина, иранският терор продължава да наранява невинни хора“. Бомбения атентат от 1994 в Аржентина е директно приписан на Иран без каквито и да е доказателства, докато в същото време всички други гласове биват заглушени. Видни гласове като Рабби Авраам Купър, асоцииран директор на центъра Симон Визентал в Лос Анджелис, който предположи, че [аржентинското] правителство и представители на армията може да са търсили начин да злепоставят кабинета на Менем заради решението му да отвори досиетата, разследвани в сградата на АMIA по същото време. Важният проект, изпълняван в сградата на Аржентинско-Израелската Взаимна Асоциация (AMIA), представлява отваряне на стари секретни правителствени досиета, които се говори, че разкриват как нацисти влизат в Аржентина след края на Втората Световна Война с помощта на аржентински официални лица. Разглеждането на досиетата продължава две години, но не е било завършено в момента на атентата. „Спекулира се, че вероятно бивши представители на аржентинското правителство и армията, от страх да не бъдат разкрити, са отговорни за бомбените атаки.“[i]

Това е само един от многото случаи, при които Иран бива обвиняван без никакви доказателства. Обаче, има много случаи, в които биват разкривани провокационни операции, извършвани от израелците.

Много репортажи и детайлни описания („Операция Цианид“) разкриват израелските планове да убият всички на борда на американския кораб Либърти през 1967, за да хвърлят вината върху Египет. Оцелелите подтикват президента Джонсън и министъра на отбраната Робърт МакНамара да назначат разследване, което по-късно заключва, че атаката е била предизвикана от объркване на принадлежността на кораба.

Израел винаги е знаел как се крадат паспорти и други документи за принадлежност за извършване на провокационни операции. Според изданието The New Zealand Herald (21 септември 2004)[ii], агенти на Мосад се опитват да откраднат новозеландски паспорти, предизвиквайки търкания между Нова Зеландия и Израел. Това не е първият път, когато подобно нещо изплува на повърхността, според същия източник. Агенти на Мосад са крадели канадски паспорти, за да убият йордански лидер. Това не са изолирани случаи.

През януари 2012 става известно, че офицери от Мосад са вербували агенти, принадлежащи към терористичната групировка Джундала, представяйки се за американски агенти. Според двама представители на щатското разузнаване, докато мъкнат паспорти на САЩ и се представят за агенти на ЦРУ, те набират хора на Джундала. Месец по-късно, през февруари, ЕнБиСи съобщават, че според официални лица от САЩ Израел въоръжава и обучава терористичната организация MEK.

Въпреки че има множество веществени данни, които да подкрепят факта, че израелците не се свенят да използват провокации, хората трудно биха приели, че Израел би извършил провокационна операция и убил собствените си граждани. Не е така.

Операцията Ентебе от 1976 става голяма похвала за израелския кураж и израелските командоси от Силите за отбрана на Израел (IDF), които спасяват израелски граждани на летището Ентебе в Уганда. Но наскоро обнародвани британски правителствени документи разкриват, че спасяването на заложниците от 1976, отвлечени от полет на Еър Франс и държани в Ентебе, е провокация – досието твърди, че зад отвличането стои самият Израел.

Тази „спасителна операция“, станала известна като „операция Джонатан“, в чест на лидера на отряда – Йонатан Нетаняху, братът на настоящия Премиер. Йонатан бива убит по време на тази провокационна операция – както и други четирима израелци.

Когато става въпрос за политиката на Израел, никоя жертва не е прекалено голяма. Евентуални действия срещу Иран биха имали отзвук по целия свят. За политическите лидери по света е важно да разберат, че за прокарването на дадена политика може и да са нужни общи усилия, но върху тях лежи отговорността да се погрижат тази политика да не разруши общия мир.

Сорая Сепахпур-Улрих е преподавател по публична дипломация, независим изследовател и автор, фокусиращ се върху външната политика на САЩ и ролята на лобистките групи.


Бележки
[i] Jewish Center Bombed in Argentina . The Christian Century. Chicago :Jul 27, 1994. Vol. 111, Iss. 22, p. 716 (2 pp.)

[ii] http://www.stormfront.org/solargeneral/library/www.fpp.co.uk/online/04/09/Israel_spy7.html

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - другите за нас
30.07.2012 21:40
Каква ли ще бъде следващата епоха?
Най=съвършената комуникационна сила е ПСИ=т.е.неизползваната в пълен обем психическа мощ на човека.Ако дадена страна успее да овладее пълноценно ПСИ=силите и съумее да ги контролира,тя ще стане най=могъщата в света.Нека си припомним,че Англия бе първата страна,която започна да усвоява и контролира въглищната енергия,а САЩ=атомната сила.
А коя ще бъде поредната велика сила на ХХII век?
Естствено...БЪЛГАРИЯ,която според различни научни и парапсихологични проучвания располага с най=значителния потенциал на развитие на ПСИ(наред с всичко друго и най=високия процент цигани на глава от населението,който от своя страна притежава изключителни ПСИ=способности)“Находищата“на възможно най–голями резерви на ПСИ в бъдеще ще имат същото значение,както находияата на въглища в миналия век и на уран в сегашния.
Тогава нашият приятел Христо Явашев=единственият световно известен българин в областта на изкуството,ще бъде почитан като Леонардо да Винчи и Джордж Вашингтон всети заедно.

Нам Чжун Пайк .От коня до Христо.=

Изкуство и видео.Кьолн 1983г

Може би това също е причина да искат да ни смачкат,образно казано....?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3213815
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031