Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
16.08.2011 17:07 - Понижаването на кредитния рейтинг от страна на Standard and Poor's (S&P): Какво означава това
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 2595 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.08.2011 17:10


От оценка AAA до AA+

д-р. Пол Крейг Робъртс
Global Research, 8 август, 2011

В петък, на 5 август, рейтинговата агенция Standard & Poor"s понижи оценката на дълговете на САЩ от ниво AAA до AA+.

Мнението на Джералд Селенте, че S&P са понижили кредитната оценка на щатската хазна заради загуба на доверие в политическата система, бе потвърдено от самата рейтингова агенция. S&P обяснява понижаването като резултат от повишените политически, а не икономически рискове. Заиграването с повишението на тавана на дълговете и възможностите на републиканците да блокират повишаването на данъците показват, че „управлението и политиката на Америка става по-нестабилна, по-неефективна и по-непредвидима“.

Понижаването на кредитния рейтинг на правителството от ААА до АА+ е чисто козметична промяна. Това си остава много висок инвестиционен рейтинг и е малко вероятно да окаже някакъв ефект върху лихвите. Той показва, че въпреки понижението цените на ценните книжа на САЩ се повишиха. Акциите бяха тези, които се свлякоха. Финансовата преса вини понижението на оценката на ценните книжа за падането на акциите на борсите. Обаче акциите губят стойност, защото икономиката пада. Прекалено много работни места се местят отвъд границата.

Лихвените проценти могат да продължат да падат ако инвеститорите се отдръпват от еврото поради притеснения около държавните дългове, започнат да бягат от борсите, които продължават да се сгромолясват, а големите банки таксуват вложителите за това, че държат парите си в брой. Наистина, политиката в последно време може да се разглежда като опит хората с големи налични суми да бъдат накарани да влагат парите си в държавни ценни книжа. Япония има по-нисък кредитен рейтинг от САЩ и има дори по-ниски лихвени ставки.

Предстоят още по-тежки удари. С отслабването на икономиката и влошаването на икономическите изгледи, прогнозите за дефицита ще усилят проблема с дълговете.

Психологическият ефект от понижената оценка на S&P вероятно ще бъде по-голям от икономическия. Мнозина ще видят в понижаването индикация, че Америка започва да се плъзга надолу, че страната навярно навлиза в период на упадък.

Няма опасност ценните книжа на САЩ да се обезценят. Те са деноминирани в американски долари, а доларите могат да бъдат създавани неограничено. Освен това проблемът с дълговете е не толкова в размера на държавния дълг, чието съотношение към брутния продукт е даже по-добро отколкото през Втората световна война, колкото с високия дефицит на годишния бюджет. Ако акциите продължат да падат, ако отлива на еврото продължи, ако банковите такси накарат хората да се освобождават от парите в брой, възможно е че вливанията в държавни облигации могат, временно, да финансират големия годишен дефицит, премахвайки нуждата Федералния Резерв да монетизира дефицита чрез Количествено облекчение (КО).

От друга страна, отслабващата икономика, имайки предвид традиционните политически възгледи, най-вероятно ще доведе до подновяване на дълговата монетизация или КО в опит да се стимулира икономиката.

Продължаващата монетизация на дълговете заплашва долара. Инвеститорите ще се отказват от ценните книжа и всички деноминирани в долари активи не защото те се страхуват от девалвация, а защото се боят от спад на обменните курсове на долара, а следователно и понижаване на стойността на доларовите си вложения.

Дълговата монетизация може да предизвика вътрешна инфлация (и вносима инфлация за страните, които са вързани към долара) като, и ако, новонапечатаните пари се влеят в икономиката. Засега това не се случва в САЩ, тъй като банките не отпускат заеми, а потребителите са прекалено затънали в дългове, за да теглят кредити. Но спадът в обменния курс на долара води до по-високи цени на много вносни стоки. Досега инфлацията, която САЩ изпитват, идва от понижаването на обменната стойност на долара. Обаче, почти няма съмнения, че цените на активите, такива като държавните ценни книжа и акциите, са били подложени на инфлация заради монетизацията на дълговете от страна на Фед. Резерв.

За да се избяга от долара, е нужно да има къде да се отиде. Няма алтернативни валути, които да са достатъчно големи, за да погълнат доларите, особено при положение, че Китай е вързан към долара, а еврото изпитва свои проблеми поради дълговата криза в Гърция, Испания, Ирландия, Португалия и Италия. Раздуването на долара повиши цените на златото и швейцарските франкове. Въпреки че швейцарското правителство печата франкове, за да абсорбира прииждащите долари, стойността на франка продължава да расте. Докато пиша това, щатския долар струва едва 76 швейцарски сантима или цента. През 1966г. на 1 долар се падат 4,2 швейцарски франка или 420 сантима на долар.

Ръстът на франка подкопава възможностите на Швейцария да изнася. Загубата на стойност на долара при обмен заради създаването на нови долари кара други страни като Япония и Швейцария да увеличават емисията на собствените си валути, за да задържат ръста им. Доларовата политика на Федералния Резерв накара премиера Путин да каже, че САЩ паразитират върху света, а Китай да призове за възможност другите страни да контролират колко долари могат да се печатат.

С други думи, всички виждат в политиката на САЩ неправомерно засягане на другите страни, без това да носи нищо добро на Америка.

Това, което обясних, може да се разбере в рамките на сегашния начин на мислене. В рамките на това мислене, и след като е ясно каква е объркаността около дълговия таван, политическият избор се колебае между премахването на социалното подпомагане и медицинските застраховки и отказа от войните и данъчните облекчения за мега-богатите с цел да се елиминира годишния бюджетен дефицит, който заплашва курса на долара и увеличава държавните дългове.

Обаче често става така, че в света се случват повече неща, отколкото традиционното мислене знае или може да обясни. Винаги е предизвикателство да насочиш мислите на хората в нова парадигма. Въпреки това, освен ако не се направи нужното усилие, хората може никога да не разберат каква битка се води зад кулисите.

Преди половин век президентът Айзенхауер предупреди американците в прощалната си реч за опасността, надвиснала над демокрацията и гражданския контрол над действията на правителството, идваща от военно-разузнавателния комплекс. Всеки може да намери с помощта на гугъл речта му и да прочете яркото му предупреждение.

За съжаление, бидейки в разгара на Студената война със СССР и успокоени от нарастващата икономическа сила на Америка, нито обществото, нито политиците обръщат внимание на предупреждението на петзвездния ни генерал-президент.

В следващия половин век военно-разузнавателния комплекс става все по-могъщ. Главният противник тогава е Уол Стрийт, контролиращ финансите и парите и умеещ да придвижва интересите си чрез аргументите на икономическата политика. Благодарение на финансовата дерегулация започнала по време на управлението на Клинтън, властта на Уол Стрийт стана абсолютна. Уол Стрийт контролира хазната и Фед. Резерв, а лостовете за управление на парите са по-силни от лостовете на оръжието. Освен това Уол Стрийт са по-добри в интригите отколкото ЦРУ.

Задкулисната борба за власт е между тези две мощни заинтересовани групи. Американската хегемония над света е финансова, не военна. Опитите на военно-разузнавателния комплекс да навакса позиции застрашава долара и американската финансова хегемония.

Страната воюва цяло десетилетие, навъртайки огромни сметки, обогатяващи военно-разузнавателния комплекс. Уол Стрийт отбелязва дори още по-големи печалби. Обаче, постигайки това, което икономистът Майкъл Хъдсън нарича „финансиализация на икономиката“, финансовият сектор надмина сам себе си. Огромните суми, представени от финансовите инструменти са в пъти по-големи от истинската икономика, върху която те се базират. Когато финансовите коментари принизяват размера на това, върху което балансира истинската икономика, резултатът е огромна нестабилност.

Знаейки за трудното си положение, Уол Стрийт направи предупредителен изстрел с помощта на понижената кредитна оценка на S&P. Харченето трябва да се обуздае, а единствения очевиден дял разходи, който може да се отреже без милиони американци да се окажат на улицата, са войните.

Кредитните рейтингови агенции са създания на Уол Стрийт. По същия начин, по който Уол Стрийт оркестрира даването на инвестиционен рейтинг на деривативните шашми, по същия начин Уол Стрийт разиграва понижаването на кредитния рейтинг на САЩ. Уол Стрийт може да се оплакват от понижаването, но това е просто с цел да се прикрие това, че те всъщност управляват играта.

Борбата между военно-промишления комплекс и финансовия сектор се свежда до борбата за покровителство. Покровителската мрежа на военно-промишления комплекс е изградена върху военни заводи и работна сила, военни бази и бизнес фамилии в сферата на въоръжението, фирми изпълняващи военни поръчки, частни охранителни фирми, разузнавателни агенции, държавната безопасност, федералните сили и полицията, както и журналистите, които прикриват отбранителния сектор.

Мрежата на Уол Стрийт включва инвеститори, спекуланти, хора с ипотеки, заеми за коли, студентски и бизнес заеми, кредитни карти, недвижимо имущество, застрахователи, пенсионии фондове, мениджъри и техните клиенти, както и финансови журналисти.

Тъй като финансовия сектор е прекалено раздут, той трябва да се свие, а Уол Стрийт са решени да получат достъп до обществените фондове, за да управляват процеса, а също така са решени да запазят относителната си власт, предизвиквайки свиване в мрежата на конкурентите си. Това означава спиране на скъпите войни с цел да се освободят финанси, с които да се осъществи приватизация в публичния сектор, и да се запази ролята на долара като резервна валута. На Уол Стрийт знаят, че ако долара си отиде, с него ще си отиде и властта им.

Какво можем да разберем чрез този анализ?

Това, което подсказва анализът, е че въпреки че икономическата политика ще продължи да се обсъжда в светлината на заетостта, инфлацията, дефицита и държавния дълг, политическите решения, които ще се вземат, ще отразят интересите на двата борещи се силови центрове. Тази борба за превъзходство е способна да разруши всички нас останали.

Уол Стрийт започна играта със сваляне на кредитния рейтинг, загатвайки че ако не се вземат мерки, свалянето ще продължи. Новия началник на Пентагона отвърна, че всякакви орязвания на военния бюджет ще са като „разрушителен механизъм“, който „би нанесъл истински щети върху безопасността ни, военните и семействата им и военния ни потенциал за защита на нацията.“

Ще се наплашат ли американците от терористи дотолкова, че да предадат правата си? Ще последват ли фалшиви терористични актове с цел да се повиши този страх? Ще провокира ли Уол Стрийт кризи, които може да се възприемат като още по-голяма заплаха?

От кого може да ни е нужна по-голяма защита ако не от Уол Стрийт и военно-разузнавателния комплекс и от правителството ни, което е инструмент и за двете?

Д-р. Пол Крейг Робъртс е заемал длъжността Заместник-министър на финансите при президента Рейгън и редактор и колумнист в изданието Уол Стрийт Джърнъл.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3217147
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031