Боли ме за България. А вас? e-vestnik.bg / 09.03.2011
Вени Марковски  

Мартин Ралчевски е написал статия срещу филма на журналиста от Би Би Си Майкъл Палин. Не съм гледал филма, но от цитираните откъси, както и от предишните негови филми за България, може да се направи извод за това, че човекът показва животът такъв, какъвто е.

Мартин реагира на показаното с писмо до Палин, но в коментара си на филма споделя с нас, българските читатели:

“В България има толкова стойностни неща за показване. Азис и ”Столипиново” ли са най-емблематичните неща в страната ни? Защо не показа лошото лице на Румъния, на Сърбия, на Македония? Всички сме, така да се каже, от едно котило и добре се знаем.”

Предполагам, че той е бил засегнат от показаното, иначе не би реагирал. Но аз също съм се засягал от написано/показано за България и също съм реагирал.

Но Мартин удря не когото трябва и не където трябва. Ако Майкъл Палин бе показал “лошото лице” на Румъния, Сърбия или Македония – нима от това лицето на България щеше да стане по-добро? Не, разбира се. Защото това, че съседите ни са зле, не ни прави по-добре. А за Турция да не говорим – страната, чийто филми вървят нон-стоп по всички наши телевизии, е значително по-напред от нас в много отношения, но най-вече по отношение на работоспособността.

Мартин пита:

Предполагам, че знаете, че България е по-стара държава от Великобритания. България има уникална, собствена писменост, много преди вие да имате такава. България е била християнска нация, когато вие сте били още езичници. Днес България има повече висшисти на глава от населението отколкото Великобритания. България има блестящи учени. България има прекрасни курорти, зимни и летни.

Само че от това, че България е “по-стара държава” не следва абсолютно нищо. Да, по-стара държава е исторически, но ако гледаме по тази линия – Иран е още по-стара държава, пък не са
прокопсали, нищо, че имат и едни от най-големите залежи от нефт и газ. Т.е. историята няма никакво значение за днешния свят. Това, че България има собствена писменост от IX век също нищо не означава, защото Шекспир се е родил в Англия, а не в България. В България, както казва Елин Пелин, ако се роди гений, то това ще е геният на завистта. Това, че в България е било наложено християнството (впрочем, на цената на избиването на голяма част от болярите – това да ви напомня за нещо?) сравнително рано също не ни дава никакво предимство пред английските “езичници”. Защото между това да си християнин и това да си добър човек има – в много случаи – огромна пропаст. Да не говорим, че ние повечето сме източно православни атеисти. Да не говорим за това как се кръщаваме, защо го правим, вярваме ли в Бог и т.н.
За блестящите учени няма смисъл да говорим, защото то си личи по международните им успехи, по връчените им международни награди и отличия, по броя на Нобеловите награди, които са връчени на българи. По изобретенията и откритията, които са внедрени от водещите световни компании, по размера на икономиката… По какво ли не.

И понеже съм сигурен, че до тук вече сред читателите кипи енергия “Как може Вени така да отрича България?!?”, бързам да ви кажа:

не, аз не отричам България.

Аз обичам България, но същевременно ме боли сърцето.

Боли ме, но не когато англичаните пускат филми за Могилино, а когато ние – българите:
- търпим домовете като този в Могилино;
- се надсмиваме над инвалидите и не им осигуряваме никаква интеграция;
- паркираме на тротоарите, за да не може майките с детските колички да минат оттам (а и инвалидите също!);
- не отстъпваме място в градския транспорт на по-възрастните,
- цапаме околната среда без да се замислим дори,
- гоним гейовете,
- мразим чужденците…
Боли ме, когато се хвалим, че сме спасили “нашите” евреи, но подминаваме факта, че сме пратили 11 300 от тях, които са живеели в Беломорска Тракия и Македония, на заколение в Треблинка.
Боли ме, че искаме да ни показват само хубавите курорти, но не и грозните пътища, които водят до тях.
Боли ме, когато превърнахме хубавите курорти на Черно море в бетонни гета.
Боли ме, когато виждам как на Боровец не може да се карат ски така, както в Колорадо.
Боли ме, когато виждам как упорито, последователно и без умора рушим. Всичко – това, което е изградено преди нас, отношенията помежду си, съзнанието, че принадлежим към една общност. У нас няма чувство на принадлежност към едно общество, а само чувство, че всеки един от нас е по-добър от другия и може да свърши всяка една работа по-добре, но никога не би го направил, не и за “тия пари”, дето колкото и малко да ни ги плащат, не могат да достигнат ниското ниво на работата, която вършим в замяна.

Аз съм писал по тези теми нееднократно – поне 163 статии има в моя блог; говорил съм публично – във вестниците, по радиото, в телевизията – при това не веднъж, два или три пъти.

Ако се чудите защо го правя – точно защото обичам България.
Не са ни виновни чужденците, че сме такива, каквито сме и сме населили тази безкрайно красива територия с крайно неподходящо население, както казва един познавач на българския бит и душевност (П.В.). Не са ни виновни чужденците, че сме се превърнали в страна на дребните хора, на дребните шмекери, както казва един друг познавач на бита и душевността ни (И.Х.). Не са ни виновни чужденците, че у нас цари онова наслаждение, което изпитват хората, преследвайки се един друг и разваляйки един другиму работата си, както казва трети познавач на българите (К.И.).

Ние, ние сме си виновни за дереджето, на което се намираме и само ние можем да си помогнем, за да излезем от него.
Ако искаме.
А ако не искаме – и не можем! – тогава по-добре да не търсим вината извън нас си и да обвиняваме чужденците. Уикилийкс пусна преди време телеграма, в която американските дипломати се чудеха как да ни помогнат, след като ние не искаме да се променяме. Ами така е, уважаеми читатели – насила не може да ни се дава. Насила може само да се взима, както казва още един познавач на душевността ни (Д.Г.)

Затова аз не мога да се съглася с Мартин Ралчевски, макар че и него го боли за България – защото се разминаваме в разбирането си къде е проблемът и къде – решението.

Според мен и проблемът, и решението се намират у нас, вкъщи – в дома на всеки един от нас.

И само от нас зависи дали ще установим какво ни мъчи и как може да се реши.
Само ние можем да решим да престанем да се уповаваме на великата ни история, християнството, азбуката и какво ли още не и да покажем, че сме не просто наследници на цар Борис, на Левски, на Ботев, а достойни наследници и продължители на делото им.
Защото, уви, до този момент съм забелязал, че само се гордеем и хвалим с тях, но не искаме да сме като тях. А горделивостта не е хубаво нещо – питайте някой християнин да ви го обясни.

По-малко горделивост, повече работа – къртовска, с пот на челото, с болки в мускулите, с главоболие – само така можем да се оправим.

Защото го виждаме години наред, а е крайно време и да си го признаем: никой друг няма да ни оправи – нито цар, нито генерал.
Само с такова признание може да почне възраждането на България. Иначе ще продължим да се оплакваме – вярно, днес това е в Интернет форумите и “Фейсбук”, вместо под юргана, ще попържаме властта и ще недоволстваме от всеки и всичко. И нищо няма да се промени.

Ако и вас ви боли за България, ако и вие си мислите, че вината за дереджето ни е наша, обща, а не на чужденци/роми/гей, тогава започнете да говорите с близките, с приятелите, с колегите. Вижте колко от тях са недоволни от сегашното ни положение и колко от тях са готови да признаят собствената си вина и отговорност. Тези, които са готови да го сторят, те са надеждата, че животът в България може да бъде по-хубав; обратното – онези, които твърдят, че от тях нищо не зависи – опитайте се да им обясните, но не си губете времето в напразни усилия*.

Защото аз искам България да е по-добро място за живеене.
И за целта правя това, което мога – пиша, докарвам инвестиции, опитвам се да променя нещата (дори и – особено! – когато знам, че това е невъзможно), а ако не нещата, то поне някои от хората. Един, двама, трима… колкото ще да се променят, дори и малко да са, пак ще е добре! Но се радвам, когато виждам и други хора като мен или по-добри от мен: мислещи, творящи, виждащи в миналото но не повече, отколкото е необходимо, за да погледнат в бъдещето. А статии като тази на проф. Филип Панайотов само могат да ме зарадват, защото колкото повече хора пишат така, толкова по-добре е за пречистването, от което имаме нужда.

___________

* Те искат някой друг да дойде и да ги оправи. И не разбират, че това оправяне ще е само в онзи смисъл, който не е много приятен. Те са го преживели нееднократно, но акълът още не им е дошъл в главите. Както казва и Левски, “Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”. На хората, искащи някой друг да ги оправи – напомняйте им тези думи на Левски, а и другите – “На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи както и да е.” Защото от най-новата ни история виждаме какво става при липсата не само на едно, а и на повече от тия качества.

Виж още текстове в блога на Вени Марковски

Че не си заслужаваме и тези нищожни заплати

Тук в Карлово, имаше шивашка фирма, която плащаше по 120 лв. = 60 евро, за цял месец къртовска работа. Със страшни норми, без да си вдигнат главата.
Никъде по света няма такива заплати, за толкова много работа

Защо тези "мързеливи и некадърни" българи в чужбина прогресират и ги ценят работодателите

Не ... с тези заплати, държавата окончателно ще загине. Всичко младо, учено, работливо, кадърно ще емигрира окончателно

Проблемът с подобни фирми, (подобни случаи имаше има и в Пловдив, спомням си за една, мисля гръцка, фирма, която беше купила близката сграда на някогашния държавен РУМ, и действаше на същия принцип) може да се погледне и от друга страна. Не заплатите тук са проблема, те са по-скоро резултат от проблема - липсата на законови мерки срещу подобно робовладелчество. Тук пак може да се говори за народопсихология, състояние на българското общество и т.н. Пък и младите емигрират не заради някой друг, а заради действията (по-скоро бездействието) на своите по-възрастни сънародници. И тук пак се връщаме към статията и описания в нея събирателен образ на българина...

В България те е страх да си добър и порядъчен да не те сметнат за луд.Ще се намерят сто човека ,които да ти се присмеят ,ако решиш да изметеш пред къщи асфалта до средата на платното.Единствено диктатът на мързеливото мнозинство кара индивида да емигрира и да е добър и работлив там,където ще бъде оценено.В България амициите да се развиваш и да даваш най-доброто от себе си срещат нечуван отпор,освен ако не става въпрос за пари и заплащане.

Родина
Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост-
тъй-важно-весела-почти
измислена за Simplicissimus.

Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести-
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.

Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме-
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,
която шепне обещания-
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!

Димитър Подвързачов
(1881-1937)

Добре, че за 11 години постингът е прочетен 2271 пъти, малко повече от един път на два дни. Авторът ПОВЪРХНОСТНО критикува народа си така, като че ли е бил поставен в еднакви условия с богатия Запад. Не, НЕ Е БИЛ в еднакви условия, по географско-исторически причини. По които причини Западът, с Англия начело, тръгва първи по пътя на индустриалната революция и освен че работи с модерна техника, ЕКСПЛОАТИРА останалия свят и МУ ПРЕЧИ да се развива...