2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 8539 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2011 16:14
Окончание на статията:
- Обзор
Реформата, направена по начина, който препоръчвам, може да се обобщи с помощта на схемата по-долу. Моля обърнете внимание на обясненията под нея.
Бележки и препратки:
[1] В изследванията, посветени на оптималните валутни зони, можем да отделим тези, които се съсредоточават върху условията, които са необходими за това, и тези от времето след 1970 година (когато политиците решават, че искат единна европейска валута), съсредоточаващи се върху разноските и ползите.
Роман Хорват и Любош Комарек, “OPTIMUM CURRENCY AREA THEORY: AN APPROACH FOR THINKING ABOUT MONETARY INTEGRATION” (2002)
“Могат да се различат две водещи направления в литературата, посветена на оптималната валута. Първото се опитва да открие най-значимите икономически характеристики, за да се определи къде би трябвало да се поставят (илюзорните) граници на обменните курсове (1960-1970г.). Второто направление (1970-те досега) счита, че всяка една страна напълно отговаря на изискванията да стане оптимален член на паричния съюз. В резултат на това вторият подход престава да търси характеристиките, определени като важни за подбора на участниците в оптималната валутна зона. Тази литература се фокусира върху изучаването на цената и ползите за една държава, желаеща да участва във валутна общност.”
http://wrap.warwick.ac.uk/1539/1/WRAP_Horvath_twerp647.pdf , page 7.
Фридман изтъква преимуществата на гъвкавите обменни ставки между страните така: Както обикновено се наблюдава, цените и заплатите в една страна са относително твърди, а факторите измежду държавите са неподвижни. Като резултат, при негативно търсене или шоково изменение на предлагането, единственият инструмент за избягване на повишаването на инфлацията или безработицата е промяната в гъвкавите обменни ставки (това означава повишаване или понижаване стойността на валутата). Това връща икономиката към първоначалното външно и вътрешно равновесие. (…) При режим на фиксиран обменен курс винаги ще се наблюдават неприятните последствия на безработицата и инфлацията.
http://wrap.warwick.ac.uk/1539/1/WRAP_Horvath_twerp647.pdf , стр. 8
[2] Yrd. Doз. Dr. Hьseyin Mualla YЬCEOL, Mersin Ьniversitesi İktisadi ve İdari Bilimler Fakьltesi, Maliye Bцlьmь, in “WHY THE EUROPEAN UNION IS NOT AN OPTIMAL CURRENCY AREA: THE LIMITS OF INTEGRATION”
Европа не е оптимална валутна зона. И така, на 1 януари, 1999г., 11 страни-членки на ЕС инициираха Европейски паричен съюз (ЕПС), възприемайки обща валута, еврото, въпреки че ЕС не отговаря на всички критерии за оптимална валутна зона. В такъв случай, влизането в Европейския съюз не е идентично с влизането в еврозоната както за старите членки, така и за новите.
http://eab.ege.edu.tr/pdf/6_2/C6-S2-M6.pdf , стр. 66
[3] Пол де Гроу, извадки от речта му
“С двайсет и седем члена вместо сегашните дванайсет, предизвикателството да се осигури гладко функциониране на разширената Еврозона изглежда плашещо. Причината е в това, че в подобна голяма група значително ще се повиши вероятността да се случи това, което икономистите наричат “асиметрични сътресения“. Това значи, че някои страни могат да изпитат бум и инфлационен натиск, докато други изпитват дефлационни процеси. В случай на прекалено много асиметрични сътресения ЕЦБ ще бъде парализирана, без да знае дали да увеличи или понижи лихвените ставки. В резултат на това страните-членки често ще се разочароват от политиката на ЕЦБ, която не се съобразява (а тя и не може) с различните икономически условия на отделните страни-членки. Това ни води до въпроса дали разширеният ЕПС, всъщност, ще бъде оптимална валутна зона.“
“Ако една страна изпита върху себе си негативни сътресения, предизвикани от ефектите на натрупване, орязването на заплатите, нужно за справянето с тези сътресения, неизбежно ще е много голямо. За пример: Ако компанията Форд реши да затвори завод в Белгия и инвестира вместо това в Полша, заплатите на белгийските работници трябва да бъдат орязани с 50 или повече процента, за да може Форд Мотърс да промени решението си, при положение че подобна заплата би била неприемлива, но ако се следва логиката на гъвкавостта, то белгийските работници трябва да се съгласят с местенето.“
http://mostlyeconomics.wordpress.com/2010/06/21/were-europes-curent-problems-never-imagined/
[4] NRC Handelsblad, 3 юни 2010
“De Europese Commissie heeft op dit moment tegen 20 van de 27 EU-landen een procedure lopen omdat deze landen de interne begrotingsregels van de Europese Unie overschrijden.”
“Европейската Комисия започва процедури срещу 20 от 27-те членки на ЕС, тъй като те нарушават вътрешните бюджетни правила.“
http://www.nrc.nl/economie/schuldencrisis/article2558281.ece/Ambtenaar_betaalt_bezuiniging
[5] Юлиус Хорват, “Optimum currency area theory: A selective review”
Гьош и Волф (1994), например, считат че САЩ не е оптимална валутна зона и предлагат възможността различните части на САЩ да имат отделни валути.
http://www.bof.fi/NR/rdonlyres/5C4E3CE4-0386-4FDB-886B-C276040CD183/0/dp1503.pdf , стр.7
[6] Въпреки очевидното впечатление, ние не можем и не плащаме с фалшиви пари. С мъничката част останали истински пари банкерите успяват да осъществяват нашите плащания. За опростено обяснение вижте статията “Debit, credit, banco!”, и по-специално частта “Juggling with payments” (“Жонглирането с плащанията“) http://www.courtfool.info/en_Debit_credit_banco.htm
[7] Инфлацията и лихвените проценти варират много силно с течение на времето. Вижте графиката на ставките в САЩ за периода 1940-1999г. http://www.courtfool.info/US_inflation_1940_1999.htm Тези показатели не отразяват допълнителните стойности, които потребителите често се налага да плащат, за да получат заем, например застраховките. Застраховките намаляват риска за банкера, така че той получава по-голяма печалба от заема си. Така че дори да платите подобни застраховки на някоя застрахователна компания, а не на банкера си, това формира прикрита форма на лихва.
[8] Ценовата инфлация води до недоволство сред населението. Това е причината много страни да ползват Индекс на Потребителските Цени (ИПЦ), който показва по-приемливи стойности.
http://www.mw.ua/2000/2020/52764
“… съотносителната стойност (4.5%) на ръста с показател m3 на годишна основа. Тази съотносителна стойност за увеличението на паричната маса се основава на потенциалния икономически ръст, достигащ 2,0-2,5%, инфлация под 2,0% за междинния период и дългосрочно понижение на паричното ускорение в рамките на 0,5-1,0% годишно.“
http://www.dnb.nl/dnb/home/file/ar03_tcm47-146939.pdf (страницата е премахната/ не е достъпна повече)
“През 2003г. паричният поток (m3) в еврозоната расте с показател 8,0%, доста над официалната съотносителна стойност 4.5%.”
http://www.dnb.nl/dnb/home/file/ar03_tcm47-146939.pdf (страницата е премахната / повече не е достъпна)
Имайте предвид, че когато политиците, официалните лица или главата на централната банка говорят за “инфлация“, те имат предвид изменението на Индекса на потребителските цени (ИПЦ).
Индексът се основава върху годишно сравнение на цените на потребителската кошница продукти, от които би се нуждаело едно “средно“ домакинство. Съдържанието на кошницата е различно за отделните страни, поради което правилата, по които се изчислява индекса са различни. Една страна може да включва стойността на храната, горивата и жилищните разходи; в други държави тези разходи може да не се взимат предвид.
http://bigpicture.typepad.com/comments/2005/09/the_history_of_.html
http://www.goldandsilverexchange.info/consumer-price-index.html
Някои страни публикуват категориите на продуктите в кошницата, но кои именно продукти се изчисляват, обикновено се пази в тайна. Въпреки това, някои статистически бюра разкриват някои от триковете, които използват, за да получат по-лицеприятни индекси. Те, например, периодично променят съдържанието на потребителската кошница. Продукти, които поскъпват прекалено много, се изваждат и заменят с по-евтини. Или, когато цената на даден продукт остава стабилна, но качеството се подобрява, те разглеждат подобряването на качеството като намаление на цената. По такъв начин, Холандското Централно Статистическо Бюро (ХЦСБ), пресмятайки стойността на компютъра, включен в кошницата, изчислява поевтиняване в размер на 64% за периода 1998-2003гг.! А заедно с това се понижава и индексът!
http://www.cbs.nl/NR/rdonlyres/AB3F1E9D-EFED-4FD9-9393-E59F762D5C9B/0/2007gevoelsinflatieart.pdf
схема, стр. 6
Така, съдържанието на кошницата периодично се преправя. Оправданието за това е: "когато цените се повишават, домакинствата променят и покупките си." А какво значи тази политика за индекса? Е, тъй като даденото домакинство не може да харчи повече отколкото печели, ценовия ръст на ИПЦ-кошницата автоматично се ограничава до нивото на ръста на доходите. Определеното домакинство не може да плаща по-високите цени.
В голяма хетерогенна зона, каквато е еврозоната, страните няма да понасят с еднаква сила щетите от големите сътресения като финансовите кризи или други. За ЕЦБ няма да е възможно да реагира на подобни сътресения, определяйки лихвена ставка, която да удовлетвори всички страни. За някои определената ставка ще се изрази в понижена инфлация, за други тя ще предизвика висока инфлация. Това не може да бъде избегнато в една хетерогенна зона. ИПЦ ще прикрие толкова, колкото успее.
[9] Централният банкер прави всичко възможно инфлацията да не спира, управлявайки лихвените проценти.
[10] Седалището на Европейската Централна Банка е във Франкфурт. Това е историческият град на Ротшилдови. Представители на фамилиите Ротшилд и Морган стоят в основата на създаването на Федералния Резерв в САЩ през далечната 1913 година. (Дж. Едуард Грифин, “The Creature of Jekyll Island”)
[11] Собственост на ЕЦБ:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:021:0066:0068:EN:PDF , точка 2.
[12] Например, холандската централна банка се нарича De Nederlandse Bank N.V. (DNB), където N.V. означава “Naamloze Vennootschap“ – Партньорство с Анонимна Отговорност. В Холандия това е разпространена юридическа форма, използвана от частни компании, притежаващи акции. Тези компании са задължени винаги да поставят абревиатурата N.V. зад името си. През 1929г. специален закон освобождава банката De Nederlandse Bank N.V. от задължението да печата знака N.V. върху холандските банкноти, позволявайки й по такъв начин да скрива от населението факта, че холандските пари принадлежат на компания тип N.V.
http://www.dnb.nl/binaries/wo0649_tcm46-145952.pdf
4-те члена на управителния борд на DNB, направляващи дейността й всеки ден, са назначавани от Кралицата.
http://www.dnb.nl/en/about-dnb/organisation/governing-board/index.jsp
От 10-те члена влизащи в надзорния съвет един е назначаван от правителството.
http://www.dnb.nl/en/about-dnb/organisation/supervisory-board-and-bank-council/index.jsp
Всички тези членове имат тесни икономически връзки.
http://www.dnb.nl/binaries/Raad%20van%20Commissarissen_tcm46-185323.pdf –
(на холандски)
В 14-членния съвет на банката влиза един член на надзорния съвет, който е назначаван от правителството. (Въпреки това, както и всички останали, той е независим от правителството.)
http://www.dnb.nl/en/about-dnb/organisation/supervisory-board-and-bank-council/index.jsp
Забележете, че в общи линии централната банка е фокусирана повече върху властта, влиянието и увеличаването на цифрите в баланса, а не толкова върху постигането на печалби. Множество централни банки са длъжни да предават приходите си на хазната.
[13] Независимостта на централните банки: http://www.ecb.int/press/key/date/1997/html/sp970513.en.html
[14] Централните банкери притежават (и желаят да запазят) контрола върху паричната система. Едната причина е, че те отчаяно се нуждаят от инфлация, тъй като в противен случай злоупотребяващата банкова система няма да работи. Както беше обяснено, без инфлацията банките бързо щяха да банкрутират. Затова централните банки искат пълния контрол върху лихвените ставки. Обаче, за пред света, те претендират, че правителствата нямаше да могат да упражняват последователна политика с течение на времето. Те се осланят на негативен опит от миналото, когато правителства са допускали прекалена инфлация. Централните банкери биха били по-отговорни (!), за което им е нужен пълен контрол върху паричната система, без правителството да се намесва в работата им по какъвто и да е начин. Ето пример на това как те представят нещата.
Александър Ламфалуси, Президент на Европейския Паричен Институт, с реч в Oesterreichische Nationalbank, Виена, 13 май 1997
“Модерната икономическа теория набляга на инфлационното предубеждение в икономическата политика, което се отнася в частност към така наречения проблем с времевата несъстоятелност, т.е. проблемът да се убеди обществото, че паричните органи ще устоят на изкушението да стимулират краткосрочно ръста на производителността, създавайки “изненадваща инфлация“. На фона на негативния опит от миналото, обществото едва ли ще повярва твърдо в обещанията на властите да поддържат ниска инфлация. Ако тези обещания не се подплатят с надежден предварителен ангажимент, средното ниво на инфлацията ще бъде по-високо от нужното, производителността също няма да покаже по-добри резултати, а може дори да се влоши. Като решение на въпроса, беше предложено върху отговорността за паричната политика да не се оказва политически контрол и това да бъде записано в законодателството. Според това виждане, на централните банки следва да се даде свободата да формулират и упражняват парична политика, която съответства на основната им цел, както е определено от законодателя, пред когото те носят отговорност. Отговорността може да включва или законовото задължение на централната банка да носи отговорност за провежданата парична политика, или готовност да дава обяснение на действията си, например, под формата на редовни доклади и пред парламента. Това позволява на централните банки да поемат средносрочна посока, без да бъдат разсейвани от краткосрочни политически мотиви – подход, който е от полза за надежността, прозрачността и ефикасността на паричната политика.“
http://www.ecb.int/press/key/date/1997/html/sp970513.en.html
[15] Пиер Вернер бил люксембургски банкер и много влиятелна личност. През 1944 посещава Бретън Уудската конференция, в резултат на която е основана Международната Банка за Възстановяване и Развитие (IBRD), Международният Валутен Фонд (IMF) и Общото споразумение по тарифите и търговията (GATT). През 1970 той също поема длъжността министър на финансите и премиер на Люксембург. Освен това, през 1969, той председателства съвета на Европейската Икономическа Общност (ЕИО). http://www.terra.es/personal2/monolith/eu.htm
[16] Джон Пъркинс в интервю за Talkstick TV (линкът е даден по-долу)
"Работата ни се състоеше в това да убеждаваме други страни да взимат много големи заеми [отпускани от Световната Банка]... Да кажем, милиард долара за Еквадор, предназначени за построяването на големи инфраструктурни проекти: електроцентрали,... пристанища, магистрали, индустриални паркове. Неща, които не носеха полза на никой, освен много богатите хора в тези страни, доста корумпирани при това, и ние ги корумпирахме... 90% от тези милиард долара се връщаха обратно в САЩ и се плащаха на Халибъртън, Бехтел, този тип компании, за да строят инфраструктурните проекти.
Тогава страната затъваше в този огромен дълг, който с времето продължаваше да се рефинансира и да става все по-голям и по-голям. По такъв начин, на практика, Еквадор отделя над 50% от държавния си бюджет само за обслужването на дълга си, което значи, че остават прекалено малко пари за образование и здравни услуги за бедните хора, които са тези, които страдат от тези проекти. Техните реки бяха разрушавани, когато ние строяхме тези хидроелектрически станции, тяхната земя, не нечия друга, се унищожаваше...
Сега те носят хомута на този невероятен дълг, който е невъзможно да изплатят. Така ние идваме при тях и им съдираме кожата, почти като мафията... Нуждаем се от нефта на Еквадор... Казваме на Еквадор: “Щом не можете да си плащате заемите, трябва да предадете вашата Амазония на нашите нефтени компании... Целта на всичко това е построяването на империя. Правили сме това във всяка страна по света, притежаваща ресурсите, за които ламтим, често това е нефта на страни като Индонезия, Нигерия, Еквадор, Венецуела и Колумбия. Но понякога става въпрос за други ресурси, например в Панама това бе Панамския канал.“
YouTube: http://www.youtube.com/watch?v=yTbdnNgqfs8
Джоузеф Е. Щиглиц, в интервю от 2001 г.:
"Като главен икономист в Световната Банка от 1997 до 2000г., аз виждах с очите си тъмната страна на глобализацията; … как тъй наречените преструктуриращи заеми за някои от най-бедните страни в света “реструктурираха“ икономиките на тези държави, елиминирайки работни места без да предоставят възможности за създаването на нови, което довежда до масова безработица и орязване на основните услуги...“
http://secret-of-life.org/the-World-Bank-and-IMF
Вижте още: THE IMF AND IRELAND: WHAT WE CAN LEARN FROM THE GLOBAL SOUTH
http://www.dublinopinion.com/downloads/Afri_Report_on_EU_IMF_Loan_Deal.pdf
[17] Дейвид К. Кортен, “One World--One World Government Bretton Woods or The United Nations?”
“Нещата бяха толкова прости. Световната Банка обучаваше млади икономически кадри, карайки ги да вярват, че бързото развитие зависи от заемите, взети от чужбина, които да допълнят инвестициите базирани върху държавните спестявания. Малцина забелязваха очевидното – когато взимаш чуждестранен заем, ти заемаш чужди пари, които са потребни само ако купуваш вносни продукти, по този начин увеличавайки зависимостта на своята икономика от вноса. Също така, натрупваш външни дългове, които могат да бъдат изплатени само с още по-голям износ на свои собствени ресурси и продукция. Накрая почти неизбежно опираш до милостта на чуждите кредитори – като например Световната Банка.”
http://www.ratical.com/co-globalize/ifg041400DK.html
[18] Базелските спогодби
http://www.parl.gc.ca/information/library/PRBpubs/prb0596-e.htm
[19] NRC Handelsblad, 11 февруари 2010
VVD-Kamerlid Frans Weekers zei dat Griekenland de problemen volledig aan zichzelf te wijten heeft. Volgens hem hebben de Grieken de Europese Unie „jarenlang belazerd en bedonderd" met verkeerde cijfers over de financiлle positie. „Dit is de straf van de markt voor Griekenland", aldus Weekers.
Франс Вийкерс, член на парламента от либералната партия, заяви че Гърция трябва да обвинява себе си за проблемите си. Според него гърците “са взели парите и са измамили“ Европейския съюз, предоставяйки фалшиви отчети за финансовото си състояние. “Така пазарът наказва Гърция“, каза Вийкерс.
http://vorige.nrc.nl/economie/article2481429.ece/Kamer_Geen_Nederlandse_steun_aan_Griekenland
Е, ако Вийкерс беше положил поне минимални усилия да се информира, той щеше да знае следното:
Николаос Салавракос, член на Европейския Парламент, в “The Greek Fiscal Crisis: Is there a way Out?”
“През 1974г. гръцкия държавен дълг беше едва 22,5% от БВП, а през 1979, когато Гърция подписа влизането си в ЕИО, той съставяше 31,7%. До 1981 тази цифра се повиши до 36,1%, като към 1989 тя стигна 85.3%. Държавния дълг продължаваше да расте и към 1993г. той достигаше до невероятното ниво от 110,1% от БВП. Тази стойност бе леко ограничена до 106,6% през 2001г. и до 102,4% през 2003.[2] Така, дори и с официалната статистика за периода 2000-2003г., гръцкият дълг оставаше висок. Гърция, обаче, влезе в ЕПС на 1 януари 2001г. като дванайста страна-членка. Очевидно е, че всички (пазари, политици, Европейската комисия) знаеха, че член на ЕПС става страна, чийто дълг надхвърля 100% от брутния й вътрешен продукт.“
http://www.efdgroup.eu/news/99-the-greek-fiscal-crisis-is-there-a-way-out.html
Към 18 декември 2010г. МВФ предостави на Гърция над 10 млн. евро под формата на заеми. Както се разбира, условията по кредитите не са били обнародвани.
[20] C. van Ewijk & L.J.R. Scholtens in “Geld, Financiлle Markten & Financiлle Instellingen” (на холандски), Вижте частта “Паричен мултипликатор”
3 януари 2011
Последна промяна: 28 март 2011
Авторско право: Тази статия може да бъде копирана и препечатвана с некомерсиална цел. Благодаря Ви за посочването на линка към оригинала на статията: http://www.courtfool.info/en_Out_of_the_euro.htm
Как САЩ се подиграха с Международния съд
Украинците вече организират атентати кра...
06.02.2012 05:53
01.04.2012 07:48
Done and not too accomplished has a interestingly very long time. This locks are cleansed, blow-dried, put in place very hot rollers, tonged, subsequently backcombed. We are receiving slightly bored, because as I'm just obtaining this nails carried out in addition, I can not even take in my personal espresso. We are as well having scared. I actually look like File suit Ellen right after one particular a lot of bourbon as well as Cokes, which is not, to mind, very ladylike. Then again Jay commences smoothing and also preening, and very We search regular just with greater, Mr Sheen-polished locks. "I refer to it this Mayfair gal look,Inch suggests The writer. "Kind of Madison Method, type of slick.In .
possess made easier personally to the superficial stop associated with ladylike attire by using a Diane von Furstenberg wrap attire. Throughout sensitive chiffon, produced together with antique enthusiasts, it really is sweeter and more ladylike when compared with your ex typical slithery, kitty hat volumes. Giles Deacon, the recent United kingdom designer the main topic on the ultra-modern woman search, suggests to avoid that having frumpy, "choose high quality fabric, simply because this presents a component of drama". The dress provides, obviously, some sort of reserved, flesh-coloured slide down below (girls usually do not demonstrate its under garment) and beautiful, fluttery, Jessica Antoinette masturbator sleeves (one other thing to remain concerning my family and also the java). Concerning preferred terifficly higher Dolce & Gabbana boots and shoes having a african american satin bows lace. They're a small bit pervy looking, however looking a bit more pervy is, I do believe, the only method not to look somewhat frumpy. If you notice what I mean.
Emboldened by way of my new glossiness, My spouse and i bold your Dolce & Gabbana matching attire plus jacket throughout sparkly emerald green, together with corresponding shoes along with a environmentally friendly Prada case. Staying precisely what Ould - Wintour after witheringly named "matchy-matchy" is, the truth is, the government financial aid manner. And something involving the woman experts, Christine Wareing, plus-size type and magnificence manager connected with <a href=http://www.pumashoesofficialsite.com>discount puma shoes</a> Current fashion trends type management, features encouraged I test out "bold colouring. You should not be cautious.Inches My spouse and i surely could not end up being accused of that. The Dolce ensemble is actually indisputably wonderful, however tend not to experience ladylike; I'm such as lovechild regarding James VIII as well as Donatella Versace, crossed having a granny jones. I find myself I've got missing this technique.
19.10.2012 00:10
19.10.2012 14:47
21.10.2012 02:30
21.10.2012 09:19
21.10.2012 10:57
21.10.2012 11:07
22.10.2012 00:37
22.10.2012 00:49
23.10.2012 17:11
24.10.2012 14:55
24.10.2012 15:49
25.10.2012 03:00
25.10.2012 05:20
25.10.2012 17:01
25.10.2012 18:05