На САЩ не са им непознати двойните сделки: ролята на Пакистанското разузнаване [Inter-Services Intelligence (ISI)] и връзките му с ЦРУ
Американските медии, обвиняващи Пакистан в измама, трябва да осъзнаят, че собствената им държава е правела същото 

Д-р. Марван Ал Кабалан 

Global Research, 31 юли, 2010
Gulf News - 2010-07-30

След разкритията на Уикилийкс, че има свежи подозрения за това, че пакистанското разузнаване (ISI) тайно подпомага талибаните в Афганистан, някои американски медии побързаха да обвинят Исламабад в подкрепяне и на двете страни в продължаващия десетилетие конфликт. В броя на Ню Йорк Таймс от вторник подробно се казва, че Пакистан е бил замесен в двойна игра от години. „Въпреки милиардите долари изпратени от страна на Съединените Щати в помощ на Пакистан след 11 септември, [разкритието] предлага мощна нова улика за това, че съществени елементи от властните структури в Исламабад активно спомагат за насочването и подкрепата на силите, които атакуват предвожданата от американците военна коалиция”, казва Ню Йорк Таймс.

Критиците на Пакистан забравят, обаче, че двойните сделки са любимата стратегия във външната политика на Вашингтон. Когато по-слабите нации възприемат същия метод, те просто следват стъпките на господаря. Освен това, ако пакистанското разузнаване поддържа тесни връзки с талибаните, то САЩ бяха главния спонсор и поддръжник както на ISI, така и на талибаните.

Всъщност, още от началото на Студената война САЩ възприемат исляма като ключов инструмент на външната си политика за постигане на стратегическите им цели в Залива и Близкия Изток. Вашингтон вярваше, че най-добрият начин да се удържа Съветския Съюз в този регион е чрез създаването на зелен колан, който се простира от Пакистан на изток, до Египет на запад. Мохамад Хасанеин Хейкал, известен египетски коментатор, твърди, че този план му е бил разкрит от ген. Алфред Армистед, който е оглавявал американската военна помощ за страните от Третия свят. Хейкал също заявява, че същата гледна точка е била повторена, когато той се среща с бившия държавен секретар Джон Фостър Дълес. Дълес казва на Хейкал: „Вашият регион плуваше в две морета: на нефта и на религията”. През този период САЩ разчитат на подкрепата на това, което те смятат за умерени ислямски правителства. В това число влизат Саудитска Арабия, Пакистан, Мароко, Индонезия, Турция и Иран.

През 1979, след нахлуването на Съветския Съюз в Афганистан, САЩ вече не са в позиция да разчитат единствено на умерените ислямски правителства, за да защитават интересите си в региона. Така те създават „Сили за бързо разгръщане”, чиято задача е да се намесят в кратки срокове в случай, че Съветите продължат да напредват към Залива. Но на ум те имат и други цели. 

В интервю за френското издание Le Nouvel Observateur бившият съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжезински признава, че плана на Щатите в Афганистан е бил да накарат Съветския Съюз да нахлуе в страната. Поддържайки ислямските елементи срещу марксисткия режим в Кабул, САЩ се стремят да дестабилизират преобладаващо мюсюлманските части на съветската централна Азия и вмъкнат Москва в афганските плаващи пясъци, където да започне война на изтощение. По такъв начин Бжезински изготвя стратегия, която предвижда създаването на ислямистки алианс срещу съветската инвазия. Бжезински вярва, че заради идеологическата антипатия между исляма и комунизма, ислямските държави биха послужили като защитен вал срещу Съветския съюз. Впоследствие той лети за Египет, Саудитска Арабия и Пакистан, за да пласира американския план. Обиколката на Бжезински е изключително успешна. Саудитска Арабия се съгласява да осигури финансовата помощ, Египет оръжието, а Пакистан обучението и логистиката. В резултат СССР губи в Афганистан и накрая се разпада.

Сериозни подозрения

След края на Студената война политическия ислям губи привлекателността си. след 11 септември, в частност, САЩ започват да обвиняват Саудитска Арабия и Пакистан в създаването на „чудовище”. В доклад относно атентатите от 11 септември 2001, разпространен след месеци на съвместно разследване на държавния комитет на САЩ и сенатския комитет по разузнаване, С. Арабия и Пакистан са обвинени в прехвърлянето на стотици милиони долари на благотворителни групи и други организации, подозирани в оказване на помощ на атентаторите от 11 септември.

Администрацията на Буш отвори достъпа до по-голямата част от 900-те страници на доклада, но, по „затрогващи националната сигурност основания”, реши да засекрети 28 страници. Разсекретената част е концентрирана върху ролята, изиграна от С. Арабия и Пакистан във финансирането и обучаването на ислямистките активисти през 1980-те и 1990-те. По отношение на Афганистан и Босна, докладът обвинява Рияд и Исламабад в поддръжка на арабските муджахидини, биещи се със съветските войски и сърбите. В същото време, докладът пропуска да спомене, че последващите администрации на републиканците и демократите също предоставят финансова и логистична помощ на афганските муджахидини и че ЦРУ е водела координирана борба за изхвърляне на съветските войски от Афганистан. Докладът освен това игнорира факта, че тайната подкрепа за муджахидините е получавана и от двете партии през 1980-те, че по времето на Рейгън Вашингтон предоставя на ислямистите някои от най-напредналите оръжия от арсенала си, включително зенитните ракети Стингър. Що се отнася до Босна, докладът пропуска да спомене, че администрацията на Клинтън убеждава Саудитска Арабия да плати за иранските оръжейни доставки, насочени за босненските мюсюлмани през Турция и че арабските муджахидини са били хвърляни с парашути над Босна от американски самолети.

Но очевидно това не се счита за двойна игра от някои американци.