Разкриването на глобалния военен рекет: Спонсорираме враговете си

Дейвид ДеГро

Global Research 22 юни, 2010
David DeGraw 2010-06-14

Работейки върху моя репортаж върху военното обирничество в Афгатистан и Пакистан, няколко скорошни новинарски материали спомагат за разкриването на истинските двигатели на настоящите войни по света.

#1) Където и да има война, вгледайте се за ЦРУ/МВФ/частни лица, които печелят от войната, тайно спонсориращи и поддържащи и ДВЕТЕ страни с цел да поддържат войната и печалбите си. Както обяснява бившия шеф на ЦРУ Джон Стокуел: „Враговете са нужни, за да могат да задвижват колелата на американската военна машина.”

Ето един важен проблясък на истината, който миналата седмица се просмука във в. NY Times, чрез изданието Raw Story:

Поддържани от САЩ „подкупи” в Афганистан може да спонсорират талибаните 

На 7 юни, денят, в който Афганистан се превърна в най-продължителната война на Америка, New York Times пише относно актуално разследване, целящо да докаже, че частните охранителни компании „използват американски пари, за да подкупват талибаните” подклаждайки бойните действия и по такъв начин да поддържат търсенето на услугите им. Новината проследява цяла „серия от събития миналия месец, които подсказват за пълноценно тайно споразумение с бунтовниците”, се казва във вестника.

“Американците плащат за поддържането на едно корумпирано правителство, което може да ползва парите ни, за да плаща на частни компании, които да разширяват бизнеса си плащайки на бунтовниците, които да атакуват войските ни,” [Кучинич] казва…. Times интервюира официален представител на НATO в Кабул, който „вярва, че милиони долари намират начин да стигнат до талибаните.” (четете още)

#2) Освен този репортаж, в заглавията на Sunday може да видим, че “Пакистанското разузнаване подкрепя талибаните:”

Пакистанската главна разузнавателна агенция продължава да въоръжава и тренира талибаните и дори е представена в главния съвет на групировката, въпреки щатския натиск за разкъсване на тези връзки и милиардните помощи за борба с бунтовниците, твърди разследващ доклад от Sunday.

Откритието би могло да повиши напрежението между двете страни и да повдигне допълнителни въпроси относно успеха на САЩ в Афганистан, след като пакистанското сътрудничество се смята за ключа към победата над талибаните, които взимат властта в Кабул през 1990-те с помощта на Исламабад.  

Официални представители на Щатите в миналото подозираха, че настоящи или бивши членове на пакистанската мощна разузнавателна агенция Inter-Services Intelligence, или ISI, са обвързани с талибаните, въпреки решението на правителството да денонсира групата през 2001 под натиска на САЩ. (четете още) 

Първо, тези две новини всъщност не са нови въобще. Данни за американски държавни пари попадащи в ръцете на талибаните се появяват още от началото на войната, а пакистанското разузнаване, като ЦРУ от години знае за това, играе и от двете страни в тази война и има основна роля за продължаването на войната. Второ, дълго време се чудех кога ЦРУ/армията на САЩ ще започне да разкрива всичко това в масовите пропагандистки медии като претекст за по-нататъчно разширяване на войната в посока Пакистан.

#3) В резултат на това, и без да бъде изненада за хората, които внимателно следят стратегията на Обама за усилване, цената и жертвите бързо растат. Джим Лобе докладва от Афганистан, че „Новините са Лоши”.

Докато американските официални лица настояват, че правят прогрес в елиминирането на влиянието, което талибаните натрупват през последните няколко години, последните новини от Афганистан подсказват, че обратното твърдение е по-близо до истината.

Дори някои висши армейски чинове неофициално признават, че тяхната силно-разрекламирана нова противопартизанска стратегия за „прочистване, удържане и строеж” в отвоюваните райони в пащунските южни и източни части на страната не работи така, както е било замислено, въпреки усилването с близо 20,000 допълнителни щатски войници през последните шест месеца.

Загубите сред почти 130 хил. контингент на Щатите и други натовски войски, които в момента се намират в Афганистан, бързо нарастват. (четете още)

#4) В пропагандистките опити да отклонят вниманието от последните лоши новини, изпитващата отчаяние армия на САЩ изкараха тези стари новини, вече хванали прах, от задния си джоб и започнаха психологическа операция чрез в. NY Times целейки постигането на позитивен обрат в надежда допълнително да манипулират американското обшествено мнение:

САЩ откриват богати минерални запаси в Афганистан    

Съединените Щати са открили близо 1 трлн. Долара под формата на неразработени минерални залежи в Афганистан, много по-големи от предполагаемите преди...  Неизвестните преди находища – включващи големи запаси от желязо, мед, кобалт, злато и стратегически метали за индустрията като лития – са толкова големи и включват толкова минерали, които са жизненоважни за модерната индустрия, че Афганистан може евентуално да се превърне в един от най-важните центрове на минното дело в света, според официални представители на Щатите.                  

Вътрешен меморандум на Пентагона, например, твърди че Афганистан може да стане „Саудитска Арабия на лития”, ключова суровина в производството на батерии за лаптопи и моделите BlackBerry. (четете още)

В течението на тази най-нова пропагандистка кампания Пентагонът несъзнателно разкрива две неща, които сега ще разгледам. А) да започнем с истинската причина, поради която водим тази война: всичко е в името на природните ресурси. И Б) всички заявления относно тези „неизвестни доскоро залежи” ясно доказват, че, отново, в. NY Times не е „новинарски”, а твърд пропаганден вестник. За тези, които следят нещата, репортажи за тези минерали се появяват в продължение на последното десетилетие! Роланд Шепърд тъкмо праща следното:

„New York Times, когато изданието биеше барабаните на войната през 2002, пропусна да спомене, че USGS публикуваха доклад по онова време, наречен Mines and Mineral Occurrences of Afghanistan Compiled by G.J. Orris and J.D. Bliss. (Минни и Минерални Дадености в Афганистан Съставени от Г.Дж.Орис и Дж.Д.Блис) Open-File Report 02-110. На стр. 16 те изброяват като „Важни Минерали или Материали” магнетит, хематит, халкопирит, ковелит, халколит, куприт, малахит, азурит, молибден и злато – лития е споменат на стр. 10 в раздел „Референции”.

Така, още от самото начало, както се впуснах в детайли по-рано, войната в Афганистан е преди всичко заради ресурси. Ще се върна към „Саудитската Арабия на лития” след малко, ето кратък откъс от моя предишен доклад относно друг ключов ресурс в региона:

ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА АФГАНСКАТА ОКУПАЦИЯ: „СТРАТЕГИЯТА НА ПЪТЯ НА КОПРИНАТА” 

До самия 11 септември нефтените компании, подкрепени от администрацията на Буш, отчаяно се опитваха да направят сделка с талибаните за построяване на нефтен тръбопровод през Афганистан. Едно от най-богатите нефтени находища в света се намират на източния бряг на Каспийско море, малко пу на север от Афганистан. Каспийските нефтени запаси са от стратегическа важност в стремежа за контрол над оставащите земни запаси на нефт. Американското правителство разработи стратегия, наречена „Стратегията на Пътя на Коприната.”

Политиката бе замислена, за да се отрежат Русия, Китай и Иран от нефта в този регион. Това и подтикна щатските корпорации да построят нефтопровод, който да минава през Афганистан. От средата на 1990-те, консорциум от американски компании, предвождани от Unocal се опитват да постигнат това. Енрон изпълнява изследване на възможностите за осъществяване на централно-азиатския нефтопроводен проект. Тяхното изследване заключава, че докато страната е разделена заради борещите се един с друг племенни водачи, нефтопроводът няма да може да се построи. Стабилността се оказва нужна за проекта на стойност 4.5 млрд. долара и САЩ смятат по това време, че талибаните ще въведат нужния ред. Държавния Департамет на САЩ и пакистанското разузнаване, ISI, впечатлени от порива на талибаните да сключат сделката за нефтопровода, се съгласяват да снабдят с оръжие и финанси талибаните, които воюват с цел да поемат контрола над Афганистан. (четете още)

От друга страна имаме и войната в Ирак, отново от моя предишен репортаж:

ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ИРАКСКАТА ОКУПАЦИЯ: ЕНЕРГИЙНИЯТ СПЕЦИАЛЕН ОТРЯД НА ЧЕЙНИ

Както описва AlterNet: „През януари 2000, 10 дни след встъпването в длъжност на президента Джордж У. Буш, представители на най-големите нефтени и енергийни компании се присъединяват към новата администрация, за да формират Енергийния специален отряд на Дик Чейни.”

Секретни документи на отряда, с дата март 2001, достъп до които получава Judical Watch през 2003 след дело по Закона за свободата на информацията, съдържали „карта на иракските нефтени находища, тръбопроводи, рафинерии и терминали, както и две карти, показващи в детайли иракските нефтени и газови проекти...” Те също включвали: „списъци със заглавие „Чуждестранни кандидати за иракските нефтени договори”, изброяващи имената на над 60 компании от над 30 страни с преговори по проектите, намиращи се на различни стадии.

Никой от договорите не включва американски или британски компании, и никой не би могъл да бъде осъществен докато са в сила санкциите срещу Ирак на Съвета за безопасност на ООН. Три страни притежавали най-големите договори: Китай, Русия и Франция – всички те са членове на Съвета за безопасност и имат правомощията да настояват за премахване на санкциите.

Ако Садам беше останал на власт и санкциите бяха премахнати, договорите щяха да бъдат осъществени и САЩ и най-близките му съюзници щяха да се лишат от огромните печалби от иракския нефт.”

Project Censored обърна внимание на доклад на Judicial Watch, в който се твърди: „Документирани планове за окупация и експлоатация преди 11 септември потвърждават усилените подозрения, че политиката на САЩ е тласкана от диктата на енергийната индустрия. Според президента на Judicial Watch, Том Фитън, „Тези документи показват важността на Енергийния спецотряд и това защо действията му трябва да са открити за обществото.”     

Това е нефтеният аспект на тази война за ресурси, а сега да се върнем на лития. Тази най-дълга война в американската история много прилича на дори по-продължителните войни, бушуващи в Сев. Африка, друг богат ресурсен рай на смъртта и разрушението. В края на 1990-те корпорации обвързани с ЦРУ, като например Bechtel, работят с НАСА за провеждането на инфрачервени сателитни изследвания с цел откриване на региони, богати на минерали по света. Освен откритията в Югоизточна Азия (Афганистан-Пакистан), Сев. Африка (региона на Демократичната Република Конго) се откроява като ключов източник на ресурси за бъдещето. В частност, минералът колтан, който като лития е жизненоважен за енергийното обезпечаване на повечето компютърни технологии. След като Bechtel и НАСА правят тези открития, доклад на The International Rescue Committee разкрива, че броя на африканците, убити в региона достига смразяващите 5.4 милиона. За някои предшестващи събития може да се научи от отличния доклад от юли 2001 в списание Dollars and Sense:

Бизнесът на войната в Демократична Република Конго, Дена Монтагю и Фрида Беригън

„Всичко това са пари”, казва западен специалист по минно дело, прекарвайки с ръка по геоложката карта в посока Източна Демократична Република Конго (ДРК). Той обяснява защо, през 1997, той и цял куп други бизнесмени прииждат в обеднялата страна и се съревновават за вниманието за тогавашния бунтовнически водач Лорен Кабила. Специалистът по минно дело тогава можеше вместо това да каже, „Всичко това е война”.  

Взаимодействието между наглед безкрайните запаси от минерални ресурси, алчността на мултинационалните корпорации, които отчаяно се опитват да сложат ръка върху това богатство, и предоставянето на оръжие и военно обучение на политически тирани спомогнаха за създаването на спирала от конфликти, които въвличат континента – нещо, което мнозина наричат „Първата Световна Война на Африка.” Тези минерали са жизненоважни, за да може САЩ да поддържат военната си доминация...” (четете още)

---

превод: Иван Бояджиев

Пълната версия на статията преведена на български можете да откриете в сайта ми: worldissue.alle.bg 

Прекрасна статия и поздравления за сайта ти

отворих сайта, за да може да се увеличи достъпа до информацията, която диря из интернет и слагам тук. Единствения недостатък е, че действам сам и нещата се трупат доста бавно.