Харис Флудопулос  

в. Капитал, Атина

Макар че много пъти сме говорили за покера на тръбопроводите, в случая с последните събития, свързани с лансирането на петролопровода Самсун-Джейхан от страна на руснаците, не става въпрос за блъф. Миналата седмица отново се появи сценарият за обединяване на двата петролопровода, свързани с руски интереси - Самсун-Джейхан и Бургас-Александруполис. Това, което стана ясно, е, че сме изправени пред драматични събития със значителни национални измерения.

Какво се случи? Петролопроводът Самсун - Джейхан е изключително “труден” проект и очевидно конкурентен на Бургас - Александруполис, тъй като целта му е да заобиколи протоците. Характеристиките му са изключително обезсърчителни в сравнение с руско-гръцко-българския проект - дължината му е 1700 км спрямо 336 километра на Бургас - Александруполис, а официално предвидената цена възлиза на 3 млрд. долара - сума, която заради особеностите на терена на практика вероятно ще надхвърли 6 млрд. долара, в сравнение с цената от 750-800 млн. евро (по оценки от 2005 г.) за Бургас - Александруполис.

И докато изглеждаше, че въпросният петролопровод е “замрял”, особено след раздвижването около Бургас - Александруполис през последните години, турците успяха да го “възкресят”, използвайки “Южен поток” като оръжие в преговорите. Тоест, те се съгласиха Южен поток да преминава през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море в замяна на руския интерес към Самсун-Джейхан, което на практика “закопава” Бургас-Александруполис.

Каква е целта на Турция? Естествено, да превърне Джейхан в център от огромно икономическо и геополитическо значение, един Ротердам на Средиземноморието, откъдето да преминава нефтът от Близкия изток, Централна Азия и Русия. Официално руснаците казват, че и двата проекта ще бъдат осъществени. В този контекст руският министър на енергетиката Сергей Шматко спомена възможността да се създаде холдингово дружество, което ще има две “дъщерни компании” и ше играе ролята на “регулировчик” на количествата нефт, които ще се транспортират по всеки един от двата петролопровода.

От икономическа гледна точка обаче се изказват съмнения доколко двата проекта са съвместими, тъй като те дължат жизнеспособността си на факта, че забавянията при преминаването на Босфора водят до значителни разходи. Тези разходи се очаква да нараснат заради увеличаването на вместимостта на нефтопровода CPC, който пренася нефт от Каспийския регион до Черно море. Естествено, за да се покрият допълнителните нужди, е необходим един, а не два петролопровода.

Проблемът е, че докато турците правят всичко по силите си да лансират Самсун-Джейхан, това не се случва с Бургас - Александруполис, който трябва да се пребори не само с българската позиция на протакане, но и с твърдата съпротива на еколозите, които като цяло отхвърлят проекта, независимо от условия, предпоставки и проучвания.

При българите ситуацията е горе-долу ясна, след като премиерът на съседната държава заяви официално, че окончателно решение ще бъде взето когато бъдат готови проучванията на въздействието върху околната среда. Според някои информации проучването вече е готово и се очаква да бъде финализирано в рамките на три месеца. Освен в България, значителни закъснения има и в Гърция. Макар че компанията, натоварена с изграждането на петролопровода, е внесла искане за одобрение на предварителното проучване на въздействието върху околната среда, и до днес отговор не е получен.

Проблемът също е, че някои екологични организации следват политика на тотално отхвърляне на проекта, отказвайки да повярват, че може да съществува безопасен за околната среда петролопровод. Естествено, тези закъснения държат във висящо положение двете най-важни споразумения, които трябва да бъдат подписани - тези за преноса и преминаването. В контекста на тези събития бъдещето на петролопровода Бургас-Александруполис, който доскоро изглеждаше навлязъл във финалния етап на реализиране, отново стъпва на несигурна почва.

По БТА